Едно градоустройствено предложение разбуни непонятни страсти в иначе конфузно тихия откъм протести Ловеч. Предложение за именуване на площад на Свещеноиконом Кръстю Никифоров, повече известен като поп Кръстю. Ловешки журналисти реагираха бурно на предложението, а областният управител господин Милко Недялков, дори се закани да го върне, защото „макар историята да го е оневинила (поп Кръстю) не е герой , достоен за кръщаване на площад“. Приемам заявката на областния управител като нарцистичен опит да се покаже пред прожекторите, защото не може да не е знаел, че ден преди да се изпъчи в пресата, комисия на Общински съвет – Ловеч е върнала предложението. Този акт на връщане на решението провокира Георги Мишев да заяви публично, че ще се откаже от званието „Почетен гражданин на Ловеч“, заради невежество на местния общински съвет. Както се казва разни хора, разни идеали.
Името на поп Кръстю продължава да предизвиква сериозни спорове. Част от историческата мисъл го оневинява , друга продължава да бъде подозрителна към него. В този смисъл именуването в негова памет все още е дискусионно. Едно е сигурно, обаче, никой не е доказал, че е предател. За разлика от една друга далеч по-спорна историческа фигура – Дочо Шипков. Човек, чиято дейност дава много повече основания за определението „предател“ – на свободата, демокрацията, обществената справедливост, човешките права. Само да припомня, че Дочо Шипков е Първи секретар на Околийския комитет на БКП през периода 1944-1950, време на беззаконие, зверски убийства и ограбване на хората от комунистическата власт. По-късно (1956-1959 г.) отново е Първи секретар на околийския комитет, а от 1960 г. до 1966 г. е Първи секретар на Окръжния комитет на БКП. Да припомня, че през този дълъг негов мандат на властващ началник е открит, съществувал, убивал, унижавал, безчинствал лагерът на смъртта „Слънчев бряг“ (1959-1962 г.). Всичко това е ставало със знанието, съгласието, сътрудничеството, подкрепата на Дочо Шипков. Пред неговия поглед лагерници са строили редица обществени сгради в град Ловеч.
Ето на този човек, чиято дейност е нанесла неизлечими рани върху душите на стотици ловчалии, бе организирано помпозно юбилейно честване (100 години от рождението) само преди месец. Със участието на институция като Регионалния исторически музей в Ловеч. Тогава местната журналистика не изпита капка гняв, срам или погнуса. Не реагира, не осъди. Тогава настоящият областен управител пишеше хвалебствени възпоменателни статии в своя вестник и централния печат и не поставяше на съмнение геройство на Дочо Шипков.
Юбилеят на Шипков бе отбелязан тържествено, но никой не се сети за петдесетгодишнината от създаването (2009 г.) или закриването (2012 г.) на срамния лагер на смъртта. Нямаше възмутени статии или репортажи за унизителния факт, че двадесет години след като уж се отрекохме репресивния комунизъм , на кариерата няма мемориал в памет на жертвите и с извинение към историята.
Нужни са ни обществени дискусии и толерантост към различни гледни точки. Защото герои са тези, които признава обществото, а не нашите субективни фантазии. Предатели са тези, за чиято обществена вреда има исторически доказателства. Другото е архаично мислене, клиширано в комунистически те догми. Които чрез поп Кръстю обвиняваха цялото българско свещеничество, а чрез Дочо Шипков героизираха диктатурата на пролетариата, наложена чрез насилие и масови убийства. Тъжно е когато публичните реакции са потопени в реминисценции на комунистическо възпитание и манипулация.
А позицията на господин Георги Мишев би била далеч по-силна, ако се откаже от званието „почетен гражданин, защото не иска да стои в една редичка със споменатия Дочо Шипков. Несериозно е да го прави за решение, което очевидно не е проучил добре.
“Една блондинка се разхождала из Вароша и стигнала до един площад. На другата страна на площада изведнъж се появила друга блондинка.
Първата:Муце как да мина от другата страна на площада?
Втората блондинка мислила , мислила, мислила и по едно време започнала да се смее истерично, след което казала:
-Ама ти си много тъпа! Заради теб хората постоянно ни се присмиват… та ти си от другата страна на площада …”
Аз също съм си мислила и даже говорихме с приятелки, каква нужда има да се кръщава това мъничко местенце. То, че не е площад си е ясно. Смешно е, да кажеш, че този мъничък плочник е площад.
