ЛОВЕЧ
Васил Драганов
В тази утрин пролетна и чудна
тръгвам аз възторжен и крилат.
Добро утро, Ловеч ранобуден,
добро утро, мой обичан град.
Някога, ех, колко много „някога”
във път през планини и равнини
тук идвал е самият Левски Дяконът
в късни нощи и в незнайни дни.
В теб мъжете със сърца горещи
чак докато утрото ги свари,
цяла нощ пред пламъка на свещи
тежки клетви с Левски са повтаряли.
Ловеч, ти и днеска ме очакваш
със легенди горди и вековни.
А в това далечно „някога”
столица си бил на дни бунтовни.
А по хълма Стратеш, там отпред
разцъфти ли люляка чудесен –
този хълм е пролетен букет
и на тебе, Ловеч, е поднесен.
1 март 1999 г.
Chestit praznik na vsichki
Честит празник
Васко приятел мой! Добре че си отиде от тоя свят защото сега ти никога нямаше да можеш да твориш. Псевдодемокрацията щеше да прекърше музатати! Чистата ти душа нямаше да се премири с реалноста. Особенно при упралението на герберската пасмина на мутрата Борисов.