Позиция на синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа” по повод децата от ромски произход в училище

Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ заявява за пореден път, че работата с децата от ромски произход в училище е твърде различна и към тези деца трябва да има нови по-ефективни методи и учебни програми, като в противен случай тези деца са обречени.

До сега те преминаваха от клас в клас и достигаха дори до основно образование неграмотни по политически причини и поради несъвършенството на делегираните бюджети.

Ромските ученици са в плен на финансовата нужда от ученици на училищата и болните политически амбиции на общинари и депутати.

Държавата от много години отказва да диагностицира съществуването на различен тип ученици с неравен шанс и нуждаещи се от друг тип учебни планове, за да могат сами без политически подаяния да завършват класове и етапи.

Сега статуквото в училищата с изцяло или частично ромски ученици е да работят по неписана програма, защото нормалните учебни планове са „неприложими“ за тях. Към тези ученици под политически натиск от МОН и общинските власти не се прилагат училищните закони. Към тях не важат и правилниците по отношение на отсъствията и слабите оценки. В резултат на това тези ученици преминават от клас в клас, като са далеч по-надолу от общообразователния минимум, а присъствието им в училище много често е символично и несъизмеримо с учениците от българската общност.

Българска национална и политическа традиция е към ромските ученици да се мери с друг по-мек аршин, да не им се пишат двойки, да не им се пишат повечето отсъствия и накрая да завършват начален етап или основно образование, макар и неграмотни.

Този порочен модел превръща българските цигани в политически роби и зависими от политическите процеси, като ги отдалечава безкрайно от това да бъдат граждани на европа и света. Ромите излизат от българското училище с усещането, че макар и да има някакви конституции и закони в страната, то те не се отнасят за тях и те биха могли да живеят в един измислен свят на криворазбрана толерантност към тях.

Държавата и МОН трябва незабавно да се събуди от политическата летаргия и да признае за безспорния и огромен проблем с ромските ученици, които по демографски причини са се увеличили многократно последни 10 години.

Вариантите за излизане от ромската образователна криза са два: или изработване на ромски стандарт с олекотена учебна програма, по малък брой ученици и учители квалифицирани за обучение на „втора скрост“, или стриктно прилагане на сегашния учебен план без изключение и политически подаяния, както се прави към останалите ученици. Но от последното ще следва ромите да повтарят по три-четири години една паралелка, за да усвоят минимума знания, а изключването от училище поради отсъствия, би трябвало да се прилага към 90% от този тип ученици.

Шансът на ромските деца е да бъдат в училище, в противен случай те се превръщат в потенциални просяци или крадци, но държавата и образователната система трябва да ги убеди, че след училище те трябва да станат равни на останалите граждани, толерантни и спазващи законите.

За съжаление сега българското училище с помощта на бездействието на държавните институции учи ромите, че като излязат от училище законите и институциите ще бъдат мираж, а към тях ще пипат нежно и с ръкавици, защото те са ценни за делегирания бюджет в училище, за изборите на кметове и депутати. И ако образованието е най – силното оръжие, то неграмотността се манипулира най – лесно.