Пътуващата изложба „Свидетели: Памет за концлагера „Белене”, посветена на жертвите на БКП по време на тоталитарното ѝ управление, бе открита вечерта на 23 март в Художествената галерия в Ловеч. Заместник-кметът на Община Ловеч Венцислав Христов каза при откриването:
„Дълги години се считаше или се премълчаваше, че „Лагерите на смъртта“, като този в Белене и нашият, не са се случвали. Надявам се да успеем да направим такава изложба и за ловешкия „Слънчев бряг“ и да я покажем догодина. Защото трябва да говорим за тези факти. И е радостно е, че млади хора се занимават с тази дейност.“
Венцислав Христов представи и новосъздадената арт-инсталация „Шезлонг от кирки“, пластика от най-употребяваните инструменти в „Лагера на смъртта“. Авторите са известни като Destructive Creation, а инсталацията ще бъде преместена на мястото на бившия концлагер край града.
За изложените свидетелства пред присъстващите подробно говори журналистът Христо Христов (фондация „Истина и памет”). „Ловеч е четвъртата спирка на изложбата, инициативата за нея е на фондациите „Остров Белене”, ,„Истина и памет” и културен център „Евгений Босилков – Белене”. Благодаря на Община Ловеч за поканата, край вашия град е паметното място лагерът „Слънчев бряг“. Идеята за изложбата се роди в Белене, защото липсваше историята на жертвите. Те някак останаха в периферията на интереса, а те са основните герои – те и техните семейства. Благодарение на спонсори – частни лица, ние направихме тази преносима изложба“, каза Христо Христов. Той акцентува на факта, че всеки от представените 17 жертви е от определена прослойка – политици, земеделци, дипломати, анархисти, горяни, писатели, художници, офицери от българската армия, свещеници, студенти, турци.
Целта на изложбата е чрез погледа на оцелелите да се представи истината за тоталитарното общество, каза при откриването директорът на галерията Валентин Узунов.
Изложбата беше открита в навечерието на шествието-поклонение до лагера „Слънчев бряг“ на 24 март и ще остане в Ловеч до 4 април. Посетителите могат да се запознаят с ежедневието в лагера от 1949 г. до 1987 г., когато там за последно бяха изолирани над 500 представители на турското малцинство, съпротивляващи се срещу „възродителния процес”.

1 коментар

  1. А свидетелите на евроПейската ни демоКрация що не ни показвате?

Comments are closed.