«

»

апр. 13 2017

Разпечатай това Публикация

Je suis Ловеч, je suis Цветница!

Прочетено4304пъти

Иво Райнов

На 6 април в сайта на вестник Дневник бе публикувана статия „Je suis Ловеч“.  Тъжен текст на един турист, видял празен град и жители, обзети от меланхолия. Няма съмнение, че погледът е точен, а думите звучат правдиво. Един изненадващо празен град за съботен ден.

Впечатленията,  добити  седмици по-рано се появяват първия четвъртък на априлския месец. По някаква странна ирония дни преди Цветница. Защото ако някой читател на упоменатата статия е имал път към Ловеч през отминалия уикенд,  вероятно е помислил разказаните наблюдения за преувеличени. Има няколко празника, които сякаш пробуждат Ловеч.

Със сигурност най-магнетичният е Цветница. Улиците се изпълват с живот, площадите с хора, въздуха с настроение. Без значение какво е времето, без значение колко е набрала сила пролетта. Съботната Лазарица се случи най-студения ден от началото на пролетта, а по улиците и заведенията имаше хора колкото иначе се виждат за две седмици. Неделята беше направо експлозия.

Сигурно е, че през панаирната чаршия е преминало население колкото е номинала на града, че и порция отгоре.  Откакто празникът се разположи на два площада расте и превзема все нови и нови територии. Във все още безлюдната петъчна вечер се разхождах по площад „Екзарх Йосиф I“  и изброих повече от десет импровизирани бирарии. Средно с по петдесет места. Сборът е лесен и надхвърля капацитета на вечно полупразните ловешки заведения.

В слънчевия неделен ден по тези бирарии няма празно място от обед почти до смрачаване. Нямаше празни места и по терасите на заведението на площад „Тодор Кирков“, където всяка друга неделя е тихо и лежерно. По обед придвижването между площад „Г.М. Димитров“ и площад „Екзарх Йосиф I“ бе мъчително бавно.

Върнах се в детските си спомени за манифестациите, които преминава точно по тази улица. За да се придвижа в тълпата през тези 300 метра ми трябваха повече от 10 минути. Изчислих, че на някакви си 1200-1300 метра е имало едновременно между 3-4 хиляди души. А плътният и бавен поток от хора се движеше с часове.

Преди дни писах, че това е най-голямата Цветница. Никога не е имало толкова много занаятчии, търговци и сергии. И почти непрекъсната фолклорна програма на две сцени. Логично спечелените над 33 000 лева са абсолютен рекорд по приходи от Цветница. Само за два дни.

Празникът насочи още един път към няколко очевидни извода. Цветница съживява града. Може да носи много приходи и да инжектира местния бизнес – хотели, ресторанти и кафенета. Той е отлична туристическа проява, способна да привлече стотици, да не кажа и хиляди гости. Цветница е от онези културни събития, които всяка години могат да слагат Ловеч на картата на България. Празникът е модел, а ние разполагаме с още няколко събития със сходен и все още неразработен потенциал – все от сферата на културата и историята. Има много стъпки към възраждането на един потънал в меланхолия град. Значимите, интересни и привлекателни събития са една от тях.

Една от малките и важни стъпки. От години говоря, че ловешката Цветница трябва да намери място в националния културен календар и да се превърне в международна среща на занаятите. Празникът има заряд и огромен потенциал, но се нуждае от реклама. Защото в неделната вечер за Ловеч стана дума само в контекста на частното посещение на президента Румен Радев.

Празникът не бе медийна тема за разлика от една несравнима проява в софийския квартал „Връбница“. И още една важна критика. Търговията и пиршеството не бива да бъдат за сметка на чистотата. Защото след оттеглянето на бирариите целият площад се оказа покрит с големи мазни петна. Не се иска много – правила и строг контрол, а за вироглавите и солени санкции. Защото тези омазнени плочи ще бъдат сменени след няколко месеца, но Цветница ще има и следващата година.

Да , Ловеч има две лица, които можеш да видиш в два отделни уикенда – едното меланхолично и сиво, другото цветно и усмихнато. И с хората така. Защото всеки от нас е и Ловеч и Цветница.

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/je-suis-%d0%bb%d0%be%d0%b2%d0%b5%d1%87-je-suis-%d1%86%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%bd%d0%b8%d1%86%d0%b0/

Коментари

  1. Valentin Nedev каза:

    Ловеч е пример за българското съвремие, в което безхаберната и късогледа (само себе си гледа) администрация на местно и национално ниво унищожава град с минало на град по-голямо от американската действителност

  2. Вместо да пишете празни приказки, кажете нещо за дупките по улиците. Разбихме си колите. Срамота!

  3. Събота вечер 15.04 2017г.към 20.40h срещнах по целият път от пазара до Вароша точно 10 човека айде стига е писал Иво, поредната си порция соцпропаганда на всички им е видно че Ловеч се обезлюди и изчезва със сташна сила