mkolev202141Ловешкият поет Марин Колев препрочита книгата на Гьоте „Поезия и истина“ в навечерието на своята 75-годишнина / 4 февруари/.  Замисля се върху написаното от големия немски писател, който като възрастен се връща и описва ранната си младост.  Убеден е, че за да се занимава човек с изкуство, първо трябва да е заможен, да има пари, което му осигурява добро образование и свободно време. Какво ще постигне, зависи от таланта му, казва поетът с радювенски корен. И още нещо разбира твърде млад – талантът иска свобода, а свободата иска да не се грижиш за насъщния.

Марин Колев е автор на 12 поетични книги и 6 пиеси, като три от тях са поставяни на ловешка сцена –  „Подножието на Голгота“ /1971 г/ по случай 100- годишнината от създаването на революционния комитет в Ловеч, „Перуниките горят“ за Новоселското въстание, и  за Левски – „Златна свобода“. Негови стихотворения са превеждани на 9 европейски езика и на японски. Признава, че за него словото е удоволствие. Познава кога едно произведение се е получило, когато мине много време от написването и му хареса. Според него един автор е добре да пише много само когато пише свободно. „Когато пишеш не това, което трябва, а което те карат, ти добиваш техника на писане, която по-добре да я нямаш“, казва Марин Колев. Признава, че се е учил от Ботев, Кирил Христов, Яворов, Димитър Бояджиев, Дебелянов, Багряна, Гео Милев, Фурнаджиев, Далчев, Александър Геров и от съвременниците Христо Фотев, Константин Павлов, Биньо Иванов, Иван Цанев Екатерина Йосифова, Николай Кънчев.

За наградите на твореца обича да цитира Гьоте, който е казал, че не работи за награди, но винаги им се радва.

Разочарован е от годините на прехода. Твърди, че така нареченото комунистическо време е по-добро за изкуството. Годините на прехода са пълен провал – никакво внимание към изкуството. Дори в министерството, което управлява културата, попадат хора от провинцията, които са неизвестни в своето съсловие, твърди Марин Колев. Така си обяснява и  носталгията по миналото особено сред народа. „Хората са изгонени от тая държава, другите държави са дошли тук. Нашите управници са ги продали“, казва поетът.