Задъхването на училищната мрежа е едно от първите видими последствия на демографската криза. С всяка изминала година проблемът е все по-отчетлив и стресиращ . недостигът на ученици изправя в остра, често нелоялна конкуренция, различните училища. И тъй като никой не схваща себе си като недостатъчно атрактивен, търси причините и вината в другите.
Дълго време тихо и под сурдинка, а отскоро публично и все по-официално злият корен на проблема се търси в широкия профилиран прием на Езиковата и Математическата гимназия в Ловеч.Само преди седмица ресорно отговорния за образователната политика заместник-кмет, господин Пламен Петков, постави пред общинската комисията по образование и култура въпроса за възможното свиване на приема в двете водещи училища в общината.
Рефренът съвсем не е нов, а е по-скоро ехо от тезите на няколко директори на общообразователни и технически училища, с които оправдават системните провали в планувания прием. Нямам никакво желание, нито потребност, да влизам в полемика с твърдения, които са предварително обречени, заради стремежа да унищожат конкуренцията за сметка на всеобщото оцеляване, независимо от качеството на предлагания образователен продукт.Ще си позволя да оспоря няколко абсолютно безпочвени мита, ползвайки факти от настоящето на училището, което познавам достатъчно добре – Езиковата гимназия в Ловеч.
Мит първи. Езиковата взима огромна част от учениците и не дава възможност на другите училища да сформират паралелки. Много от гласовете в този хор дори не са си направили труда да проверят колко ловешки деца попадат в паралелките на Езиковата всяка година. Гимназията прави между 3,5 и 4-ри паралелки с местни ученици. За сравнение ПГМЕТ и ПГИТУ имат амбицията да формират също 3-4 паралелки ежегодно (с приема след 7-ми и 8-ми клас) . Позволявам си сравнението, защото посочените училища разчитат тотално на ловешки деца. Излиза, че въпросните професионални гимназии считат за нормално да направят повече ловешки паралелки отколкото езиковата гимназия.
Втори мит. Езиковата отнема, а не дава на Ловешка община. Пак по време на споменатата вече дискусия една от експертките в отдел „Образование“ заяви, че Езиковата подготвя емигранти,, които не се връщат и следователно не дават на Ловеч, докато професионалните гимназии обучат специалисти, които се реализират в местната икономика. Като оставя на страна факта, че това е опит да се прехвърли проблема от болната (зле работеща администрация – слаба местна икономика) на здравата глава, се питам дали като лишим част от ловешките младежи от шанса да учат езици и получат по-добро образование ще осигурим повече качествени кадри за бумтящата местна икономика? Ще си послужа с аргументите на цифрите, пред тях мълчи и най-объркания експерт. През последните три години Езиковата приема ежегодно над 80 деца от други общини, което представлява около 45% от всички ученици в училището. През тази кампания, при все още незавършен прием, са записани 91 деца от други общини, категорично над половината от общия брой на планувания прием! Ако намалим приема поне 20-на ловешки, а не външни деца ще бъдат лишени от достъп до училището. Още малко числа в контекста на това, кой взима или дава на общината. През 2013-2014 година в Езиковата ще се обучават 379 деца от други общини. Чрез стандарта за издръжка в училище и пансионите тези деца ще внесат в общинския бюджет над 800 000 лева!
Мит три. Ако намалим профилирания прием ще осигурим достатъчно ученици за професионалните гимназии и по-малките общообразователни училища. Човек, който се е насочил към езиков профил едва ли ще избере някаква техническа професия. Факт е, че минималния бал за класиране в нашата езикова гимназия през тазгодишната кампания е по-висок от минималния бал за езиковите училища в Плевенска, Великотърновска, Габровска, Русенска, Врачанска , Видинска, Монтанска област, както и за някой училища в София и Варна. Пак ще си послужа със статистика. Минималния бал за различните профили в Езиковата след второ класиране варира между 30,2 и 30,5 (за английски с немски език 31,6). Същевременно на същия етап от класирането минималния бал във великотърновската езикова гимназия е 28,8-29,8, в Априловската гимназия в Габрово е 29-30, в английската гимназия в Русе е 28,3, в Средното училище за европейски езици в същия град 28,7-29,7. Дори в някой езикови училища от София (18-то „Уйлям Гладстон“, 7-мо СОУ, 30-то СОУ„ 23-то СОУ, 32-ро СОУ)“) и Варна („Федерик Жулио Кюри“, ГПЧЕ „Йоан Екзарх“, СОУПЧЕ „Пушкин“) баловете се колебаят около 28-30. Посочвам примери само от Северна България, защото всеки, който държи на чуждоезиковото обучение би могъл да се насочи и да бъде приет във всяко от споменатите училища. Това, разбира се, няма да разреши местния недостиг на ученици, само ще увеличи потока на учащите в други региони от страната.
