Площадът пред Художествената галерия в кв. Вароша в Ловеч да бъде наречен на името на свещеноиконом Кръстю Никифоров, съобщават от пресцентъра на Общински съвет. Предложението за това до общинския съвет и до кмета на Ловеч е на председателя на Фондация „Граждани срещу насилието” Васил Колев, който е и един от големите радетели на реабилитирането на поп Кръстю като предател на Левски. В неговото предложение се посочва площадът, който е в непосредствена близост до къщата на свещеника, да се именува „Площад поп Кръстю и приятели” и на мястото, където е бил домът му, да се постави паметен знак.
Становището на общинската администрация е името на площада да бъде „Свещеноиконом Кръстю Никифоров”, подкрепено е и от кварталния съвет във Вароша, и от Ловчанския митрополит Гавриил.
Съгласие за това име дава и Регионалният исторически музей в Ловеч. В писмо до община Ловеч неговият директор Капка Кузманова посочва, че свещеноиконом Кръстю Никифоров е високообразован свещеник, участник в борбата за църковно-национална независимост, част от един интелектуален кръг, който се явява авангард на ловчанските българи в борбата им за просвещение и независима вяра. През предосвобожденските години в битността си на най-авторитетен свещеник сред миряните в Ловеч поп Кръстю е един от уважаваните граждани, пише още директорът на музея. Кузманова припомня, че по покана на Васил Левски поп Кръстю става заклинател на Ловчанския комитет, след което е избран в неговото ръководство като касиер. По редица причини той става удобна мишена за отправяне на обвинения в предателство срещу Левски от страна на фамилията на поп Лукан и нейните поддръжници, казва още Кузманова. Според нея, основани на фалшиви факти, тези обвинения постепенно преди и непосредствено след Освобождението разширяват своя обхват в полето на публичното пространство и довеждат до преждевременната смърт на лишения от възможности за защита свещеник, а след нея ескалират и се превръщат в основа на историографски и художествени версии, обществени нагласи, дори държавна политика.
Непредубеденият анализ на фактите и обстоятелствата красноречиво говори, че свещеноиконом Кръстю Никифоров не е предател, заявява в писмото си Капка Кузманова. Директорът на музея коментира, че защитавана още в миналото, днес в резултат на усилията на редица изследователи, общественици и популяризатори тази позиция разширява своята територия, както в полето на историческата наука, така и в художествените и обществено-културни пространства.
През 2013 г. се навършват 175 години от рождението на поп Кръстю.
Решение за именуване на площада ще вземе общинският съвет на заседанието си на 25 юли. Преди това то ще бъде гледано от постоянната комисия по образование, култура, младежта и децата на заседанието й на 16 юли. Пространството пред Градската картинна галерия в кв. Вароша представлява площад, отговарящ на мащабите на квартала, което е основание да получи съответното наименование, произнася се Националният център за териториално развитие. За да се постави паметен знак с името на свещеника на мястото, където е била къщата му, е необходимо съгласие на собствениците, след което главният архитект на общината издава разрешение по реда на Закона за устройство на територията.
В края на 2003-а обществото “Поп Кръстю” и фондацията “Граждани срещу насилието” обединиха усилия в името на силно любородна цел – да “очистят” името на поп Кръстю, да сложат “край на клеветата, че е предал Левски” и да изобличат “клеветниците”. Изобличители: Георги Мишев (председател), Иван Андонов, Марко Ганчев, Горан Благоев, Вътьо Раковски, ловчанският владика Гавраил, полк. Петко Йотов и пр.
Изобличителите виждат апотеозен финал на своята мисия – как монтират на източната стена на столичния храм “Св. Неделя” паметна плоча в чест на поп Кръстю. Но вместо да седят със сгънати ръце до сюблимния миг, тези дейни и енергични люде издадоха книжле (“Клеветата за поп Кръстю”, редактор Георги Мишев, издателство “Чернат”) и ще произведат документален филм за поп Кръстю. Защото на 17 май селекционната комисия на БНТ (в нея няма жив историк) одобрява сценария на Георги Мишев “Черна легенда”. Няма лошо. Само дето и книжлето, и сценарият вместо изследване (което в случая е задължително) ни предлагат печатно и екранно продължение на мисията по “очистването” на “клеветите” и “разобличаването” на “клеветниците” (виж списъка по-долу).
