Д-р Юлиян Петров, председател на СО „Подкрепа“ 

Синдикат „Образование“ обобщи и представя на вниманието на обществеността резултатите  от проучване, направено от няколко наши регионални структури в страната, касаещо статута на учителската професия, желанието или нежеланието на младите учители да останат и активно да работят в системата, както и за ключовите предимства и недостатъци на професията на педагога в България. Изводите са ясни и красноречиви.

Въпреки системния растеж и очакването работната заплата на учителя да достигне по-високи нива, младите хора с учителска правоспособност не желаят да работят и да се реализират професионално като учители по няколко причини:

  1. На първо място като отблъскващ от професията фактор се посочва силно стресиращата среда. Учителската професия е с висок обществен интерес, под зорко, критично и често недоброжелателно наблюдение, свързва се с огромни очаквания. Успоредно с това се сблъсква с нежеланието и отказа за конструктивно и ангажирано партньорство от страна на родителите, на оторизираните институции, на медиите, на обществените организации и не на последно място от повечето ученици;
  2. Голямата свръх натовареност на учителя от наистина важни и все отговорни ангажименти, свързани с пряката му дейност, съчетано с безброй крайно маловажни и ненужни административни и несвойствени задачи, бързо охлажда желанието му да се отдаде на тази, иначе високоблагородна, професия;
  3. Политиките за обща и специална подкрепа са малко ефективни и много административно натоварващи;
  4. Наличие на много дейности в трудовата и длъжностна характеристика на учителя, които неимоверно го натоварват като време и вложен труд, водят да увеличение на дневната и седмична норма на заетост до 55-60 часа, като наднормените часове обикновено са безвъзмездни, т.е. не се заплащат;
  5. Трудната среда за работа и специфичната ситуация на организация на учебния процес в учебните часове при наличие на дете/деца със в клас от 26 и повече ученици. Губещи в такъв клас са и детето/децата с увреждания, както и останалите ученици, поставени в такава специфична атмосфера на учене;
  6. В големите и в „престижните“ училища броят на учениците в паралелките често достигат до 31-32, което поставя обучението, възпитанието и социализацията в ситуация, която не отговаря на нормите на един съвременен учебен процес и обезсмисля вложените от учителя усилия да постигне заложените в обучението цели ;
  7. Учителите често стават обект на вербална и физическа агресия, получават заплахи, безпардонни атаки, заведени съдебни дела от ученици и родители с цел задоволяване на техните претенции. Общественият рейтинг на учителя като лидер във възпитателния процес е силно уязвен, подценен, а той самият е подложен на тормоз и непрекъснато напрежение;
  8. Учителите по география и икономика , по физика и астрономия, по химия и ООС, по музика, по изобразително изкуство, по технологии, по физическо възпитание и спорт седмично работят с по 400 – 450 ученици от различни възрастови групи. За тези учителски специалности се е утвърдила следната поляризация – ниска седмична норма от часове по тези предмети /1 до 2 часа седмично/ за учениците и неимоверно висока годишна норма за учителите –  684 – 700 и повече часове. Това, освен че разширява фокуса от класове в които преподават, намалява шанса на съответния учител да изпълни нормата преподавателска заетост в по-малките образователни институции. Процесът формира негативната тенденция тези часове да се раздават като лекторски на неправоспособни преподаватели, от което пада качеството на образование;
  9. Учителската професия е професия без никакви компенсаторни механизми, което е в крещящ дисонанс с европейските практики и традиции за борба със стреса и рехабилитацията за педагогическите специалисти;
  10. Според анкета на Синдикат „Образование“ 97,3% от работещите учители смятат, че няма облекчаване на безмерната бумащина в образователните институции.

Разбира се, винаги е по-лесно да се посочват недостатъците и проблемите, много по-важно е да се направят изводите и предложат решения за разрешаването им, така че учителската професия да бъде желана, избирана и обичана от младите хора. Някои от тези предложения са възможни да се случат веднага или достатъчно бързо и ефективно в образователната политика и практика:

  1. Размер на чистото трудово възнаграждение на педагозите да стане не по малко от 1500 лв. в краткосрочен план;
  2. Годишният норматив преподавателска заетост на УЧИТЕЛИТЕ ДА Е НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 500 ЧАСА плюс 36 часа консултации;
  3. Броят на учениците в паралелка да е до 22 – 26 ученици;
  4. Ефективно и решително да се намали безмерната бумащина;
  5. Класното ръководство да се заплаща не по-малко от 100 лева;
  6. Когато има дете/деца със СОП, то броят на учениците в паралелката да не надвишава 16 ученици, за да има успешна специална подкрепа, както и шанс за успешен учебен процес за останалите ученици;
  7. Учителят да не се използва от директорите и институциите за непедагогически и несвойствени дейности, като охрана, отбрана, търсене на ученици и др.;
  8. Участието на педагози в провеждането на матури и външни оценявания да става след тяхното изрично съгласие;
  9. МОН и останалите прилежащи министерства, общини и институции да проведат превенция срещу натиска върху българския учител и директор в смисъла на многобройни медийни атаки, заведени съдебни дела и намеса в автономията на образователните институции – училища и детски градини;
  10. МОН, заедно със синдикатите, да утвърдят система за рехабилитация и запазване здравето и работоспособността на учителите, които работят до 65 и повече години;
  11. Да се приеме ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА УЧИТЕЛЯ и да се инкриминира в действие насилието срещу него.