Ние чакаме, господин Недялков!

Иво Райнов

Познавам господин Милко Недялков от десет години. Отблизо. Винаги сме били на различни страни в  политическата геометрия.  Често сме заставали зад различни оценки. Въпрос на целесъобразност, по-скоро за господин Недялков, отколкото за мен. Но винаги съм усещал респект. Чувство, което почти не споделям към други местни политически представители на БСП.

Милко Недялков е, може би, единствената смислена номинация за червен областен управител. Най-малкото, защото е над жалката битка за надмощие между  дребните партийни котерии. С избора на Милко Недялков има всички предпоставки  институцията на областния управител да бъде издигната над традиционната роля на  солт*шак на тържествуващата към момента власт. Милко Недялков идва като лице, не като дупе, подобно на други червени предшественици, заемали  този пост.  Изборът на настоящият областен управител носи редица трудно оборими аргументи.

1.Българин, което е силно предимство в ситуацията на обострена обществена  чувствителност и вълна от регионални протести. Втори мандат с валия би дошъл в повечко и в овчедушно кротък  градец като Ловеч.

2.Ерудиран над летвата на местните стандарти. Широките познания на новия областен управител не се поставят на съмнение дори от най-непримиримите противници.

3.Човек с ясна политическа биография и път. Нищо общо с временните герои, срещнати на кръстопътя и поставени да събират мимолетна слава.

4.Административно подготвен. Зад гърба на господин Недялков са осем години председателство на общинския съвет и правни познания, изпреварващи по солидност  дори дипломирани юристи, тръгнали по неговия управленски път в местния общински съвет.

5.Положителният имидж на общественик, дори само заради огромната подкрепа, която оказва на социалния сектор в Ловеч.

Не приемайте горните редове за апологетика. В  червеното също има симпатични нюанси. Само, че от тук нататък идват тестовете. За всичко казано по-горе и за една недоказана харизма, която господин Недялков се опитва да си приписва напоследък – съпротивата срещу олигархията. Всички знаем, че  в България през последните две десетилетия политическа и административна биография се правеха с одобрението на олигархия. Още повече в град като Ловеч, който бе парцелиран в сфери на интереси между един местен дерибей с мутрински генезис  и един едър бизнесмен с безпардонно усещане за собственост върху всичко, в люляковия град.  Много от техните апетити бяха задоволени от последните няколко общински съвета, някой от тях, за зла врага, председателствани от господин  Недялков.  Но да турим пепел на миналото и да гледаме с надежда в новия областен управител. Битката с олигархията тепърва започва. Аз ще бъда безрезервен поддръжник на именития губернатор във всяка битка на ползу Ловеч. В светото писание е казано, че по  делата им ще ги познаем. Затова тръпна  в оптимистично очакване на първите дела. Тестът за непримиримост към олигархията е още в първите стъпки. Например в избора и съжителството със заместник-областния управител. Не е страшно, че той ще бъде от основния коалиционен партньор ДПС. Вече знаем, че  правителството не е експертно, а  турско червено и дели баницата на квотен принцип. Тестът е в името на спрягания за заместник на бунтаря срещу олигархията Недялков. Защото  ако утре след името на господин  Милко Недялков се появи фамилия на партиен активист, роднински свързан с един от онези, които мутренски парцелираха Ловеч , всички напъни за морал и политическа хигиена  ще се окажат зле написани митове.

Тогава ерудицията, административният опит, политическата биография и общественият имидж ще се лъснат като  семпла  демагогия. Нищо не може да бъде алиби, когато споделяш властта и управленската отговорност с  човек, който се храни на масата на олигархията.

 

Ние чакаме, господин Недялков.