Иво Райнов
Всичко започна още по тъмно. Среднощна среща на стълбичките под Езикова. Като на сватба е. Гъмжи от коли и екзалтирани хора. Притесненията са уместни, размера и броят на куфарите не съвсем. Бързо напълваме багажниците, а за пасажерите от Боаза (там ни чака мощна луковитска група) остава да товарят на последната седалка в автобуса. Автобусът бавно потегля под гора от махащи на изпроводяк ръце.
Два часа нощен сънлив преход за да се съмне в София, където към нас се присъединява стария познайник Иван, нашият втори шофьор. Пътят до границата е кратък и някъде около 9.30 личният състав се строя за да получи лични карти и родителски разрешителни.
Напускане България по единично, а аз, бидейки първи на съседска територия, посрещам новопристигналите с шеговития поздрав „Добро дошли у Сръбско“. Всички са видимо успокоени, дори тези, които напускат за пръв път България. Влизаме в Сърбия със сняг и почти зимни температури, но в автобуса е горещо и заради доброто настроение.
Дълъг преход, при който единственото разнообразие са почивките по бензиностанции, където всички се втурват в луд лов на Wi-Fi. Инстинктът за интернет е по- силен от потребностите от храна. Затова всички като малки зомбита се вкопчват в телефоните и трескаво превътат нюзфийда на фейсбук. В ранния след обед стигаме сръбско-хърватската граница и получаваме поредната порция доказателства, че сме на линията на два свята. Сръбският граничар си проси сокче, а хърватският служител ни проверява вежливо, но формално (все пак вече сме евросъюзници) и ни пропуска на своя територия.
Привечер пристигане в Загреб и се настаняване в повече от сносен хотел. Вечерта е кратка, а героите уморени. Все пак намират сили за да претръшкат един близък мол и да запишат поредните няколко часа в Интернет приключения.
Вторият ден започва с ранна закуска и наситена програма. В автобуса слушаме представяне на Загреб и така и не разбираме, дали сградите тук са от барока или от барака. Около обед сме в пещерата Постойна. Чел съм много за този феномен, дори съм преподавал за него, срещата с природната красота надминава очакванията ни.
Приключението започва с щуро спускане с влакче, което се провира между тесни скали и ниски тавани. Възхищението достига своя максимум на дъното на „ямата“, където сладкодумен гид ни развежда между стотици възхитителни творения на природата и ни разказва факти и легенди. Сякаш сме попаднали в света на приказките, заобградени сме от замъци, кули и митични същества. Всеки вижда според фантазията си, но всички сме единодушни във възхищението си и снимаме в захлас.
Излизаме отново с атракционното влакче, но вече усещаме студа, край пещерата е едва 5 градуса. Стопляме се в автобуса, където днешния ден цари по- голямо веселие. Бързаме за Падуа. И си струва. Макар и за два часа разходката ни показва типична италианска архитектура, стари сгради и много южняшка шарения. Посещаване с наслада катедралата „Сан Антонио“, опитваме топка сладолед, а с вежливото гостоприемство на Тони Христов изпиваме и по чаша Cafe correco за да усетим истинския италиански вкус.
Някой не издържат на упорството на амбулантно търгуващите мароканци и си купуват приставка за селфита, както казват на сметка само за 5 Евро. Сефтосват я с нескончаеми селфи сеанси. Почти по тъмно се настаняване в подслоа ни за нощта. Хотелът е хубав и бързо грабва сетивата на всички. Купонът започва, утре приключенията продължават.