Поетесата Екатерина Пенчева е носителят на „Ловешки меч“ 2015

Поетесата Екатерина Пенчева е носителят на ежегодната персонална награда в областта на културата „Ловешки меч“ за 2015 г. Наградата й е за книгата „Един следобед, минал, без да спре“ – любовна лирика, издадена през 2014 г. Номинацията за Пенчева е на Клуба на дейците на културата.

Общо три бяха номинациите за „Ловешки меч“ – другите две са на сдружение „Зона Ловеч“ – за композитора Иван Михайлов за музиката към песента „Ловеч мой“, и на адвокат Красимир Калчев – за историка Младен Стоянов за книгата му „Левски – история и манипулации“.

Комисия, назначена със заповед на кмета, с председател зам.-кметът Пламен Петков и членове общинският съветник Ценка Лазарова, директорът на Регионалния исторически музей Капка Кузманова, филологът и културен деец Мирослава Метева и музикалният педагог и диригент Красимир Андреев определи носителя на наградата за 2015 г.

Целта на „Ловешки меч“ е да стимулира изявите на творци и дейци в сферата на изкуството и културата в община Ловеч, да отдаде заслужено внимание, обществена гласност и признание на този, който има най-голям принос в културния живот на общината.

Наградата тази година ще бъде връчена от кмета Минчо Казанджиев на тържествена церемония на 24 май от 18,30 ч. на откритата сцена на пл. „Тодор Кирков“. Дни, след като Катя отпразнува своя 50-и юбилей, тя ще получи статуетката „Ловешки меч“ като признание от града, в чийто културен живот не само присъства, но и който развива.

Екатерина Пенчева завежда секция „Литература“ в КДК, тя прави много за клуба, за културата в Ловеч въобще, е мнението на Мирослава Метева, и това трябва да бъде високо оценено. Според Метева творчеството й е на национално ниво.

Катя е родена на 10 май 1965 г. в Ловеч. Първите трепети на влюбено момиче пробуждат перото й. Книгата, за която сега тя взима наградата на общината, е девет поред. В нея 219 стихотворения са композирани в 12 цикъла и обобщават поетическото верую на Пенчева – „Поезията е събличане на душата“.

Катя пише поезия, проза и римувана проза за деца, носител е на множество награди. Рисува монотипии и камъни. Казва, че поезията е себеразкриване, себераздаване, всеотдайност, страст, безгранична любов, труд и много повече. Книгите й са лирични откровения, с които докосва приятелите на поезията с нещо чисто и красиво, което буди стиха й. Най-голямата й награда е признанието на читателя. А най-хубавите думи, които е чувала за творчеството си, са: „Това е писано за мен“.