Павлин Иванов
За 25-ти път шествието-поклонение пред жертвите на комунистическият терор, организирано от СДС Ловеч, извървя пътя от центъра на град Ловеч до злокобният лагер „Слънчев бряг“. Министри, народни представители, областният и заместник-областният управител, политици от десницата, граждани, преминаха по дългият път на трагичните спомени от миналото.
Ловчанският митрополит Гавриил отслужи панихида в памет на загиналите пред дошлите от различни краища на България хора. Венци и цветя под паметната плоча поднесоха десетки граждани, дошли да изразят почитта си към избитите без съд и присъда българи в лагера на смъртта край Ловеч.
В своята реч, министър Божидар Лукарски и председател на СДС заяви: „Важно е да помним и никога да не забравяме, да се борим никога повече този богоненавистен режим да не се връща под каквато и да е форма и където и да е по света. Това е нашата цел и ние го дължим на жертвите на “Слънчев бряг“!
„Ние искаме да кажем, че никой не е забравен, тези жертви няма да бъдат забравени и ние настояваме за правосъдие”, каза областния лидер на СДС Ловеч д-р Георги Митев и добави, че този период трябва да бъде включен в учебниците по история.
Един от малкото оцелели и все още живи лагеристи Кольо Вутов разказа със сълзи на очи своите спомени за зверствата, на които е бил свидетел, призовавайки за справедливост и възмездие за хората унищожили стотици човешки животи и разбили хиляди съдби.
Да помним!
Другарите от БСП могат да се целуват лицемерно с членове на ДПС като извинение за възродителния процес , но те никога не признават грешките и престъпленията си. Няма как общинските съветници от БСП да гласуват каквото и да е предложение в посока памет за жертвите на комунизма.
Като гражданин за мен стои върпосът защо няма официална памет в Ловеч? Защо липсват честванията и ритуалите, които могат да реабилитират убитите морално и да държат паметта на живите жива? Едно шествие не е достатъчно. Прожекция на филм като ‘Проблемът с комарите’ например, културологина публична дискусия в читалището без политици и изложба на площада пред Община Ловеч са неща, които могат да се превърнат в контейнери на паметта или sites of memory според Пиер Нора. Не е правилно за лагера край Ловеч да се пише само спорадично в една местна медия. Нужно е Общинският Съвет като изразител и представител на ловешката общност да изработи план за отбелязване и зачитане на паметта на убитите. В центъра на Будапеща има Музей на Терора, който представя престъпленията на нацизма и комунизма в обща експозиция, поместена в сградата на бившето управление на Унгарската комунистическа партия, където за измъчвани и убити участниците в бунта през 1956. Един достоен жест на БСП в Ловеч и чудесна инициатива на останалите представени партии би било гласуването в Общинския Съвет на проект за музей, паметник, изложба и годишни чествания на паметта на убитите в лагера.