Теодор Тончев – Регионален исторически музей – Ловеч
Ловеч и ловчанци имат значим принос в дейността на създадената през 1870–1872 г. комитетска мрежа в страната, известна в историята като Вътрешна революционна организация /ВРО/, и в личния житейски път на нейния организатор и водач Васил Левски – Апостола на българската свобода. В Ловеч той се среща и запознава с хора, които го впечатляват със своето желание и готовност да се посветят на идеята за освобождение на България от турско владичество. Това е водещото съображение, поради което в хода на изграждането на освободителната организация в Отечеството Левски избира Ловеч за неин център – „революционна столица”.
Организиран в началото на 1871 г., от есента на с. г. Ловчанският комитет официално е натоварен с ролята на Централен за вътрешността на страната. Той е познат под названията „Привременното правителство в България І отд. от БРЦК” или „ЦБРК в Българско”. Достигналите до нас източници говорят, че над тридесетина мъже и две жени от Ловеч имат в различна степен и форма отношение към делото на Левски и състава и работата на Ловчанския комитет. Домовете им се превръщат в конспиративни клубове, в които се провеждат събрания, вземат се важни организационни решения, посрещат и препращат комитетски хора, пари, оръжие, книжнина и документация. На Софийския процес (1872 – 1873) двамата ловчански комитетски активисти Марин Поплуканов и Димитър Пъшков са осъдени на вечно заточение в Мала Азия – гр. Диарбекир.
Ловчанци се включват и в следващите националноосвободителни прояви – Априлското въстание и неговия епилог – бойния път на Ботевата чета (1876), доброволческите чети и руско-българската бригада по време на Сръбско-турската война (1876) и българското опълчение през Руско-турската Освободителна война (1877-1878).
За тези и други величави мигове – Новоселското въстание (май 1876), Първото и Второто свобождение на Ловеч от руската армия (5 юли и 22 август 1877), от нашето минало разказва експозицията на музей „Васил Левски”, който на 19 февруари тази година навършва 60 години . За това време музеят сменя две сгради, а експозицията е преработвана четири пъти.
На 5 юни 1924 г. е създаден Граждански комитет „Васил Левски”, председателстван от д-р Никола Сяров, за възстановяване на Къкринското ханче. То е възстановено през 1926 г. и в него е уредена музейна експозиция. Официално открито на 10 май 1931 г., Къкринското ханче има честта да бъде първият музей в България, посветен на Левски.
В началото на 1953 г. с помощта на екип от „стари музейни сътрудници” – специалисти в различни области – история, литература, изобразително изкуство и др., уредникът Константин Драгнев изработва тематико-експозиционен план. Научен ръководител и консултант е проф. Иван Унджиев – автор на най-обемистата научна биография на Апостола. Художник на експозицията е Борис Дионисиев Китанов. Тя се помещава в къщата на Иван Крачула – бащата на Хр. Иванов – Големия, в квартал „Дръстене”, на ул. „Васил Левски” № 151. На 19 февруари 1954 г. след тържествена церемония музей „Васил Левски” отваря врати. Пръв негов уредник е Слава Банбалска. Експозицията ежегодно е посещавана от 20 – 25 хиляди човека. Като уредници работят Геновева Банкова, Трифон Цонев и Вяра Кирова.
През 1958 г. окончателно се определя статутът на музея. Той е част от Околийския народен общ музей, който от 1959 г. става окръжен.
В началото на 1959 г. Ловеч става окръжен град, възниква необходимостта от по-пространствен и по-модерен начин на представяне на темата за националноосвободителните борби с акцент на делото и подвига на Левски. По идея на учителя по история и музеен сътрудник Гено Иванов на мястото, където се е намирала къщата на възрожденския учител, книжовник и борец за независима българска църква поп Лукан Лилов, се построява нова музейна сграда. Проектант е арх. Иван Николов, а конструктор – инж. Петър Вълчев. Новият тематико-експозиционен план е дело на Вяра Кирова. Научен консултант е проф. Дойно Дойнов, а художествен изпълнител – художникът Злати Чалъков.
На 17 юли 1967 г. в присъствието на официални лица и множество граждани Министърът на леката промишленост Дора Белчева официално открива музея. Статистиката отчита, че в периода 1970 – 1975 г. посетителите достигат рекорден брой – 100 – 150 хиляди човека на година. По това време в музея последователно работят като уредници Вяра Кирова, Гено Василев, Надежда Кунчева и Геновева Шейтанова.
През 1976 г. музеят затваря врати за основно преработване на експозицията. Автори на третия поред тематико-експозиционен план са Надежда Кунчева и Геновева Шейтанова Научен ръководител е проф. Николай Генчев, а художествен изпълнител – художникът Асен Стойчев. В експозиционната зала е изградено второ ниво, което е пантеон на признателност към дейците на създадената от Левски комитетска мрежа в страната. Връзката между двете нива е паното, дело на художника Цвятко Дочев. Открита през 1982 г., експозицията е най-дълго правената – 6 години, и най-продължително съществувалата – 25 години. От същата година като уредник в музей „Васил Левски” работи Иван Лалев. Екскурзоводи са Снежана Йочева, Мира Кунева и Веска Петрова. На 15 февруари 1985 г. музеят посреща двумилионния си посетител. От 1996 г. уредник в музей „Васил Левски” и в отдел „История на България ХV – ХІХ век” при РИМ – Ловеч е Теодор Тончев, а от 2003 г. за екскурзовод е назначена Боряна Боева. Днес музей „Васил Левски” е един от най-посещаваните обекти на РИМ – Ловеч.
