Павлин Иванов
С празничен десетоноемврийски парад ловчалии посрещат светлият празник на промяната! Манифестацията е изпълнили улици, паркинги, градинки и площади.
Ако първите две изречения оставят във вас усещане за “Работническо дело”, за ирония и подигравка, да, така е!
Към 13.00 часа на 24-та година от онзи 10 ноември 1989 година, нито една ловешка политическа сила не е изпратила и половин думичка за днешният 10 ноември. Нито един лидер, нито демократичен, нито не толкова демократичен, не намери за нужно официално или не толкова, да каже поне две думички за днешният ден.
Не ме разбирайте погрешно, не обвинявам никого. Всеки е свободен и има право да изразява или не мнението си. Просто ми е странно, че никой не изпитва нуждата да го направи.
Да, Ловеч не е София. Провалиха се опитите ни за протести в Ловеч срещу едно от най-наглите български правителства. Точно така се провалиха и надеждите ни за краят на един дълъг и неуспешен преход.
Днешният ден трябва да бъде помнен поне с едно. Днес, всеки може да се изразява свободно, без да е надвиснала опасността да влезе в затвора за мнението си. Днес, имаме свободата да се придвижваме, да говорим свободно, да реализираме мечтите си, да създаваме бизнес, да бъдем себе си.
Точно с това не се справихме като нация. Не използваме точно това, което преди 24 години искахме – свободата си. Все още не разбираме, че животът ни, си е в нашите ръце. Не искаме и да приемем, че всичко, което се случва днес е плод на наши усилия или на наши бездействия.
Може би отговорът на въпросът КОЙ е точно пред нас – в огледалото на стената.
Съзнавам, че всеки един от нас е прекалено слаб да се противопостави на действителността. Точно това е причината хората да се обединяват в неправителствени организации, партии, движения, синдикати, граждански сдружения,съюзи или асоциации, за да постигат общите си цели. За съжаление в днешна България, единствено Мафията е обединена в постигане на целите си!
Може би 24 години по-късно все още не разбираме в цялост защо съединението прави силата. Може би затова милиони българи сметнаха, че не искат да живеят с хора не искащи нищо, задоволяващи се с нищо, живеещи за нищо и избраха път навън.
Знам ли и аз?
Хубавото на днешният слънчев ноемврийски ден е, че София, Пловдив, Варна, Бургас не са България, спящата територия. Днес студенти, преподаватели, граждани отново изпълниха пространството пред Ректората и Народното събрание в „Поход на справедливостта”.
Днес е хубав ден да се припомним за какво мечтаехме. Днес е хубав ден за да започнем от там, където всичко спря.
А на всички политици, демократи или не, Честит празник на промяната! Мълчанието не винаги е злато!
Една госпожа съдела един, че я изчукал насила. И като я пита съдията кога станало това, рекла: “През всичките 24 г..”