Иво Райнов

Законът е врата у поле. Шопски афоризъм. Баламите минават през него, хитреците го заобикалят. Днес вече законът е и сопа, дъвка, залъгалка. Твърде далеч от основната си функция да въздава справедливост и определя правила. И непоправимо скъсал с фундаменталния принцип на демокрацията – да бъде над всички. Едни отвратителни хора, отдавна притъпили морала, жонглират със закона. И се замерят помежду си, устройвайки уродливо зрелище за зяпачите.

Нека , който е безгрешен първи хвърли камък. Библейският апел за справедливост и смирение. Вярващите чуват думите Христови, неверниците следват пъклени страсти. Отвращаващо е, когато тези, които с тежки кубинки газят закона започнат да крещят за справедливост. БСП и ГЕРБ, сякаш порокът се оглежда в отсрещния. Елена Йончева и Боил Банов. Сякаш слушам две обезумели агитки да се надвикват. Всеки крещи за престъплението на другия и отрича, че неговия човек е настъпил закона. Дами и господа, законът не е писан за Асан или бай Вълчо. Йончева, Банов и всичките преторианци на БСП и ГЕРБ са равностойно отговорни пред него!

Законът не е дъвка, с която да пукате зрелищни балончета пред смаяния избирател. Справедливостта не е в екшъна от арестите, тя е в издадените присъди. Да припомня ли колко шумни ареста предложихте на ловешкото гражданство.

Шеф на здравната каса, общински съветник, шеф на ТЕЛК стояха със седмици в предварителния арест. Класически пример за медийна имитация на революция в правораздаването и въздаването на справедливост. Сякаш за да убедите обикновения гражданин, че „богатите“ също плачат.

Не последва нито едно повдигнато обвинение.

Нищо чудно утре да ви скъсат шортите в Страсбург, както направи преди време един местен „герой“, който първото правителство на Борисов държа една година в затвора без да успее да докаже вина. И когато държавата няма морала, способностите или смелостта да осъди някой шумно арестуван, той осъжда държавата в Европейския съд, а сметката се плаща от народа. В края на краищата някой трябва да разплати оперетното шоу.

Боравите еднакво подло със закона, и като бухалка, и като чадър. Бухалката бие политически и граждански неудобните, а чадърът крие собствените мерзавци. Под чадъра са Вашите бизнес или конюнктурни приятели. Там останаха съсипниците на областна болница, виновниците за източване на държавни бюджети, далавераджиите с европейски и общински средства.“ Колко струва опиума за народа“, питаше Остап Бендер. Евтино! Няколко медийни зрелища.

Флиртът със закона доведе до там в ловешкия общински съвет да заседават хора, обвинени в безстопанственост или разследвани за злоупотреби. Всеки пази своя. Нали Ви казах, че сте огледални образи. Вашите депутати прикриват корупцията или защитават нарушенията на закона. Беззаконието започва отгоре, сякаш за да докаже, че едно общество се вмирисва от тези, които са изплували най-високо.

Дами и господа, съчинители на компромати, режисьори на медийни имитации, защитници на собствените мерзавци, чувате ли камбаната вече да бие. Престанете да употребявате закона за политически манипулации. Спрете спектаклите и приложете закона. Иначе ще го приложат други. Високомерието, лъжите и стъпканата справедливост раждат зелени жилетки. Въпрос на време е да залеят и българските улици. Затова изпълнете закона на държавата, ако не искате да срещнете закона на улицата.