Павлин Иванов

В тази, трета част, ще ви разкажа какво поискахме, но не ни беше разрешено да направим за нашия град.

Както си спомняте, през миналата година, след като Казармата беше направена годна за ползване, обявихме с г-жа Маринова, че пространството ще бъде отворено за жителите и гостите на града. Идеята беше, че докато се чака решение какво точно ще се случва в Казармата в генерален план, докато се намерят средствата и проектите, желаехме обезопасения й двор, да се превърне в градски парк. Има всички условия за това – комуникационно място, не малък парк, удобен за деца и родители.

Поисках да отворим Казармата и в сътрудничество с ловешки НПО-та, да организираме забавления за младите ни съграждани. Обявихме всичко това и .. мачът приключи с публикациите в ловешките медии.

Днес Казармата се поддържа единствено ако има Цирк или концерт. През останалото време, вратите са затворени, а мечтания парк е мираж.

Започнахме систематично да поддържаме и разширяваме зоните за отдих в парк „Стратеш“ – едно прекрасно място, занемарено до ниво джунгла от управлението на г-н Казанджиев. Идеята беше сходна. Докато чакаме проекти и пари, ловчалии и многобройните гости на парка от страната, да останат доволни, да се забавляват, да почиват, да се насладят на това кътче от нашия град.

Предложихме да ни бъде даден парка за управление, срещу правото да организираме и разположим атракции. Без да строим, без да рушим, без да чакаме някой и нещо.

Изпратихме наше предложение, за асфалтиране на по-голямата част от алеите в парка. С наши средства и труда на нашите служители, превърнахме пространството пред Белия паметник в доста нормално за отдих място. Г-жа Маринова осигури пейки, които с наш труд поставихме на различни подходящи места в парка.

Тъй като никой не се грижи за „Стратеш“ и никой не отделя средства, за да го опазим все пак чист, поставихме кошчета за отпадъци направени от стари автомобилни гуми. Все пак, това беше едно начало както за развитието, така и за опазването на чистотата на парка.

Проведохме няколко кръга преговори, като след последната среща, между Съвета на директорите и представители на Общината, заповядах прекратяване на преговорите. Причината беше, твърдението на висш администратор, че ние като фирма, е възможно да поставим вход (вероятно билетчета) и по този начин, гражданите на Ловеч и гостите ни, нямало да могат да стигат безплатно до Зоопарка! След тази откровена провокация и обидно отношение, още повече за нещо, което дори не бяхме се сетили, прекратихме преговорите и в момента паркът НЕ СЕ поддържа. Явно освен на администрацията, така и на новото мнозинство общински съветници, идеята парк „Стратеш“ да е добре поддържан и да се развива, не им хареса.

Отново искам да подчертая. Исках да покажем реално, че градът ни може да се справи сам и без да чака някакви грандиозни проекти. С наши сили и средства, направихме много за парка, но уви, не получихме нито грам подкрепа.

По отношение на инфраструктурата, нееднократно предлагах на Община Ловеч в лицето на нейните висши администратори, да закупим специализирана надстройка за един от нашите „МАН“-ве за асфалтиране на дупки по градската , общинската и пътна мрежа и в населените места в общината.

Технологията се използва в много населени места в България. Основните и предимства са в няколко аспекта.

  • Оперативност – не зависим от никого. Има нужда от запълване и ремонт, възлага се, запечатват се дупките и проблема е решен.
  • Значително се намалява себестойността на работата, като по този начин освободените пари, могат да се използват за още и още работа по благоустрояването.
  • Община Ловеч не зависи от вечните обжалвания на участниците в търговете, което осигурява контролирана, качествена и навременна работа в полза на ловчалии.

„Виден“ инженер от администрацията на Казанджиев, а и останал на работа и в настоящата, се възпротиви и мачът приключи. Защо администрацията не иска да се работи бързо, качествено, под контрол и на добри цени, може да питате г-н инж. Николай Стоянов.

Държа да отбележа, че на срещи с колеги, както и на Националната среща на общинските фирми и предприятия, организирана от Сдружението на общините, се консултирах със специалисти от различни краища на България, които потвърдиха, че технологията е добра, работеща и пести време и пари на Общините. Но поставиха акцент, че ако се прави от общинска фирма, няма как да получат достъп до средства на данъкоплатците „добре дошлите“ фирми.

Това са само три момента от нашите желания за това, как сами да си помогнем като град, за да живеем малко по-добре.

Не е времето сега да коментирам останалите процеси, които поради недалновидност или друга причина, не се случиха и не спестиха както средства на Община Ловеч, така и на данъкоплатците.

За съжаление, с изключение на „Стратеш“, макар които вече е без поддръжка, нищо от плановете ни за промяна не се случи.

Причините ли?

 

В следващи материали ще разкажа за самата атака срещу нас, мотивите, поводите и причините. Изводите ще си направите сами.

4 коментара

  1. Този инж.Николай Стоянов направи и това инвалидно паркомясто по широбаджанашки начин само за определен човек който умря.Сега е редно вече да бъде премахнато.

  2. . . . останалата част от езерото може да се използва като зона за отдих – шезлонг / чадъри / парково озеленяване, цветя, малка детска площадка . . .

  3. . . . достатъчно голям градски басейн с приблизителни размери 50х30м. . . . 2-ри вариант, вътре в самото пространство, да се изгради басейн 50х25м , но това може би ще е по-скъпият вариант отколкото да се възстанови тази част от езерото и да се напълни с вода . . .

  4. . . . това е идеен проект / от 2011/2012г. / , за възстановяване на езерото в Парк Стратеш, като едната част се превърне в градски плувен басейн, а другата в зона за отдих с разположени шезлонги / чадъри / , озеленяване и цветя. Тогава ми беше отговорено, че се работи по цялостна концепция за възстановяване на Парк Стратеш . . . , приказки които слушам още от времето на Пламен Еврев . . .

Comments are closed.