Павлин Иванов
Днес отбелязваме Деня на Европа. Датата е символ на стремежа към единство, мир и просперитет в Европа. На тази дата е хубаво да си помислим къде сме ние. Как се вписваме в Европа и как тя намира пътя към нас. Какво искаме от нея и какво можем да дадем. Как можем да си бъдем още по-полезни. Много въпроси търсещи отговор днес.
Но най-важният, поне според мен – защо не се чувстваме европейци? Защо се делим на ние и те? Защо Брюксел не е нашата столица, а го възприемаме само като пастрока, благосклонно потупващ и пощипващ окуражаващо по бузките малчугана или клатещ назидателно пръст към малкия пакостник.
Моята представа за Европа е доста различна. Тя е свързана със стремежа към единство, мир и просперитет в Европа, включващ мен, семейството ми, приятелите ми, хората от Ловеч, всички българи, като част от единна Европа.
Много бих се радвал, ако ви провокирам да се замислите и започнете да отговаряте на единственият важен въпрос ЗАЩО идеала и действителността се различават драстично.
Не е ли пречката в самите нас? Не е ли причината смачканото ни самочувствие, потиснато национално уважение, системното подценяване и неспиращото черногледство на всеки един българин.
Не виждам как българина може да се почувства част от голямото европейско семейство, ако сам се е определил като малко, мръсно, сополиво просяче. А мисля, че така изглеждаме в собствените си очи, тогава как с какви очи очакваме да погледнат на нас отвън?
Погледнете ни новините по всяка една телевизия и национална медия – компромати, грабежи, скандали, трагедии, катастрофи, катаклизми и всякакви черни хроники. Това ли е животът ни? Замисляте ли се какво вижда всеки чужденец, поискал да се информира за страната ми от медиите? Е, дали ще се приеме за добре дошъл, независимо от ниските данъци и обидните заплати?
Проблемът е, че това не е истинската България. Моята истинска страна са хората, които живеят, работят, срещат се с приятели, говорят. Моята страна е зелената и уникално красива природа. Топлото море, ситният златен пясък, прохладният Балкан, прекрасните малки селца, красивите зимни курорти, културата ни, историята ..
Знаете ли, че когато в нашата столица Плиска са се къпали с топла вода в царският дворец, огромна част от европейците са живеели като диваци? Защо трябва да мислим и да бъдем облъчвани с комплекси за малоценност?
Нека имаме самочувствие! Нека проблемите си ги решаваме сами, а не да чакаме с отворена уста одобрение или укор от някой недорасъл европейски чиновник. Ние сме българи! Ние сме създавали Европа, когато племената на север не са имали държава!
Аз и ти сме Европа! Нашите умни, слънчеви и талантливи деца са Европа! Нашите учени, експерти, изобретатели, инженери, физици, IT специалисти – това е Европа!
Нека не се оставяме да другите да ни мачкат! От нас зависи!
А ето и повода за днешният празничен ден:
Декларацията на Шуман – 9 май 1950 г.
На 9 май 1950 г. френският министър на външните работи Робер Шуман произнася „Декларацията на Шуман“. С нея той предлага създаването на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), която предвижда обединяване на производството на въглища и стомана на страните участнички.
Основана от Франция, Западна Германия, Италия, Нидерландия, Белгия и Люксембург, ЕОВС е първата от редица наднационални европейски институции, които в крайна сметка се превръщат в това, което днес наричаме Европейски съюз.
Исторически контекст
През 1950 г., пет години след края на Втората световна война, европейските страни все още се опитват да преодолеят нанесените от нея поражения.
Твърдо решени да избегнат друга подобна война, европейските правителства стигат до извода, че обединяването на производството на въглища и стомана би направило войната между исторически съперници като Франция и Германия, „не само немислимо, но и практически невъзможно“, по думите на Декларацията.
Правилно се е смятало, че обединяването на икономическите интереси ще подобри жизнения стандарт и ще бъде първа стъпка към една по-обединена Европа. Присъединяването към ЕОВС е било отворено за останалите страни.
Световният мир не може да бъде запазен без съзидателни усилия, пропорционални на опасностите, които го грозят.
Приносът на една организирана и жизнена Европа към цивилизацията е много важен за поддържането на мирни отношения. Начело на борбата за обединена Европа от повече от 20 години, Франция винаги е имала за основна цел да служи на мира. Обединение на Европа не бе постигнато и се стигна до война.
