Повелителят на географските тайни

Иво Райнов

Днес ще напиша няколко реда за храбростта и духа.  Не за тази в  ореолите на героите или копията на светците. За храбростта и духа, там където най-трудно ги виждаме – в сърцата на децата.

Съдбата ме е погалила да работя с невероятни деца, умни и талантливи, честни и чисти. Въпреки помията на хейтърите, тези деца са цвят. Е, всяка градина си има и тръни, но прелестта е в цветята, а те са стотици.

Моят герой в деня на храбростта е едно момче. Не се казва Георги и няма празник на днешната дата. Неговото име е Иван и е самороден талант. Математик, химик, историк, но за всички той е географ №1 на училището, Ловеч, областта.Човек с четири участия в национални олимпиади по география. Всеки път в петицата на най-добрите.Бил е шампион и е оставал на точки под върха.

През тази година имах удоволствието да го придружавам на два пъти в национални изяви. През февруари спечели безапелационно националното състезание по география и икономика за профилираните гимназии във Велико Търново.

През миналата седмица направи пореден фурор. Този път на на XI-тата национална олимпиада по география и икономика във Враца. Бронзовият медал е напълно заслужена корона за духа и сърцатостта на този младеж.

Някой ще каже „Хайде, какво пък толкова, някаква олимпиада по география. Не е математика или език“. Олимпиадата по география не е обикновено състезание, а истинско предизвикателство за знаещи с IQ, достойно за Менса.

Забравете учебника и уроците в училище. Отворете най- подробните енциклопедии и най-детайлните атласи. Заповядайте на националната олимпиада, когато ги научите до последната дреболийка. Ще призная, че всяка олимпиада гледам с възхищение най-добрите. Та всеки от тях е участвал на четири-пет областни олимпиади, а някой имат по 2-3 национални състезания по различни предмети.

Тези деца не са просто умни, те са изключителни! Нашият олимпийски цикъл е един от най-тежките. На националното състезание отиват само областните шампиони. Всички други остават под чертата, независимо от постигнатите точки. Националния кръг се състои от три тежки етапа.

Стартът е с 40 изключително трудни въпроса за само 60 минути. Но най-свирепото изпитание е мултимедийния кръг, вратата към финалната седмица. Двадесет въпроса за двадесет минути, само картинки, един поглед. Тест за хора с фотопамет и светкавична мисъл.  Финалът е сцена, където седемте най-добри демонстрират не само знания, но и артистизъм.

Започнах разказа с храбростта и духа. Време е да разкажа защо. Ванката завърши първия кръг със седми резултат. На половин точка пред добрия приятел Митко Стайков от Бургас. Гениално момче, национален състезател по математика и неизменен участник в републиканските олимпиади по физика, география и какво ли още не.

Очертаваше се невероятна битка между двама изключителни познавачи на географското знание. С огромен залог – финалът. За пръв път видях Иван нервен и притеснен за изхода от битката за седмица.  Макар да опитах целия арсенал от успокоителни думи, съспенсът остана. И тогава видях как този момък, поставен под огромно напрежение просто помете конкуренцията! И спечели с  убедителна преднина мултимедийния тест, който не само му осигури пореден финал, но и чудесната стартова позиция за да щурмува медал във финала.

Практическите кръгове са силата на Ванката. Един обаятелен артист, който печели зрители, жури и естествено отличия. Призът обаче, бе завоюван предната вечер, когато понесен от духа и смелостта показа върховната класа.

Сетнешните факти са известни. Иван е бронзов медалист от XI-тата олимпиада по география и икономика и част от разширения национален отбор на България.

Убеден съм, че ще бъде сред от избраните да защитават географската чест на България на международната олимпиада в Русия. Защото има дух, характер и знания на истински победител.

За мен остава удоволствието да работя с Иван и емоцията от неговите успехи.

За училището – щастието, че е харесано от подобни невероятни таланти.