Идеята на начинанието е да сме полезни както на родителите, така и на подрастващите.
Помагалото за възрастни цели децата да получат адекватни грижи и да бъде предотвратен рискът да извършат престъпление или да станат жертва на такова.
Съветите са написани от експерти на секторите “Превенция”, “Детска престъпност”и „Пътна полиция” в ГДНП, Института по психология, Научноизследователски институт по криминалистика и криминология и Академията на МВР.
Училищен тормоз
Училището е мястото, където всяко дете се чувства сигурно и защитено. Там то е изолирано от външния свят, заобиколено е от възрастни хора, които се грижат за него. Но във всекидневието често пъти се случва подрастващите системно да тормозят по-слабите, като ги принуждават да вършат неща, които те не желаят.
Училищният тормоз се изразява в обиди, подигравки, измисляне на прякори, блъскане, удряне, взимане насилствено на пари, отправяне на заплахи за саморазправа в случай, че някой разбере за това, и др.
За да не се превръща детето ви в обект на тормоз в училище:
• Стимулирайте го да развива умения да общува и да разбира другите хора – това ще му помогне да спечели симпатиите на съучениците си.
• Учете детето си да работи в екип и да уважава постиженията на другите.
• Предпазвайте го от прекалена амбициозност и прояви на егоизъм.
• Помислете дали облеклото и прическата на детето ви, или поведението, което изисквате от него, не са причина за подигравки от страна на други деца.
• Помогнете на детето си да изглежда добре, за да има самочувствие и да бъде харесвано.
• Окуражете детето си да намери и развие интереси и хобита – тези занимания ще повишат самочувствието и самоуважението му.
• Насърчавайте го да прекарва междучасията и свободното си време извън училище с приятели и съученици.
• Помогнете на своето дете да срещне нови приятели извън училище.
• Научете детето как да търси помощ от възрастен при нужда.
• Обяснете му, че споделянето с възрастен не е клюкарстване, а решимост да се справи с тормоза.
Как да разберете, че детето ви е тормозено
• Детето се прибира вкъщи със скъсани, повредени или липсващи дрехи, учебници или други вещи.
• Има необясними синини, натъртвания, охлузвания.
• Прекарва самò времето в училище и извън него, няма приятели.
• Изглежда уплашено, когато отива или когато се прибира от училище; отива на училище с нежелание.
• Променя маршрута си, когато отива и се връща от училище.
• Губи интерес към училищните мероприятия и успехът му се понижава.
• Изглежда разстроено, когато се прибира от училище.
• Често има главоболие, болки в стомаха или други оплаквания.
• Изглежда неспокойно и е с ниско самочувствие.
• Намира си оправдания, за да отсъства от училище.
• Страда от безсъние или сънува кошмари.
• Губи апетит.
Ако детето ви проявява някой от изброените признаци, не е задължително да е тормозено, но трябва внимателно да се опитате да разберете дали нещо в училище го тревожи.
Информирайте се:
– има ли приятели в училище и кои са те;
– има ли съученици, с които взаимно не се харесват и защо;
– изолират ли го от игри или групови дейности.
Мерки, които трябва да предприемете, ако детето ви
е обект на тормоз в училище
• Проведете разговор с детето, след което се срещнете възможно най-бързо с класния ръководител, с педагогическия съветник или с директора на учебното заведение. Споделете с тях своите притеснения и поискайте професионален съвет.
• За да подпомогнете решаването на проблема, работете в сътрудничество с класния ръководител или с педагогическия съветник.
• Съобщете им фактите, които знаете.
• Не бързайте да разговаряте с родителите на детето, което тормози вашето; оставете училищното ръководство да направи това.
• Разговаряйте често с детето си и с класния му ръководител, за да следите за резултатите и да сте сигурни, че тормозът наистина е спрял.
Съвети:
• Не съветвайте детето да игнорира тормоза и да се прави, че не го забелязва.
• Не обвинявайте детето за тормоза – не допускайте, че то е направило нещо, за да си го „заслужи”.
• Дайте му възможност да говори за преживяванията си, свързани с тормоза. Запомнете и дори запишете какво споделя то с вас.
• Проявявайте емпатия към детето и не пропускайте да го поздравите за куража му да сподели с вас за случващото се.
• Ако не сте съгласни с начина, по който детето се отнася към ситуацията, не го критикувайте.
• Не забравяйте, че то трудно ще се справи без вашата помощ.
• Контролирайте емоциите си; погледнете обективно ситуацията и заедно обмислете стъпките за справяне с проблема.
• Не насърчавайте детето си да отмъщава на онези, които го тормозят. Убедете го, че по този начин е малко вероятно да се сложи край на проблема. Възможно е да стане по-лошо – детето да бъде обвинено в агресивно поведение.