trenirovychen_shtab2510131Павлин Иванов

Винаги се отнасям с резерви, когато чуя, че ловчалии са готови да реагира адекватно при авария или бедствие. Преди няколко дни публикувах информация за Щабната тренировка за реакция при авария в АЕЦ „Козлодуй“. Според информацията, „заключението на ръководителите бе, че щабът е в готовност при евентуален риск от авария в АЕЦ „Козлодуй“.

Всъщност, не бях много коректен. Казва се единствено, че щабът е в готовност, а това е важно уточнение.

Тъй като, аз, семейството ми, приятелите ми, обикновените хора в града, очевидно не сме в щаба, се запитах какви са шансовете ни да оцелеем при не дай Боже авария в АЕЦ „Козлодуй“.  След размисъл, оптимизъм по отношение на оцелявате ни, някак си не се появи.

Разбира се, че се радвам,  че Щабът ще оцелее след като радиацията превземе всичко, но …

Замисляте ли се понякога:

Какво ще направите? Накъде ще тръгнете? С какво, кога, как? Ще има ли хаос и как ще оцелеем, без да се изпотрепем в твърде вероятната блъсканица и масова истерия?

Между другото, не ми е ясно как ще бъдем информирани за аварията, след като няма да има ток, интернет, мобилни телефони, нищо, с което сме свикнали удобно да живеем днес.

Тези въпроси не заяждане и омаловажаване на дейностите на институциите и конкретната тренировка. Напротив, много би ме се искало, от това да извлечем нещо полезно. Да направим така, че единственият живот, с който разполагаме, да продължи и след възможна авария. Нали това е важно – да оцелеем, а не само да покажем, че сме тренирани?

И ако е важно за някой да оцелеем, много бих бил благодарен, ако някой ми обясни няколко простички неща:

  1. Как ще бъдем уведомени за авария, след като най-вероятно, няма да има ток, средствата за масова информация няма да работят, мобилните мрежи ще бъдат неработещи?
  2. Ако все пак сме разбрали, че наблизо е станало „бум“ и свирнат сирените, какво трябва да направим? Преди време в една анкета с този въпрос сред деца ми отговориха, че трябва да застанем мирно, щом чуем сирената. Надали ще помогне точно това, защо няма да е 2 ри юни, но идеята си я бива.
  3. Как ще бъдем уведомени как да се защитим от радиационният облак, какви предпазни средства ще ни бъдат предоставени, кога, къде и как?
  4. Какъв е плана за евакуация на населението? Тези, които имат автомобили е долу горе ясно – накъдето им видят очите, докато се изпотрепят в задръстванията причинени  от истерията и липсата на информация. А тези, които нямат автомобили, какво правят? Продължават да стоят мирно или какво? Къде ще има автобуси, къде има годни укрития?

 

Просто въпроси, нали? Ако знаете отговорите им, предполагам, че или работите в специализираните служби по авариите или сте гледали много филми.

А животът е само един и не е редно да го губим, само и единствено защото не сме добре подготвени. Тъпо е да умреш поради незнание.

 

Апелирам към Щаба, по възможност да отговори на моите въпроси и най-после да започне провеждане на смислена и полезна информационна кампания по темата с бедствията и авариите.

 Смятам, че въпросите ми и евентуалните отговори касаят живота и здравето на всеки един жител на Ловеч и областта.

Радвам се, че се отчита за успешна проведената тренировка, но много повече бих се радвал, ако хората в Ловеч имат реален шанс да оцелеят при евентуална авария или бедствие.

Днес изпивам огромни съмнения във възможността да оцелеем при катаклизъм или авария и категорично смятам, че единствено Господ ни пази. Засега!

 

5 коментара

  1. Какво ще правим ли? Ами взимаме един бял чаршаф и тръгваме бавно към гробището. Бялото отблъсква слънчевите лъчи, ще отблъсне и радиационните. Все са лъчи. Бавно ще вървим, за да не помислят, че сме откраднали чаршафа и да вземат да ни арестуват. А към гробището, защото като каже АЕЦ-а “БУМ” рано или късно всички там ще отидем. Да не затрудняваме някой да ни носи натам.
    По Мирча Кришан, ако не ме лъже паметта.
    …………………

  2. Много измъчена публицистика, Павлинчо. Не си имал достатъчно мозъчен сок…

  3. Сериозна статия! Мисля, че трябва да се прочете и дълбоко да се замислим – и май сами да се опитаме да намерим отговорите.

Comments are closed.