Обединението на Европа няма да стане изведнъж или според някакъв специален план. То ще бъде изградено чрез конкретни постижения, които първо създават чувство на солидарност. Обединяването на европейските народи изисква премахване на вековното противопоставяне между Франция и Германия. Всяко предприето действие трябва на първо място да се отнася до тези две страни.
С оглед на това френското правителство предлага незабавни действия по един конкретен много важен пункт.
То предлага френско-германското производство на въглища и стомана като цяло да бъде поставено под контрола на общ Висш орган в рамките на организация, отворена за участие към другите европейски страни. Обединяването на производството на въглища и стомана веднага ще създаде база за икономическо развитие като първа стъпка към европейска федерация и ще промени съдбата на регионите, отдадени дълго време на производството на оръжия, на които те самите най-често бяха жертви.
Така установената солидарност в производството ще направи евентуална война между Франция и Германия не просто немислима, но и практически невъзможна. Създаването на това мощно производствено обединение, отворено към всички желаещи да участват страни и целящо да осигури на всички държави-членки основни суровини за промишлено производство при еднакви условия, ще положи действителните основи на тяхното икономическо обединение.
Това производство ще бъде предложено на света като цяло – без предпочитания или изключения – с цел да се допринесе за повишаването на жизнения стандарт и за насърчаването на мирните постижения. Европа ще може, разполагайки с повече средства, да се стреми към изпълнението на една от основните си задачи: развитието на африканския континент.
По този начин бързо ще стане ясно, че общите интереси, които са задължителни за създаването на обща икономическа система; могат да бъдат зрънцето, от което да се роди по-широка и дълбока общност между страни, дълго време противопоставяли се една на друга чрез кръвопролитно разделение.
Чрез обединяването на основното производство и създаването на новия Върховен орган, чиито решения ще бъдат задължителни за Франция, Германия и другите държави-членки, това предложение ще доведе до полагането на основите на европейска федерация, необходима за запазването на мира.
За да подкрепи постигането на набелязаните цели, френското правителство е готово да започне преговори въз основа на следното.
Задачата на Върховния орган ще бъде да осигури модернизирането на производството и повишаването на неговото качество във възможно най-кратък срок; снабдяването на френския и германския пазари, както и на пазарите на другите страни членки, с въглища и стомана при еднакви условия; общото развитие на износ към други страни; изравняването и подобряването на условията на живот на работниците в тези сектори.
За да постигнем тези цели, започвайки от много различни равнища, на които се намира в момента производството в държавите-членки, предлагаме въвеждане на някои преходни мерки – като използване на производствен и инвестиционен план, създаване на компенсаторен механизъм за изравняване на цените и на фонд за преструктуриране, който да улесни рационализирането на производството. Движението на въглищата и стоманата между държавите-членки веднага ще бъде освободено от всякакви мита и транспортните разходи няма да се различават. Постепенно ще бъдат създадени условия, които спонтанно ще доведат до по-рационално разпределяне на производството на най-високото ниво на производителността.
За разлика от международните картели, които налагат ограничителни практики на дистрибуцията и експлоатацията на националните пазари и целят поддържането на високи печалби, организацията ще гарантира сливането на пазарите и разширяването на производството.
Определените по-горе основни принципи и мерки ще бъдат включени в договор, подписан от страните и предложен за ратифициране на техните парламенти. Необходимите за изясняване на подробностите по изпълнението преговори ще бъдат проведени с помощта на арбитър, определен с общо съгласие. Неговата задача ще бъде да следи дали постигнатите споразумения отговарят на изложените принципи и, в случай на безизходица, да определи какво решение да бъде взето.
Общият Върховен орган, натоварен с управлението на схемата, ще бъде съставен от независими лица, назначени от правителствата, като представителството им ще бъде еднакво. Ще бъде избиран председател чрез общо съгласие на правителствата. Решенията на органа ще бъдат задължителни за изпълнение във Франция, Германия и другите държави-членки. Ще бъдат взети съответни мерки за начини на обжалване на решенията на органа.
Към органа ще бъде акредитиран представител на ООН, който ще изготвя два пъти годишно доклад до ООН за работата на новата организация, най-вече що се отнася до придържането към нейните цели.
Институцията на Върховния орган по никакъв начин няма да предопределя методите на собственост на предприятията. При изпълнението на функциите си Върховният орган ще взeма предвид правомощията на Международния орган от Рур и всички задължения, наложени на Германия, докато те са в сила.