Иво Райнов
Като се замисля двадесет и шест години от живота си посветих на стремежа да променям света около мен. През тези години десетки пъти ревизирах представата си как светът ще се промени според моята концепция. Налагаше се да променям гледна точка след гледна точка, очакване след очакване. С всеки следващ опит променях моята представа за реалностите. Научих се , че горе в облаците всяка промяна изглежда лесна, но за да я направиш трябва да стъпиш здраво на земята, при това с двата крака.
Последните пет години отделих на ежедневните усилия да променям Ловеч. Не понасям града си обречен. Не ми харесва опустяващ, застаряващ, потънал в разруха, затиснат от бедност, зависим от мутри, коленичил пред ненаситни ДПС активисти, разграбван, изпростяващ, изоставен от младите, заобикалян от бизнеса, подминат от надеждата. Отдавна знам, че повече не можем да живеем така. Повтарям го всеки ден с надеждата да бъда чут, разбран и последван от все повече хора. Защото промяна се прави от хора, не идва върху ангелските криле на месии.
Знам и проблемът. Той съвсем не е лично име. Проблемът е една нахална, алчна, некадърна котерия, скрита зад абревиатурата БСП. Опряна на безпринципна коалиция с една шайка от квазиполитици с ограничено обществено влияние, но неограничени апетити за власт и облаги, потулена зад лицемерните претенции, че представлява етнически различните и онеправданите. Да, проблемът е в шест букви, оплетени като котешки черва в подялбата на иконочиската изгода и политически келепир – БСП и ДПС. За да променим Ловеч се нуждаем от смяна на матрицата, не на логото, изписано върху нея. Защото политиката по съсипване на Ловеч не е личен проект на Минчо Казанджиев, а двасетгодишна кампания на БСП за изпомпване на ловешката икономика и граждани в полза на комсомолци, правоверни партийци, червени фамилии, обикновени бандити, корумпирани семейни приятели и цигански барони, етикетирани като ДПС закрилници. Промяната не е лично име. С досегашната матрица Ловеч ще продължава да пропада стремглаво в бездната. Нищо не се променя, ако върху старата матрица изпишат по-благозвучно лого от досегашното „Минчо“- Промяна ще има единствено, когато управлението бъде иззето от крадливата, безотговорна и нагла коалиция между БСП и ДПС. Кмет, общински съвет и администрация трябва да бъдат освободени от пипалата на тези вредна политическа колаборация.
И накрая нека си дойдем на думата. Пред Ловеч има само две алтернативи – на съсипващото статукво и на промяната. И само четири политически сили със сериозно обществено влияние – ГЕРБ, БСП, РБ и ДПС. ВСичко друго са фолклорни митове, съчинени на маса в кафето на „Президиум“ от мустакати майстори на лакардиите. Разделителната линия е ясна и тя не се маркира от имена, а от управленските концепции, модели за развитие и визии за обществена организация. Първостепенната цел е промяна и това е кауза без отстъпление. Имената са компромис, Всяко взиране в името е саботаж срещу промяната. Защото няма красноречие, което да ме убеди, че има име, изписано върху бекраунда на БСП и ДПС, което да звучи като надежда за промяна.
Промяната е първом в собствените глави и способността да надмогнем предразсъдаците, предубеждения, личния интерес и човешката завист. Двадесет години си патим от самовлюбени избиратели, които намират изумителни оправдания за да подарят Ловеч на разсипниците от БСП и ДПС. Егото е по-ниско от Ловеч. Здравословно е да започнем точно с тази пломяна в собствените мисли.