Едната ми приятелка каза, че за нея поп Кръстю си е предател и това си го знаем от малки. Колкото и да казват и доказват, че не е, казусът е много спорен. Нямам претенция, че познавам добре историята, но не искам града ми да става за смях и обект на презрение от цяла България. А и не виждам каква нужда има да се търсят конфликти, още повече днес, когато страната ни се тресе от доста по-сериозни проблеми.
Не знам дали съм права, но и не мисля, че някой в тази ситуация може да претендира за 100% меродавност на мнението си.
Според мен, а и според приятелките ми, е глупаво да се кръщава плочника с името на поп Кръстю.
По темата. Несериозно е да се кращава един паркинг за 4 автомобила със спорно име. Поп Кръстю е влязъл в главите на милиони българи като предател, независимо, че истината може и да е различна, но може и да не е.
Едни авторитети казват, че той не е предател и дават аргументи, други също толкова аргументирано изтъкват, че Кръсю е предателя и не случайно името му е сродно на Юда.
Погледенете по форуми и новинарски сайтове реакциите на хората. Естествено, че повечето от шокираните от подобно намерение за даване на име на площад с това име вероятно не познават историята. Не са изследователи, не са търсили различни източници, те се осланят на първосигналното си чувство за мръсотия, при споменаването на това име.
Не може да се сърдите на болшинстовто хора, че за тях Поп Кръстю е предател. така са учили в училище и за тях авторитета на техният учител е по-голям от колкото на Георги Мишев, Капка Кузманова или някой друг.
Аз също не съм съгласен да се кръщава нещо на името на този човек. Някога, когато историята еднозначно докаже и покаже истината, и ако тя е в негова полза, тогава може би. Но днес, със същият успех JOE би кръстил паркинга пред Галерията на името на неговия герой Дочо Шипков.
Твърдо против!
JOE, с хора притежаващи гладки мозъци като твоя, няма как да се води дискусия. грамофона ти е зациклил на плоча от 1973 та. Хлъзгаво се опитваш да манипулираш, отклоняваш вниманието, не казваш нищичко по същество и се включваш само когато някой засегне музея, еле на тема Дочо Шипков. Както и да ти се обеснява, ти си рупаш трева и преживяш ли, преживяш блянове по социалистическото си минало. Но и такива като тебе требват, иначе партията ще се спихне съвсем. За да бъдеш значим авторитет обаче, гледай какво прави твоя патрон, професионалиста Милко. Как ги къдри, сади, раздава, порицава. Така като него се манипулира правилно. Твоето е боза братче. Само калинките и делянките могат да ти вържат и някоя сляпа кокошка.
Каквото повикало, такова се обадило, Бенотче. Баба знае две и двеста. Скачаш грубо, получаваш каквото си повикало. Не плачкай, а си помисли дали не можеш да бъдеш по-учтив, когато опонираш, за да не те дъним с твойте камъни по кухата кратуна.
Не се занимавай с моята персона, тя не е интересна от историческа гледна точка. Нито тази на Иво. Превърнахне истарията в евтина курва само и само да оправдаете безумията на един провалил се строй.
Абе, ти, байно, не ходиш ли до тоалетна? Да не се срамуваш от тялото си и от неговите анатомични подробности?
20 юли 2013 г. в-к Народен глас
Фондация „Граждани срещу насилието“ разпространи днес обещаната декларация по повод скандала с именуването на площад в Ловеч на името на поп Кръстю. Тя е изпратена до председателя на Общинския съвет в Ловеч Тихол Тихолов, до кмета Минчо Казанджиев и медиите и е подписана от Васил Колев. Предлагаме я без промени:
Не намериха кураж членовете на комисията по култура към Общински съвет – Ловеч да изчистят клеветата от своя град като приемат внесеното от кмета г-н Минчо Казанджиев и подкрепено от Ловчанския митрополит Гавриил, Регионалния исторически музей – Ловеч и кварталния съвет при кв. „Вароша” – Ловеч предложение площадът в кв. „Вароша”, пред Градската художествена галерия, да се именува „Свещеноиконом Кръстю Никифоров”. и т.н.
Става реч за комисията по образование, култура и т.н. на Общинския съвет. А кой е член на тази комисия, вижте господине по-горе. Иначе тъй било, инак било. Тоз бил виновен, онзи бил виновен…Виж ти! Ама си е много ясно от тава съобщение, кой къде е!