Мит четири. Големият прием отваря вратите за ученици със слаби резултати и възможности. Както вече споменах минималните балове за прием в ловешката езикова след втори етап на класиране се колебаят между 30.2 и 30,5. Това означава, че кандидатите приети с най-ниски резултати са постигнали около 4,50 на проведените външни оценявания. За преобладаващата част от приетите оценките дори надвишават 5,00. Това едва ли са ниски резултати, като се има предвид, че в Габрово, Плевен, Велико Търново, Русе, Враца, Монтана, Видин и някой училища от Варна и София летвата на приема слиза до четворки.
Мисля, че горепосочените факти ясно показват, че Езиковата не е проблем, а мотор на местното образование. Едно от малкото ценностно оцеляващи училища сред талазите посредственост, заливащи все по-непоправимо местното образование. Освен това все още е име и национален символ от тези, които Ловеч притежава все по-малко.Затова е странно желанието да посегнеш на нещо силно и работещо, за да спасяваш съмнителни стойности. Освен ако талазите на посредствеността не са засипали вече и ловешката общинска администрация.
Иначе, както отдавна се знае, на крива ракета и пречи Космоса!
Stefanova,a zashto nekomentirate otnoshenieto na vashata koleshka Rumyana Marinova.Zashto ne komentirate kak si narochva nyakoi uchenik i dokato ne mu sasipe jivota ne go ostavya na mira Haide da vidim kakvo shte mi kajete po tozi vapros.Konsultiraite se sas shefasi nali se podkrepya te.
Той е.
debelaka da ne bi da e g-n Hitov
Във всяко училище има посредствени учители и посредствени ученици. Едва ли е изненада за някого, че Езиковата не прави изключение от правилото. Завършила съм Езиковата и въпреки това ми се струва леко преувеличено твърдението, че ГЧЕ е мотор на местното образование и национален символ. (Все пак “Бягството”, “Пиесата” и “Феста” отдавна не са такива, каквито ги помнят родителите ми).
А по въпроса за емигрантите, с удоволствие бих работила в Ловеч, ако имаше къде.
Ха-ха-ха, наистина ми оправихте настроението. Браво! Моите предразсъдъци. Ха-ха-ха.
Естествено, че когато съберете половината деца от общината, и то най-умните, то ще има и добри резултати в различни области.
Вчера ми попадна едно изследване на американски учени относно това кое влияе най-силно върху интелигентността на децата. И знаете ли, доказали са, което за много от нас и без това е очевидно, че най-силно влияние имат гените. Не училището, госпожо, а гените. При това текучество на качествени хора от малките градове не ми се мисли с какво си пълните раздутите паралелки. Нека числата на Иво да не ви подвеждат. И ние живеем в този град, и ние следим какво се случва наоколо, и ние знаем това-онова относно провеждането на изпитите в края на седми клас в някои училища. И как с помпането на частни уроци може да се постигне еднократно висок резултат по дадена дисциплина.
Хубаво би било наистина да се опитате да разрушите предразсъдъците по отношение на езикова/и/ гимназии, защото завършването на такъв тип училище не изключва магистратура като грамотен инженер впоследствие, напротив дава много повече възможности. Както го доказват и фактите за продължили в много области, вкл. и като инженери.
Понеделник е хубав ден за допускане на нова гледна точка.
С пожелание за хубав ден и успешна седчица!
“И не е нужно добрият тон да се осмива и да се превръща в ретроспектакъл.”
И вижте само колко кавалерски цитирах в последния пост един великан вместо да тропна по нашенски “едно си баба знае, едно си бае”.
А това “ожесточена ирония към чуждоезиковото обучение като цяло и в частност към мен” го проускам, подобна глупост нито проповядвам, нито съм писал нещо подобно, за за си направи някой подобен извод. Моята “бъдеща генерация” също ползва свободно чужди езици. За да усвоява още по-добре фундаменталните науки.
“Да унищожиш предразсъдаците е по трудно,отколкото да разделиш атома на частици.”
Бъдете здрава. Учете и вие, учителите, езици, наблегнете на “майчиния”, че с този брой паралелки много скоро ще Ви е необходим. Пък фирмита в България, и в частност малкото останали в Ловеч, ще се чудят откъде да намерят грамотни инженери.
П.П.: Не Ви познавам, така, че нищо лично не влагам в мненията си. Хубав ден.
