Подготвено от Радка Рашева
Банчо Банчевски е роден на 5 май 1906 г. в Ловеч. Баща му умира млад. Грижите за четирите невръстни деца поема майка му. Банчо или Банци както го наричат приятелите му , от малък проявява интерес към музиката и сцената. Свири на флейта и често весели приятелите си със своите музикални изпълнения.. Тринадесетгодишен за първи път се появява на сцената на ловешкото читалище в една от ролите на детската музикална пиеса „Болният учител”. Представя се много добре.
Завършва Държавното педагогическо училище в родния си град (1924). През 1927 г. е приет студент в Държавната музикална академия в София, където учи флейта, пиано и оперно пеене. Тъй като финансовите възможности на семейството са оскъдни, живее в Дом за бедни студенти, където споделя стая с младия Филип Кутев. Завършва висшето си образование през 1931 г. и същата година започва работа в Софийската опера. Пее заедно с известните вече Мими Балканска, Тина Краева, Надя Ножарова, която му остава вярна приятелка до края на живота му, Асен Русков. Благодарение на големия си музикален и артистичен талант бързо става любимец на публиката и един от най-популярните солисти – баритони.
През 1942 г. заминава на специализация в Берлин. Периодът е тежък.Втората световна война унищожава градове, хиляди хора. Животът в Берлин и цяла Европа е напрегнат – постоянни бобмардировки, лошо снабдяване, несигурност. Банчевски решава да търси убежище в неутрална Швейцария. Но и тук не се задържа за дълго. От Лозана заминава за Париж. Войната не се е отразила на театралния и музикален живот в столицата на Франция. Банчевски започва работа и печели добре. Това му дава свобода и възможност да уреди личния си живот – създава семейство, има съпруга и дъщеря. Но … отново неспокойният му дух се бунтува и търси нови предизвикателства. Желанието му е да замине за Америка, въпреки спокойния живот и семейството. Съпругата и децата му остават във Франция, а той се отправя към страната на неограничените възможности. Годината е 1951.
Не успява да се впише в музикалния живот на Ню Йорк, където конкуренцията музиканти и певци е голяма. За да води нормален живот Банчевски дава частни уроци по оперно пеене и писане на политическа сатира за радио „Свободна Европа”. Владее пет езика – руски, френски, английски, немски, италиански и английски, които му помагат да прави преводи за гостуващи оперни изпълнители. Така се запознава с Анна Томова-Синтова, Николай Гяуров и Лучано Павароти.
Пее в представителния „Хор на донските казаци” под ръководството на световно известния диригент Сергей Жеров. Хорът се радва на голям успех и емоционална публика не само в Съединените Американски щати. Той гастролира в различни страни и континенти. След като хорът на „Донските казаци“ прекратява дейността си, той пее в Ню -Йоркските увеселителни заведения.
Когато се оттегля от певческа кариера, продължава да работи като музикален педагог и така стига до пенсионна възраст, определена по онова време от американските закони. С държавната пенсия живее скромно. Жилището му се намира в един от централните Нюйоркски квартали до Метрополитен опера. Така той е близо до своята голяма любов – операта, в която е редовен посетител. Жилището е малко, но много често се пълни с български приятели. Банчо им разказва весели случки от живота си, спомени за родния Ловеч, рецитира свои стихотворения, пее свои песни.
Годините минават, болестите идват – той вече е на 82. Преживява инсулт, лек инфаркт, бастунът му става неразделен другар. И решението идва…
1988 година, 23 януари, събота след обед… Предстои откриване на новия сезон на Метрополитен опера-Ню Йорк. Ще бъде представена операта „Макбет”. Ролята на лейди Макбет се изпълнява от голямата българската оперна певица Гена Димитрова. Диригент е младият и талантлив Владимир Гяуров, син на световно известния български оперен певец Николай Гяуров.
Облечен в официален франк някъде сред четирихилядната публика се намира и човекът, прекарал живота си в театъра, ловчалията Банчо Банчевски – Баци. Заслушан във вълшебната музика на Верди, във великолепното изпълнение на Гена Димитрова (лейди Макбет), навярно е бил щастлив…
23 януари 1988 г. се оказва фатален за нашия съгражданин.
На следващия ден, 24 януари, Нюйоркските вестници съобщават:
„Осемдесет и две годишният мъж, който бе редовен посетител на операта, падна от около 80 фута(25 метра)в сектора на оркестъра”
„ Не се разбра човекът, разпознат като Банчо Банчевски, дали е скочил или е паднал”
„Ние знаем, че Банчо Банчевски по народност е българин, по професия учител по пеене, на като човек той бе представител на последната генерация истински джентълмени.”