В първите години на новото хилядолетие музеят се радва на посещения от наши и чужди държавници: президентите Йон Илиеску (Република Румъния), Желю Желев, Георги Първанов с Дипломатическия корпус в страната, вицепрезидента Тодор Кавалджиев и председателя на Народното събрание Цецка Цачева. Сред високите гости са заместник- председателят на „Съюза на приятелите на България” Виктор Шарапов и посланикът Анатолий Потапов (Русия), придружавани от Н.В.П. Ловчански митрополит Гавриил, Хелмут Палдер – съветник на министъра на правосъдието на провинция Бавария в Германия, първите дипломати на Китай, Белгия и Япония. Прага на музея прекрачват известни и забележителни българи, представители на различни сфери на науката, културата и изкуството – хора на духа.
През есента на 1999 г. с отпуснатите от Община Ловеч средства се направи красивата веранда. На следващата пролет по програма „Красив Ловеч”, финансирана от испанското правителство, се осъществи основен ремонт на покривната конструкция. Със средства от общинския бюджет през лятото на 2001 г. беше подменена старата таванна конструкция на експозиционната зала с окачен таван.
В навечерието на коледните празници на 2007 г. се престъпи към пълно обновяване на експозицията. Под ръководството на Директора на РИМ – Ловеч Иван Лалев бе създаден екип от уредника Теодор Тончев, дизайнера Георги Николов и художника Тодор Тодоров. В техническите дейности активно участват отговорникът по поддръжката Николай Иванов и уредниците Пламен Мяшков, Христо Генов, Ганчо Ганев и Венцислав Цачев от РИМ – Ловеч.
На 18 февруари 2008 г. обновената експозиция е официално открита от Минчо Казанджиев – кмет на Община Ловеч.
Всяка история си има предистория. Тя започва от началото на 1873 г., когато Мария и Никола Сиркови прибират, укриват и съхраняват като по чудо неразкрития в Къкринското ханче от турските полицаи архив на Апостола, зашит в самара на коня на Никола Цвятков. От изключителна важност в тази предистория е оня момент, когато в нея се намесва дошлият да практикува в Ловеч лекар – д-р Параскев Ив. Стоянов. Изпратен сякаш от провидението, той разбира важното място и значение на Ловеч и ловчанци в освободителната организация и в частност в живота на Апостола, както и за подвига на Тодор Кирков – Войводата, ботевите четници и опълченците. И докторът се заема да осветли това минало. Той става председател на комитета за въздигане паметник на ловчанските въстаници и председател на Ловчанското читалище „Наука”. През 1901 г. д-р Стоянов осъществява рядка по рода си анкета с оцелелите съратници на Левски, с приятели на Кирков и други свидетели на събитията от това време и написва монография, която и до днес има научна стойност. П. Стоянов отчита необходимостта от събирането на всички ценни свидетелства – вещи, документи и снимки, които представляват както важно градиво за историческото познание, така и реликви за бъдните поколения. През 1901 г. той изготвя дълъг списък – „За музеят на читалището предмети, обещани за прибиране или подарени”, който съдържа 23 точки. Най-значителна заслуга при поставянето на началото на колекцията имат сътрудникът на Ловчанския комитет, очевидец на Къкринската Голгота и другар на Левски в последния му път от Къкрина до София Никола Цвятков и неговата съпруга Мария /бивша Сиркова/. Те, след като веднъж са предали на Захари Стоянов по-голямата част от съхранявания архив, отново се отзовават. Никола предоставя документи, заедно с един револвер и три съоръжения (калъпи) за отливане на куршуми. Освен тях той предава и фалшиви турски печати и една примитивна портативна печатничка ( печатна форма ) – лични вещи на Апостола. „Това – отбелязва д-р Стоянов, – произлизаше от спасеното от самара на коня на Левски и скътано досега в скривалището им”.
През 1923 г. Димитър Пъшков дарява на музея оригинално фотопортретче на Левски от 1870 г. с негов автограф. Личното оръжие на Левски – камата, е съхранена от наследниците на Васил Йонков – Гложенеца, а сабята е запазена в Троянския манастир, откъдето през 1967 г. след административни разпореждания е предадена на музей „Васил Левски” в Ловеч. През 1950 г. фотопортретът, камата, печатничката и три фалшиви турски печата са предадени на Музея на революционното движение в България. Девет години по-късно със заповед на Министерството на просветата и културата тези движими културни ценности са върнати там, където е тяхното място – музей „Васил Левски” – Ловеч. Запазените по неизвестни причини през 1901 г.от Мария и Никола 49 броя кочанни квитанции са предадени през 1955 г. на музея от тяхната дъщеря Боцка Николчева. Освен нея ценни дарения на музея правят и наследниците на Ив. Драсов, М. Поплуканов, Христо Иванов-Големия, Ив. Колев, Ф. Тотю, Хр. (Хицо) Лазаров и други родолюбиви наши съграждани, както и Кино Копрински от с. Орешака, които притежават чувство за памет и история. През 2009 г. Владимир Зиновиев Бубняк дари восъчна фигура на Васил Левски, изработена от екип на Музея на восъчните фигури в Санкт Петербург.
Трудно е да се предположи каква стойност и визия би имал музеят на Апостола без колекцията от неговите личните вещи, която е най-голяма в България. Те са основен акцент – гръбнак на следващата в историко-хронологическа последователност експозиция. Националната важност на нейната тема и съдържание, както и наличието на ценни експонати във фонда на музея му отреждат важната мисия на духовен мост между миналото, настоящето и бъдещето. Притежаващ национална известност, музей „Васил Левски” е част от визитната картичка на Ловеч.