Наред с изграждане на държавни и местни органи на управление, в току-що освободена България се налага и създаване на собствена войска. Това е възложено на генерал-майор Василий Золотарьов, началник на Военния отдел във временното руско управление в страната. Още през март 1878 г. се взема решение съставът на Българското опълчение, съществуващо до този момент като самостоятелна бойна единица от руската армия, да бъде попълнено от български младежи. На 25 април с. г. са публикувани „Временни правила за образуване на земска войска на Княжество България”.
В тях изрично се подчертава, че във войската ще служат всички постоянни жители на Княжеството, независимо от вероизроведанието им (отнася се най-вече за мюсюлманите) стига само да са между 20 и 30 години. Веднага са мобилизирани първите 9000 младежи, родени през 1856, 1857, 1858 година. От Търновски санджак, към който е и Ловеч, са призовани 2000 момчета. Мобилизираните младежи полагат клетва.
„КЛЕТВА
Аз долуименуваный се заклевамь въ Всемогъщаго Бога, който дарува сега на драгото ми Отечество свобода, че повиканъ на служба въ дружините на Българското опълчение, ще служа честно и усърдно ще изпълнявамъ заповедите на началството и че не ще да оставямъ знамето, до гдето не зема дозволение да се върна у дома си. За удостоверение на това целувамъ думите и кръстътъ на Спасительтъ си. Аминъ”.
Следват имената и подписите на грамотните. За неграмотните се подписва упълномощено лице.
До края на годината е свикан втори „прием” войници. Сформираните дружини, се издържат с „народни средства”- събират се продукти и пари от населението. Със Заповед № 3 от 15 юли 1878 г. на княз Дондуков-Корсаков, всяка дружина получава името на съответното селище, където е сформирана. Така под № 13 е вписана Ловешката пеша дружина .
С Указ № 36 от 6 септември 1879 г. се въвежда и специална войнишка униформа – шинелите навярно са били от шаек (в указа не се дават сведения за цвета им), дъното на шапките и петлиците около врата на шинела да са от зелено сукно, а раменните пагони и др. украси около врата и борта на мундирете – от червено сукно. За празник е определен Арахангеловден (8 ноември).
Ловеч и Ловчанско. Кн. 6. С., 1934, с. 23.
Известия, 1,№ , 29 септ. 1879.