Цели 9 месеца новите поборници упорито се занимават с едно – издирват, локализират, фиксират, класифицират, посочват, съдят и осъждат “клеветниците на поп Кръстю”. Без факти. И главно – въпреки фактите. Които няма как да бъдат променени.
Невъзможно е да бъде променена телеграмата от 24 ноември 1872 г., в която Мазхар паша на два пъти нарича поп Кръстю недвусмислено muhbir. Невъзможно е значението на тази дума да бъде някак си променено във всички възможни преводи на български, руски, немски, френски, английски, испански и италиански. Според тези преводи muhbir означава едно и също – доносник, шпионин, агент, провокатор, издайник, човек, който донася на официалната власт, подлец, дори – велзевул. Обаче според изобличителите да си muhbir е нещо невинно. То е като да си кореспондент, дописник някакъв. Или малко нещо информатор и доверено лице (на властта, естествено).
Невъзможно е да бъде променена и дописката на поп Кръстю, в която обвинява Левски в “несмисленост”, в “късогледство и глупавщина”, в “глупости и варварства”. И не само заради убийството на чирачето. А за “народната работа” става дума. От която поп Кръстю се е отрекъл много преди Арабаконашкото приключение на Димитра Общи.
За 9 месеца бурна деятелност списъкът с “клеветниците на поп Кръстю” набъбна и се разрасна до неподозирани размери. И вече включва следните най-мрачни имена в българската история:
– Иван Вазов, Любен Каравелов (“глашатай на клеветата”, който бил атеист, изначално ненавиждал духовенството и го осмивал в памфлети) и Захарий Стоянов;
– Иван Драсов, Марин Поплуканов и Димитър Пъшков (те станали “активни борци” след Освобождението, процедирали по “закона на глутницата” и като едни махленски клюкарки разпространили лъжливите обвинения срещу поп Кръстю във вид именно на “махленска клюка”, нараснала до клевета, легенда, мит и митология);
– “българската политическа емиграция през Възраждането” като “опора на клеветата” (целокупно);
– Иван Унджиев и Димитър Страшимиров;
– Общонародният комитет и фондация “Васил Левски”, плюс Дойно Дойнов, Андрей Пантев, Георги Марков, Марко Семов, Стоян Джавезов, Константин Косев, Пламен Митев, драматургът Константин Илиев, както и пишещият тези редове;
– комунистите, понеже били атеисти и като такива оклеветили поп Кръстю, което (и нищо друго!) предизвикало днешния разкол в БПЦ.
Благодарение на дръзновените изобличители пред нас се възправя поп Кръстю като “събирателния образ на изкупителната жертва”. Жертва на гореизброената недостойна, дълбоко съмнителна и клеветническа компания от революционери, писатели, историци, драматурзи и публицисти. Които цял живот нищо друго не правят, освен поп Кръстя да клеветят.
Драмата на поп Кръстю е драмата на човек, който е изгубил мястото си в душата на България и в пантеона на народната памет. Където българите допускат единствено и само своите светци и първоучители, своите апостоли и духовни водачи, своите герои и мъченици.
Драмата на изобличителите е, че те се изживяват не като друг, а тъкмо като поп Кръстю. Като изкупителни жертви, като пренебрегнати от историята, като подминати от времето.
Нашата драма е, че тази добродетелна дружинка доста стръвно и неуморно се бори, за да намести в пантеона на народната памет и в душата на България себе си. Чрез поп Кръстю. Чрез хаджи Иванчо Пенчович ефенди. И даже – чрез Сюлейман паша.
III.
В продължение на 15 години в българското бъдеще не се случва нищо особено. Поне така си мислим. Нашето спокойствие е илюзорно, неслучването е привидно.
От 15 години в българското минало вилнеят неподозирани “събития”, които никога не са били, и греят “факти”, които никога не са съществували. И всеки предател, “обществен мъчител”, откровен престъпник, обикновен подлец, страхливец или тиранин заблестява като светла личност, като чисто нов “герой”, снабден с ореол и с необходимите индулгенции. А името на всеки, погинал за тоя народ и тая държава, е омърсено и олигавено.
