Радка Рашева
Тотьо Теглийски е роден в с. Дойренци, област Ловеч. Основно образование завършва в родното си село. Продължава образованието си в гимназиите в Ловеч и Плевен. За първи път печата в детските вестничета „Школско звънче” и „Кавалче”. Като ученик в гимназията сътрудничи във вестниците „Народен глас”, „Гребец”, „Светлоструй”, „Завой” и в списанията „Българска реч”, „Звън” и „Ученически подев”. Членува в дойренския литературен кръг „Младо село”. Журналист в окръжните вестници в „Септемврийска победа”-Плевен, „Заря на комунизма” –Ловеч, „Септемврийче”, „Народна младеж”, „Отечествен фронт”, в списанията „Читалище”, „Жената днес” и др. Опитва перото си в различните жанрове на словесното изкуство – поезия, проза, публицистика.
Член е на Съюза на българските журналисти. Участва със свои творби в литературните сборници „Друм”, „С дъх на люляк”, „С пламъка на септември”, „Хоризонти”, в антологията „Летящо гнездо” и алманасите „Светлоструй”, „Хоризонти”, „Струма”, „Мизия” и много други.
Издал е книгите „Парадът на робите” ,”Победно утро”, „Кралете” – стихове, „ В люлката на самоизмамата”-разкази, „Заставата край Дунава” – граничарска повест”, „Свирливият кладенец” – лирична повест.
По негови текстове са написани няколко марша и песни от композиторите Камен Луков, Веселин Калчев, Даньо Василев, Христо Недков, Багдан Крачунов.
Познавам Тотьо Теглийски от посещенията му в библиотеката и литературните вечери в Клуба на дейците на културата. Тих и скромен, винаги вглъбен навярно в нещо сериозно, в свои проблеми. Един ден дойде в „Краезнание” и ми показа вестник „Буревестник” в „насипно” състояние и попита ще го приемем ли като дарение. Естествено веднага се съгласих, защото този вестник щеше да обогати нашият краеведски фонд от местни периодични издания.
На тръгване, той грижливо прибра разпилените броеве и ги сложи обратно в папката. Учудена от постъпката му, го попитах защо не остави папката при нас. Отговори ми, че трябва да подвърже вестника и тогава да го донесе. Знаех, че той има сериозни финансови и здравословни проблеми и му предложих библиотеката да извърши тази услуга, въпреки че тя нямаше да е много скъпа. Той ме погледна и ми отговори,
„ Ами тогава вестникът няма да е дарение, а аз искам да го подаря на библиотека и по-точно на „Краезнание”, за да се запази за бъдещите поколения”. След няколко дни, отново дойде и ми предаде подвързания вестник. Това няма да впечатли никого днес, още повече младите хора, може би защото сърцата ни загрубяха, чувствителността ни към такива жестове е притъпена, но в онова време постъпката на болния и безпаричен поет Тотьо Теглийски силно ме впечатли.
След няколко години той си отиде от този свят тихо и незабележимо, така както беше и живял (на 29 юни 1994 година).