Никой не бива да отнема правото на избор на училище и профил както на родители, така и на ученици. Имам усещането, че освен, че се копира изказването ми с ожесточена ирония към чуждоезиковото обучение като цяло и в частност към мен, нищо друго не се твърди. Това, че някой не обича чуждоезиковото обучение и чужди езици и ги неглижира, не е причина останалите да мислят или да им бъде наложено да мислят така. Всеки има право на мнение, избор, гледна точка и начин на изказване. И не е нужно добрият тон да се осмива и да се превръща в ретроспектакъл. Ако нещо се прави в името и за благото на следващите генерации то трябва да е далновидно, а това означава владеене на поне два, по възможност три чужди езика в условията на един глобализиращ се свят. Освен това не става дума за антагонизъм между фундаментални науки и чужди езици.
Децата едва ли правят осъзнат избор. По-скоро родителите им ги пъхат там, където навремето самите те не са успяли да попаднат. Да поставиш чуждоезиковото обучение на първо място в едно средно училище е престъпление и спрямо децата, и спрямо бъдещето на страната / как беше “защото образованието и културата са фактори, които спасяват един народ през вековете, предотвратяват унищожаването на националната идентичност и колорит”/.
“Постиженията в областта на фундаменталните науки не изключват знания по чужд език, презентирането им извън страната по-скоро ги изисква. ”
??? Някой да е казал, че не е така? В тези училища чуждите езици се ползват с голямо уважение, но не са поставени на водещо място.
Постиженията в областта на фундаменталните науки не изключват знания по чужд език, презентирането им извън страната по-скоро ги изисква. Постижения имат ученици както от езикови, така и от ПМГ, и децата избират профила според собствената си нагласа и интереси. Това е тяхно право. Именно това се опитваме да защитим и ние тактично и културно.
Политиката е също въпрос на гледна точка, възгледи и всеки има право да защитава определена политическа линия, посока или даден политик. Но не това бе темата на на статията, а правото на децата да избират възможности.
“Като възпитаник на училището ми и като учител, който всеки ден живее с проблемите му ми стана болно от факта, че гимназията, която има своята неповторима атмосфера и създава умения на деца с амбиции както в областта на чуждоезиковото обучение…”
“Защото образованието и културата са фактори, които спасяват един народ през вековете, предотвратяват унищожаването на националната идентичност и колорит, за да може повече “просветени да просвещават”.
БЕЗ ДУМИ!
Току що в новините съобщиха, че български отбор по програмиране е заел пето място в света, завоювани са няколко медала от наши ученици. И, о чудо на чудесата, отборът е съставен само от деца от няколко ПМГ-та. Явно само с чуждоезиково обучение не става…
И медалите през годините от световни първенства по математика, химия, физика са завоювани от ученици в ПМГ-та. Вярно, гъдел е да впечатлиш групичка възрастни германци с правилен език, но върховно наслаждение за нас като нация е да впечатлим света със знания в областта на фундаменталните науки.
И не на последно място да не забравяме, че голяма част от политиците, които ни разказаха играта през годините, са учили в ГЧЕ. За срамотите…
Лесно е да се руши, трудно се изгражда, особено добро образование. Все пак откритата позиция се изразява с име и правилен български език, а след това и чужди езици, а името и действията на г-н Радослав Хитов са свързвани всекидневно с добруването на учениците, училището и преподавателите, тъжно е, че това се артикулира като проблем.
Аз като учител в ГЧЕ и като поддръжник на г-н Радослав Хитов, който е посветил професионалния си живот на доброто образование и на училището, което е дразнещо уникално в страната бих искала да подкрепя директора и училището. Хубаво би било да запазим добрия тон и да си припомним какво означава образование и защо не е нужно да се унищожава система, която е доказала своята ефективност. Като възпитаник на училището ми и като учител, който всеки ден живее с проблемите му ми стана болно от факта, че гимназията, която има своята неповторима атмосфера и създава умения на деца с амбиции както в областта на чуждоезиковото обучение, така и в други сфери на средното образование над средното равнище и ми се струва необосновано да се стесняват възможностите първо на децата и след това на техните преподаватели, които работят много амбициозно и ревностно за благото на възпитаниците и добруването на гимназията. Копирам линк, надявам се повече да имат умения да го разберат и да не лишават с политиката си бъдещите поколения от възможности. Защото образованието и културата са фактори, които спасяват един народ през вековете, предотвратяват унищожаването на националната идентичност и колорит, за да може повече “просветени да просвещават”.
http://www.dw.de/gebildet/a-16158073
“Die Grundlage eines jeden Staates ist
die Ausbildung seiner Jugend.”Diogenes von Sinope
(um 400 – 323 v. Chr.), altgriechischer Philosoph und Satiriker или “Основата на всяка една държава е образованието на нейната младеж” – Диоген
Нелогично е да се унищожава система, която работи за добруване и образоване на следващите поколения.
