Иво Райнов
Преди дни чествахме голям духовен празник, Винаги, когато причислят учителите към родните Будители се сепвам притеснен. Будителят е свободен човек, учителят е зависим чиновник. Поне полагат сериозни усилия да го превърнат в такъв.
Възрожденският учител се кланял само на знанието и България. Днешният на цяла управленска верига от началници, изисквания, прищявки и недомислици. Днешният учител първо попълва информационни дневници, изпраща справки, подготвя отчети, води телефонни разговори с родители, отговаря за състоянието на материалната база, дежури, смята отсъствия, пише обяснения, уплътнява работното време, идва в училище като на работа и си тръгва от училище като от работа, попълва лични дела, гони срокове, осребрява усилията си срещу точки за диференциация, осигурява аудитория на публични събития, осмисля чиновнически концепции за празници и конкурси… После преподава наука, а ако остане време или неизцедена сила възпитава в ценности, човечност и българщина.
Днешният учител живее в страх и стрес да не пропусне нещо от горния дълъг списък с изисквания. Чувства се дребен и смазан вместо свободен и Будител. Често си мисля кому е нужно да смачкаш тези, които носят духа на нацията, да ги превърнеш в уплашени подчинени, в зависими чиновници, в безлични подлизури. Нима е удоволствие да оковеш крилата на един апостол?
Училището е светилище и национална богатство. Не го бъркайте с частна фирма, дружество с ограничена отговорност или корпоративна собственост. Никой не е по-важен от учителя и неговите възпитаници. Защото без началници, чиновници, и прочие образователни командири ще съмне. Без просветители и духовност ще става все по-тъмно.
Всички имат един живот и мечтаят да го изживеят смислено, спокойно и щастливо. Малцина са готови да остареят в битка за права и достойнство. Мнозина се страхуват да не прахосват живота и склоняват на компромиси. Истинският апостол не прави компромис с вярата, осъзнатият Будител не жертва духа заради материята.
Затова, когато видя в очите на учителя страха на смазан апостол, ми хрумва да го попитам, защо позволява да оковат крилата му. Никой не може да превърне в чиновник духа на истински Будител! Нито да окове крилата на летящите високо и свободно! Без те да се наведат за да получат оковите си