Така си е! Уж дискусия, уж толерантност…
Очевидно не правите разлика между интернет, архиви и достъп до архиви. Очевидно и през ум не Ви минава, че цитираната изява е публична и всеки човек е могъл да се запознае с нея. Стига да има желание, което пък от своя страна не е задължително. А, писането на молби очевидно е в областта на човешката фантазия. Какво да се направи? Все пак има хора всякакви…. Впрочем някога нещо в живота си да сте изследвали исторически и публикували?
Ето и аргументите които използвате : “БУУУУММММ!!! “, “Я пак, я пак…”, “на колене ли да падаме”, “Бетонче”, “нооого “, “мрън, мрън”, “Смешници”, “счупихте тъпомера” (все са от Вашата работа).
Това е вашия език господине! Вие ги пишете тези аргументи! Навярно са част от езика на историческо изследване. Навярно са проява на култура-общочовешка или управленска. И не си мислете, че всичките тези Ваши прояви не се оценяват от хората, които четат. Ако не вярвате, погледнете си изборните резултати, било местни, било национални и то от доста време насам.
Какво ли собствено и всъщност да очаквам от такъв тип човек, който е в състояние да наименува поредната си работа с такова едно заглавие “Майната, ви Задници!” (последното е само цитат от “Ловеч днес eu” за 18 юли 2013 г.)? Ама, иначе си става за сценарии на евтин американски филм. Там се употребяват такива и подобни думички. В такъв случай бихте могли да се пробвате като сценарист. Ако желаете. Успех!
Иво Райнов, добирят писач знае кога да пише, и кога да замълчи. Биграфията ви и “творчеството” ви са твърде постни, за да давате съвети на писателя Георги Мишев. Знаете притчата за планината и мишката, нали? Впрочем, за да си позволи някой да е ментор, преди това трябва да натрупа обществено значими дела или поне национално значимо творчество. Моето скромно мнение е, че не се вписвате в ни една от двете групи. Така че…
„Суверенитета народът го разбира да има ядене, да живее. Ето това е суверенитетът – щастие и благоденствие на народа. Ние работим за народа, а не за формата”.
„Тясното икономическо свързване със съветската страна още повече ще увеличи силата на нашата държава, още повече ще издигне нейната независимост. Заедно с икономическата независимост на страната ще укрепне и нейната политическа сила и влияние, защото тя все по-пълно ще се опира на гигантската мощ на Съветския съюз.
Когато след години НРБ стане едно цяло със Съветския съюз, тя не ще загуби нищо от своя суверенитет и независимост, ще бъде във всяко отношение суверен и пълноправен член на общото семейство на съветските социалистически републики”.
„Когато условията за сливане бъдат всестранно подготвени, тогава животът ще подскаже формата на обединението. Дали това ще бъде обединение под формата на федерация или нещо по-друго, това няма защо сега да се предрешава.
Политбюро смята, че ударението в нашата непосредствена практическа работа през близките години трябва да се постави върху по-нататъшното все по-пълно икономическо и културно свързване на българския народ със съветския народ, върху мероприятията за всестранно развитие и укрепване на братската дружба и сътрудничество между тях…
Ние сме дълбоко убедени, като преценяваме условията в нашата страна, че в сравнение с другите социалистически страни, НРБ по-бързо ще се подготви за обединение със СССР.”
„Политбюро смята, че след този пленум не следва под никаква форма да се говори на когото и да било и където и да било. Защо? Ако ние започнем да говорим, ще плъзнат слухове. Ние не можем да говорим, тъй като този въпрос не е само наш. Този въпрос е и на Съветския съюз…
Ние, Политбюро, смятаме, че не с такъв ентусиазъм цялата наша партия и народът ще възприеме това. Ще има среди, които няма да го възприемат. Да не забравяме, че великобългарският шовинизъм е много дълбоко вкоренен в някои среди и хора в нашата страна. Аз не говоря за бившите хора. Имам предвид членове на партията, особено в средите на интелигенцията и в някои среди на младежта. Ние трябва да държим сметка за това… Ние няма да правим сливане от ден до пладне, а навеки, което ще бъде образец за всички страни.”
Стенограмата от пленума на ЦК на БКП от декември 1963 г., който приема предложението на Тодор Живков за сливане на България със Съветския съюз
http://desebg.com/2011-01-13-09-24-01/735–1
“За пореден път показвате и тенденциозно отношение към РИМ-Ловеч. Че хората там изследват историята на града, пък Вие твърдите, че било еди каква си пропаганда. Дори изобщо не сте видяли тяхната изложба, не сте ги попитали за тяхната позиция. ”
БУУУУММММ!!! Я пак, я пак…. Ние трябва на колене ли да падаме или с молба в писмена форма да попитаме за позицията??? Бетонче, нооого си зле, ама нооого. Та така все едно казваш, че музеят /Данчо представи доказателства, че “регионален” в името се използва не по правилата/ бездейства. Нямало достъп до архивите, мрън, мрън, никой не ги питал, мрън, мрън. В ерата на интернет да плачете по подобен начин… Смешници… Според мен добре е, че не ви питат много, много, че с този Дочо Шипков счупихте тъпомера.
