С благодарност за подкрепата получавана през годините започна словото си днес, по повод празника на първото в България езиково училище, директора на ловешката Езикова гимназия Радослав Хитов. Той представи последната мечта на общността – проекта на новият учебен корпус на гимназията, който ще облекчи значително учебния процес и ще даде възможността учениците от ГЧЕ да учат на една смяна.
Новата сграда ще струва около 2 милиона лева, съобщи директора на гимназията Радослав Хитов. В проекта за новият корпус има 16 учебни стаи и 4 кабинета. Сградата може да бъде изградена за четири месеца, като надеждата е, още през следващата учебна година езиковци да се настанят в нея.
Годишният празник на Езиковата събира всяка година в буквалният смисъл хиляди бивши и настоящи ученици и преподаватели. В дните на най-хубавият и цветен ловешки празник „Цветница“, улиците на люляковия град отново оживяват с усмихнатите, радостни лица на възпитаниците на гимназията идващи всяка година по това време в родния Ловеч.
Честит празник Езикова!
Дебелак, като чуеш Езиковата ти избиват комплексите.
Написаното се отнася за всички училища в България без изключение. А езикова отдавна е като покойник – за нея се пише или добро, или нищо.
Не може човек, завършил цялото си образование в чужбина, учил в най-големия технически ВУЗ в Европа, да има подобни комплекси. Не се връзват мащабите.
Чудесно, винаги празника сгрява душата на нашето семейство, посрещаме мили и сладки за нас дечица, спомени, случки споделени и несподелени, позитивно настроение, с две думи купон , винаги добре дошли и винаги обичани, весел празник!!!!!!!!!!!
Нека ви го преведа на езика на политологията. Всички, изказали се по така зададените случки, както съгласните (с хипотетичното руско нахлуване), така и несъгласните, обмисляха ситуацията като зависими, крепостни хора.
Не подлагаха под съмнение легитимността на появата на господар отвън. И възлагаха всичките си надежди този нов господар да се отнася добре с тях (в случая с руснаците). Страховете им идваха от подозрението, че този нов господар може да се отнесе лошо с тях (в случая с турците).
Никому не хрумна да мисли като европейски гражданин – че не бива да допуска появата на господар. Че да няма господари – това е самата сърцевина на съвременната европейска цивилизация. По което тя се отличава от “евразийската”, например, където има само господари и крепостни.
Никому не хрумна да каже нещо за суверенитет, международни договори, национална държава, легитимност (на хипотетичната покана към външни армии), законност (на тяхното навлизане). Единствената тревога беше, дали новите ще са добри или лоши господари…
Не знам, какъв е бил тогава проблемът на французите. Но знам, какъв е днес проблемът на младите българи, напускащи училище. На европейци приличат само по повърхностни признаци – знаят езици, боравят с интернет, ходили са “на Запад”. Структурата на съзнанието им обаче е “евразийска”. Те не осъзнават себе си като свободни граждани, снабдени с права, намиращи се в основата на обществената и държавна структура. Защото се чувстват жертви, неспособни самостоятелно на никакви постижения. Това са изцяло зависими индивиди, чийто единствен въпрос към битието е: “Ще случа ли на господар?”. Ако случат – няма да ги бие и ще им “дава”. Ако не – ще ги бие и ще им взима.
И, разбира се, проектират своята зависимост и безпомощност върху държавата си. България, както тях, е малка. България, както тях, е безпомощна. Затова и България, както тях, няма да отстоява независимостта си. Защото и за нея решава не тя, а някой господар. И – каквото каже шефът…
Поне от десетилетие е ясно, че българското училище не произвежда съвременни граждани, а – жертви. Роби, годни предимно да прислугват. Това само по себе си е скандал. Но от гореописаната случка с жертви на българското училище аз вадя по-зловещ извод: отговорните за продължаващия провал на българското училище не само убиват бъдните поколения. Те – отговорните – вече създават,
непосредствена заплаха за националната сигурност. Защото онова, което правят с децата, е държавна измяна…
Те, вчерашните ученици, са малки и нищо не зависи от тях. България също е малка и нищо не зависи от нея. Те правят, каквото им се заповяда – и се надяват да попаднат на грижовен господар. И България прави, каквото й се каже – и се надява евентуалните руски окупатори да са по-грижовни от евентуалните турски такива.
Умението да отстояваш правата си, да живееш с останалите, да отстояваш себе си – и страната си – е сведено до обичайното: до рецитиране, на принципа на добре обучения папагал, на неразбрани от теб неща. Нещо повече – на неща, които никой не очаква от теб да си разбрал. Както от поколения никой не разбира нищо по отношение на баба Илийца, Белчо и Сивушка или въпросните три морета. Просто рецитираш, за да угодиш на… господарите си, на онези, които управляват образованието. Защото си убеден, че всичко, което се преподава, е някакъв блъф – някакво надлъгване, което няма нищо общо с реалността.
И излизаш роб – неспособен за каквото и да е самостоятелно или колективно действие. Защото за теб реалността е всичко друго, но не и онова, което го пише в книгите. Реалността ти се обяснява от медиите, улицата и от баба ти – че важното е да си намериш покровител. Господар…
http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/04/12/2278702_uchilishteto_kato_zaplaha_za_nacionalnata_sigurnost/