Предшественик на църковните камбани в града било клепалото. То се появило с идването на гръцкия владика Милетий, изпратен да свещенодейства в Долнокрайската църква „Св. Богородица” през 1847 година. До тогава миряните се събирали на богослуженията от клисаря по домовете им. Клепалото представлявало дъска, окачена на специално място, по която се удряло с чук. Този звук напомнял на богомолците, че е време за молитва.
Двайсет години по-късно, през 1866 г., ловешките първенци решили да си доставят камбана (желязна дъска). Средствата били събрани и камбаната била купена от Букурещ. Превозването на скъпоценния товар се извършил с волска кола (колко дни е продължило пътуването не е съобщено), но щом пристигнали в Ловеч, бързо е поставена и мах. Вароша е огласена от нейния звън. Веднага възникнал скандал между българи и турци, тъй като според последните силният звук на камбаната плаши кадъните и вече една от тях от уплаха пометнала. Турците категорично забранили камбаната да се бие.
Въпросът е решен през пролетта на 1867 г., когато Мидхад паша, управител на Русенския вилает, посещава града. Турски и български първенци, учители и ученици го посрещат извън града. Децата му поднасят цветя и пеят песни. Валията е силно впечатлен. След като посетил градските учреждения и училища, той гостува в къщата на хаджи Мичо, един от инициаторите за купуване на новата камбана.
Там ловчалии му казват за забраната да я ползват. Пашата веднага наредил да се удари камбаната, за да види с очите си дали ще пострада някой от нейния звън. Клисарят изпълнил желанието му и с все сила я заудрял. Нищо лошо не се случило.
Мидхат паша отменя забраната на местните турски управници и предупреждава: ”Ако някой от тук нататък попречи с каквото и да било на българите да бият камбаната си, нека се знае, че без присъда ще бъде обесен”.
Хаджинеделчев, Михаил. Ловчански църкви в първата
половина на 19 век // Ловеч и Ловчанско. Кн. 3. С., 1932,
с.34-35; Андреев, Красимир. Ловешките църковни камбани //
Мостове 2005, с. 73.