“А в нашите училища забавлението е забранено. Ученето се разбира като “сериозна” работа, която за да се свърши, трябва да се вгорчи живота на учениците, да им се направят по-чести и тежки изпити, да се уеднаквят (стандартизират) още повече “знанията”, така че да няма ама никакво мърдане наляво или надясно. Ама то Айнщайновци не им трябват на нашето МОН – те ще подготвят децата за “изискванията на пазара на труда” – а именно за сервитьори, продавачи, строителни работници, публична администрация… Да не говорим, че ако случайно доживеят да завършат висше образование, въпросните деца веднага ще бъдат поставени в неравностойно положение, защото за другите, дето са неграмотни, държавата ще плаща на работодателя да ги наеме.”
Видяно в нета…
???
В интерес на истината, в момента и в Ловеч оформя нещо като занимания за талантливи деца. Как ще изглежда, как ще проработи и какъв ще е резултатът предстои да видим. От доста години задавах въпрос защо няма подобно нещо в училищата, отговор не получих, сега доживях да се случи. Дано не се изроди под влиянието на лични интереси и нездрави амбиции…
На кого пречи Езиковата? Ето какъв въпрос.
Ама това ли е всъщност въпроса г-н Райнов? Не би ли трябвало във Вашия материал да се каже, че на практика става реч за започналата процедура по обсъждането и приемането на Програмата за развитие на образователната система в община Ловеч? Със сигурност знаете, че е така, та нали сте общински съветник.
Разработването на такава програма едва ли е случайно явление. Общата демографска и образователна криза очевидно не са подминали и градът ни. Та програмата си е направо наложителна. Още повече, че в продължение на немалко години основните параметри на образователната система са практически едни и същи. Все едно, че няма никаква криза. От същия брой години се поддържат истински абсурди в системата. Поддържат се и от комисията по образование, култура и т.н., в която и и Вие участвате. Примерите са изобилни.
Например при планирането на приема в училищата се отчита само броя на учениците в общинските училища. Ама, в града има 4 държавни професионални гимназии. Броя на учениците в тях е извън баланса и сметката винаги не излиза.
Неизвестно защо се поддържа тезата за “елитни” и “обикновени” училища. Че, къде в просветния закон има такова разграничаване. В резултат и на това пак през тези години приема в ГЧЕ е увеличен от 4 на 7 паралелки. И то в условията на демографска криза.
Съществува гимназия 5-12 клас, а пак в просветния закон ясно е казано, че гимназиите мога могат да бъдат не повече от 8-12 клас и то при условие, че те имат подготвителен клас, а иначе са си 9-12 клас. Ежегодно се утвърждава план-прием в този дух и в резултат, като лекторски часове на учителите са разпределени над 25 хиляди часа. Средния годишен норматив на един учител е не-повече от 700 часа. Ще рече като лекторски се разпределят 30 щатни места. Ами това е броят на учителите в едно средностатистическо българско училище. Едновременно ратувате за намаляване на безработицата и привличането на млади хора. Абсолютен шампион в това отношение е ГЧЕ с над 8 700 лекторски часа. И кои преглежда и утвърждава всичко това? Е, как, кой? Например и Общинската комисия по образоване, култура и т.н. Да припомня само че неин председател е г-н Радослав Хитов (директор на ГЧЕ) и Вие г-н Райнов (учител в ГЧЕ). Някой да съзира конфликт на интереси? Чудно ли е тогава, че в работата си сте подменили темата. Вместо обсъждането на програмата, търсите врагове на училището. Типична позиция характерна за едно отминало време… Ама така е, “интереса клати феса”! То, иначе и частните уроци, пак сте абсолютни шампиони. Ще рече същото.
При приема отчитате високи приемни балове. Едновременно с това в своите материали надълго и на широко ни обяснявате що за приемни изпити са това. Например:
“Предстоят поредните малки и големи матури. На успелите честито! При сегашните условия успехът е само на една ръка разстояние – тази, дето е писала правилата и изпитните материали и или онази, която е написала верните отговори за немалкото неграмотници, които утре ще се състезават за място в елитни или висши училища. И разбира се ще влязат, при това постно меню и соята прилича на мръвка”.
Е, тогава колко чинят отчитаните високи балове? Приемайки подобни ученици, гимназията не пречи ли сама на себе си, в стремежа си за постигане на качествено образоване?
“…Езиковата подготвя емигранти…”
Хей, това е моя реплика. Преди години съм писал гочно по този начин тук. Господата от инспектората да си измислят свои доводи и формулировки.
Като цяло не съм съгласен с Иво Райнов, точно поставените тук въпроси сме ги дъвкали вече и той се е съгласявал в един момент с моите твърдения. Сега не желая да навлизам отново в подробности, най-малко поради факта, че учителите от ГЧЕ са тънкообидни и ще приемат нещата много лично.
Бъдете здрави, скоро децата с майчин език, различен от българския, ще превземат много от раздутия брой паралелки и в тази гимназия и ще видите кой крив и кой прав.