Не ми е чудно, че не срещате подкрепа (впрочем сам го твърдите). Че, кой човек ще Ви подкрепи след като явно сте омесили и смесили три различни исторически епохи. Даже ги третирате по един и същи начин, независимо че са различни. Явно не разбирате и от историческо изследване.
Изобщо не е ясна Вашата позиция за дейността на свещеноиконом Никифоров. Такава една хлъзгава и плъзгава. За разлика от Вашата, позицията на РИМ-Ловеч е ясна и публикувана. И даже се подкрепя от широк кръг от хора
Твърденията Ви пък за Дочо Шипков, явно считате че следва да се приемат априори. Ама видите ли бил съгласен и даже сътрудничил за случващото се в лагера. Виж ти. Че това изобщо не се потвърждава от наличните данни и публикации. Ще рече, явно лъжете. Едновремено призовавате за “обществени дискусии и толерантност към различни гледни точки”. Леле, леле…,г-н Райнов и дискусия и толерантност?
За пореден път показвате и тенденциозно отношение към РИМ-Ловеч. Че хората там изследват историята на града, пък Вие твърдите, че било еди каква си пропаганда. Дори изобщо не сте видяли тяхната изложба, не сте ги попитали за тяхната позиция.
Явно не можете да се изявявате по друг начин , освен на гърба на РИМ-Ловеч, лагера и още малко други теми. Вашата позиция е крайно неизвинителна за един общински съветник, член на комисията по образование, култура и т.н. и заместник-председател на Общинския съвет. Като явно сте в тези качества, се чудя как собствено работите с културните институции (например с РИМ-Ловеч). Можете ли изобщо да прогледнете в очите хората, които работят там. Че, Вие се изживявате едва ли не като господ и ги плюете непрекъснато. За какво ли не. Дори те са длъжни да стоят в аварирала сграда заедно със съответните фондове, докато благоволите да им разрешите ( и то, цели 6 месеца). Че като сте такъв и онакъв какво предприехте? Дори не отидохте да видите за какво иде реч. И даже се изявявахте като папарак. Това ли се нарича управленска култура и отношение? И даже демагогствате…уж дискусия, уж толерантност…
И всичко това облечено във власт.
.
Интересно наистина, защо тези, които дръзват да отхвърлят една идея за кръщаване на площад / позовавайки се вероятно на професионалните си компетенции и лична позиция на граждани, на която всеки има право / каква дързост/ се определят като недостатъчно компетентни и нечетящи. Относно паметното име на Васил Левски бихме могли всички четящи да цитираме множество източници, от много времена и да подкрепим тезата, че дори и оневинен, не може да бъде героизиран известният поп Кръстю.
По-интересно е според мен защо именно във време, когато символът на българската свобода – святото име на дякона – е от изключително значение за формиране на кредото на бъдещите генерации, основният проблем е дали да се постави наред с името на поп Кръстю в град, който е бил избран за център на дейността на великия българин. Това предизвиква реакции в пресата в национален мащаб. Убедена съм, че комисията по образование е достатъчно компетентна в тази област и има достатъчно основателни причини за решението си.
По-важно е да се прекланяме пред Личностите в нашата история и да потърсим начин да възпитаваме поколенията в тази посока.
Според професор Божидар Димитров Васил Левски е най-добрият български политик.
„Затова трябва да славим, почитаме, уважаваме и се прекланяме пред Левски…
Проф. Божидар Димитров /Из „12 мита в българската история” /
Във време, когато ценностната система на следващите генерации трябва да бъде изграждана с примера на личности, които с името, делата и кредото си са ратували за добруването на българския народ, не е нужно да се героизират антиподите им.
А лагерът „Слънчев бряг” е много трагична и страшна част от близкото минало и е едно от многото доказателства как инакомислещите могат да бъдат смачкани в едно колективистично мислещо и действащо общество, където демократичните ценности нямат значение, а хуманизмът е само поза и лозунг
Цитирани източници.
http://chitanka.info/book/2317-12-mita-v-bylgarskata-istorija