Иво Райнов
През последните двадесет дена ми се повдига от наглеци. Нагледах се на факти за безскруполни кражби. Крадат от всичко – от строителство на детски площадки и домове за онеправдани от съдбата деца, от издръжката, която дава държавата за други деца, от синдикалната солидарност.Крадат от програми и проекти Крадат без свян и всякакъв страх от наказание. Крадат и вярват, че над тях отново ще разпънат чадъри. Вероятно, защото се е случвало и друг път.
Крадат, защото си мислят, че сме идиоти, които не виждат или не разбират. Или крадат, защото се държим като идиоти, които се правят, че не разбират или не виждат. Няма как да са откраднали в такива огромни размери без нашето мълчаливо съучастие. Честно казано нямам обяснение за тази нищета на характера. По-голямата част от хората, с които съм говорил съзнават, че се краде. Разбират, че откраднатото излиза от техния джоб.
Досещат се, че са отклонени средства от общественото благосъстояние или личното благополучие на всеки. Въпреки всичко мълчат и гледат виновно в земята. Сякаш те са откраднали. Поразяващ страх или култивирано малодушие. Всъщност няма значение. Всички винаги се крият зад евтиното оправдание, че живеят в малък, беден и прозрачен град. Да осъдиш публично началника или някой местен управленец е като да се саможигосаш по челото със знак за неблагонадежност. А със знак на челото няма работа, няма удобства, няма далавера. Ние тук така сме свиквали да живеем – да се вписваме в орбитата на властника. Без да си даваме сметка, че е преходен и времето на неговата власт я определяме ние, най често с нашето подлизурско смирение.
Адски много се краде в Ловеч. Всички го знаят, но мнозинството се прави на идиотски незаинтересовано. Страхът е лош стилист. Рисува сив и тъжен живот. Точно затова, хора, не разбирам страха ви и старанието да живеете в унизителна зависимост от своите предразсъдъци.
Не разбирам великодушието, с което ежедневно прощавате на наглеците, които крадат от вас и деца ви, от вашия град и вашето бъдеще. Не разбирам оправданията ви, вече дори не са ми смешни. На моменти ви съжалявам, защото сте избрали да живеете в измама и в кожата на втора ръка хора. Ето на много от вас дори няма да достигне смелост да лайкнат този пост. Не защото не са съгласни, а защото се страхуват, че подписите им ще бъдат видяни точно от крадливите управници и началници, за които пиша. А разпознаването е основание за жигосване.
Знаете ли колко е тъпо, когато се оплаквате, че Ловеч е разсипан и безперспективен! Тези, които го направиха такъв не са извънземни, те са наши съграждани. Същите, които от години не спират да крадат с вашето безмълвно съучастие. От кого всъщност се оплаквате?
Хора, не се ли изтощихте да бъдете малодушни и смирени? Колко остана от живота ви?, Колко изпратихте от децата си? Колко оцеляха от мечтите ви? Колко от парите ви откраднаха?
Ще ми се да ви извикам да спрете да се държите като съучастници на тези, които ви крадат. Но се опасявам, че дори тогава ще се скриете за да не ви обвинят, че сте чули факта, който прекрасно знаете – откраднаха живота ви! Пред вашите очи, а вие дори не извикахте!
Не мога да намеря видео архива от заседанията на Общинския съвет. Дали може да пуснете линк?
Господин Стоянов, в този сайт има достатъчно примери за публично обявени сигнали, разлистете го. Всяко заседание има видео, погледнете го. Всяко заседание е публично, елате. Преди две седмици защитавахме кауза за Младежки дом. Дори хората, които ни ангажираха с молба не се появиха на заседанието. В статията пише, че се краде на много места, кой Ви е казал, че става дума само за общината. Краде се във фирми, учреждения, здравни заведения, синдикални организации. Хората навсякъде се снишават и се правят, че не знаят. Там пак ли е отговорен Общински съвет. А за партии ще си говорим, когато прочетете моя статия, подписана от името на партия.
Лично Обръщение към Общинският съветник Г-н Райнов, Г-н Райнов, от позицията на обикновен гражданин, не членуващ никоя партия, не участващ в административния живот на общината ( не съм общински съветник), не участващ под никаква форма в административното управление на Община Ловеч…може би и най-вече с изключение на дадения от мен глас на избори, Ви казвам ( от моя гледна точка) ,че контролната функция на обществото (Ловешкото) е , делегирана в “лицето” на Общинският съвет на гр. Ловеч и би трябвало да се изпълнява от избраните от нас Общински съветници. Г-н Кметът не може да взима сам решения…..някой ( разбирай Общинският съвет) ги разрешава и одобрява. Във връзка с инициираната от мен идея за денонощна аптека е зъболекарски кабинет, колко общински съветници се срещнаха с мен…..никой, абсолютно никой. Ако моята форма на контрол е еднократна, веднъж на четири години, то Общинските съветници би трябвало да контролират администрацията на всяко заседание през тези четири години….и когато говорим за кражби и злоупотреби, кой ако не Общинските съветници ги разрешават и одобряват. Кой Общински съветник е свикал градско събрание и разяснил отрицателният си вот по дадено решение на Общинският съвет, колко сигнала в прокуратурата е подал, колко дела е завел…… Г-н Райнов, обикновения Гражданин няма възможността и капацитета за контрол върху решенията, които се взимат от Общинският съвет и Г-н Кмета, както Той – Гражданинът е делегирал правото си на сигурност на МВР, така веднъж на четири години делигира административните си права на Общинските съветници. Докато в гр. Ловеч, водещото в Общинските листи е партийната принадлежност, вярност и послушание резултата ще е такъв, какъвто е сега. За да искаш да станеш Общински съветник трябва да можеш да понесеш отговорностите от този избор, а не само послушно да вдигаш или да не вдигаш ръка…. или да се държи като страничен наблюдател и коментатор. Но понеже колективната отговорност е никаква отговорност….резултатът се вижда и е ясен. Това обръщение към Вас е в качеството Ви на Общински съветник и Заместник Председател на Общинският съвет в гр.Ловеч !
11 точки/пардон издънки/ подадени за размисъл. Надявам се поне една да се стори достатъчно интересна на репортерите, а защо не и всички? Колкото повече – толкова повече е казал Мечо Пух. Наглостта и апатията убиват