Защото има една добродетелна дружинка, съставена от комплексари и притежатели на гузни съвести; вчерашни фаворитки на властта, гневни от днешното си обществено и политическо битие; сегашни галеници, глезеници и титулувани морални недорасляци, изживяващи се като духовни водачи на нацията, люляни от аплодисменти, декорирани с ордени, обсипвани с казионни почести – едни юнаци, които в продължение на 15 години не правят нищо. Освен да пренаписват историята, да я подменят и фалшифицират, както им е изгодно, и да приписват собствените си грехове, подлости и амбиции на всяка светла глава българска. И да се хранят от това. Като ни приканват да се извисим над историята. Да надмогнем историята. И да забравим. Да не помним. Да не знаем. Да не искаме да знаем. Понеже според тях истината, включително историческата, стои някъде там долу, в ниското, в подножието на тяхното персонално величие, в краката на тяхното лично малодушие.
Благодарение на тяхната страст нашето бъдеще може да изглежда така:
– Светите братя Кирил и Методий са византийски шпиони, св. Княз Борис покръстител е съсипал европейските ни перспективи поради православието, а турското робство е най-умилителният и плодотворен период в българската история;
– Ботев е автор на някаква си публицистика, извикваща “ужас и отвращение”, понеже не отговаря на “критериите за добро и красиво”;
– Левски е човек “несмислен”, извършител на “глупости и варварства”;
– Хаджи Иванчо Пенчович ефенди е най-великият български държавник и преди всичко – морален водител и вдъхновител на своите политически потомци (това последното е светата истина);
– Поп Кръстю е един от нашите “нравствени ориентири”, от онези “личности, превъзмогнали егоизма си в полза на общността – първото условие човек да бъде лидер”;
– Клеветниците на поп Кръстя са повече от отблъскващи (виж списъка), техните произведенията са заклеймени и низвергнати за вечни времена из българската литература и историография като лъжовни и клеветнически, техните имена са запратени в заслужено забвение;
– Гиздави паметници на хаджи Иванча и поп Кръстя красят площадите на обновената ни европеизирана родина;
– Над този знаменит морално-исторически ландшафт един монументален Сюлейман паша е възправил могъща снага на Шипка и ни гледа – строго, изпитателно и отвисоко;
– А младото поколение живее според изискванията – не помни, не знае и не иска да знае.
Така ще изглежда нашето бъдеще, докато тази добродетелна дружинка вилнее и вършее из нашето минало.
Толкова ли Ловеч няма достойни хора , та точно по повод годишнината от рождението на Левски трябва да сложете точно това име на тоз забутан касък>???????? Прост народ , слаба държава еййй! Който сам си го направи никой друг не може да му го направи. А иначе като ни слуша някой отстрани – все другите ни криви – то Русия ли не бе то Турция ли , сега Европата >>.. а истината е , ЧЕ НАШИТЕ УМНИ УПРАВНИЦИ /и държавна и църковна власт/ СИ ПРАВЯТ КАКВОТО СИ ЩАТ , А НАРОДА СИ БЛЕЕЕ И ТЕ ГО ДОЯТ И СТРИЖАТ И ТОЙ ПАК СИ БЛЕЕ И ГО Е…Т И ПАК СИ БЛЕЕ, ОТВРЕМЕ НА ВРЕМЕ И ПО ЕДИН БУЧАК МУ ИГРАЯТ ЗА ПО-СИГУРНО …. и така …..!!!!!!!!
“Поп Кръстю и приятели” е яко име за кръчма! Защо ли малко като напече и народа полудява 🙂
На този озверен Владимир Христов, ако е прочел и един ред история в живота си, щеше да знае, че заляването на Васил Левски е чиста случайност и няма никакви доказателства, че по Кръстю го е издал. Но, за съжаление лумпените в България се роят повече от мухите и мишките взети заедно, и викат и крещат по улиците, без да знаят какво точно искат. Ако все пак някой от тях иска нещо, не може да даде и едно смислено предложение как да се постигне. Много е лесно да искаш нещо, но да знаеш как да го постигнеш е друго. За това трябва акъл, не само голо желание!
Е по-странно, да не кажа друга дума, име от “Поп Кръстю и приятели”?!?!?, не съм чувала. Вместо да покаже почит, по пожажда насмешка! Звучи несериозно. И това предложение другото, извинявайте, ама човек докато го каже ще си счупе езика. Не може ли да е просто площад “Поп Кръстю” и толкова. Истинате е в простичките неща.
http://lovechtoday.eu/wp-content/uploads/wppa/193.jpg
Да ни е честит, мегдан „Свещеноиконом Кръстю Никифоров”!