Младостта ще си отива, докато се правим, че не забелязваме причините, които я прогонват

Иво Райнов

Наскоро написах футуристичен разказ за Ловеч. Разказ-камбана. Опитах да развържа фантазията. Къде ще стигнем, ако продължаваме да бъдем съзерцатели на демографския и икономическия упадък. Разказът беше и самообвинение. Към всички ни, защото Ловеч е всеки от нас.

Със своята вина, независимо дали свенливо я осъзнава или гневно отрича. Да, виновни са тези, в които виждаме творците на проблемите. Но късче вина крием и ние, които считаме, че търсим решенията. Демографското сгромолясване и икономическата летаргия показват, че сме далеч от намирането им.

Вина имат и хилядите, предпочели да се слеят с декора, да се впишат в пейзажа. Далеч от проблемите и решенията, но част от безразличието, с което се „храни“ упадъка.

Разказът разклати апатията, отприщи коментари, чуха се и призиви към младите и способните. Зов за завръщане. С удоволствие ще застана зад призива, но когато сме подготвили условията за желаното завръщане. При днешното състояние на Ловеч подобен апел е като пара в свирката. Шумен е, но не зарежда със задвижваща енергия. Хайде да не се лъжем, умните, успелите, дръзките имат поне десет причини за да отвръщат глава от родния град.

Кой би се върнал в град, където базисни социални услуги са под съмнение? Като здравеопазването. Нещо повече, град, в който местните нотабили са неспособни да осигурят на гражданството подобаващо здравно обслужване, защото слугуват на частни икономически интереси или са се фокусирали в пъпа си на спасители.

Кой би се върнал в град, където вътрешнопартийни котерии водят войни за сметка на гражданите и местния просперитет? Нещо повече, воюват с балони пълни с фекалии, замерват се, а спуканите балони пръскат с мръсотия цялото гражданство.

Кой би се върнал в град, където способните са потискани и недопускани? Нещо повече, където одобренията за реализация и кариерно израстване се подпечатват с фамилен печат, партийно лого или оргазма на някой началник.

Кой би се върнал в град, пленен от икономически феодали, пред които властта се гъне угоднически? Дори е готова да предава или продава (само всевиждащия горе знае) местни интереси и собственост за да задоволява ненаситната алчност на икономически господари.

Кой се връща в град, неспособен да излезе от икономическата сянка на миналото столетие? С ниско технологични и зле платени производства и десетилетно култивирана неспособност да се създават условия, привличат, поощряват и стимулират модерни технологии и младежка заетост.

Кой се завръща в град, където общински съветници се оплакват от административен тормоз, а институции си прехвърлят обвинения? В недоизказаните истини внушава усещането за безнадеждност у всеки обикновен гражданин.

Кой се завръща в град, където законът се прилага според социалния статус, а справедливостта се въздава поръчково? Като зрелищния арест на един здравен шеф и няколко месечното мълчание за обвиненията към един бивш кмет.

Кой ще си дойде там, където проектните пирове на управляващите се заплащат с тежки санкции от местната общност? Многократно по-големи от смешните суми, които изтънелия бюджет заделя за култура, спорт или младежки дейности.

Кой активен, млад човек ще се прибере в родния град, където няма елементарни условия за спорт, а оскъдната спортна база е почти подарена в полза на частни интереси ?

Кой ще се върне ако не може да осигури на децата си качество на обучение и избор на образование като в големия град? В град с училища, изправени от демографския срив на прага на оцеляването и професии далеч от интереса на съвременните млади хора.

Да , трябва да поканим прокудената младост да се завърне, но преди това имаме много несвършена работа. Градът ни е затлачен като оборите на Авгий. С екскременти от всякакъв характер – отношение, мислене, хора. Докато не изметем ла*ната никой няма да си дойде. Защото миришат и отблъскват. Младостта не вярва на думи и заклинания. Хиперболата, която нарисувах за 2058 година е на една ръка разстояние. От нас зависи, по кой сценарий ще се движи Ловеч. Този от последните 30 години ни води натам. Всичко, което можем да направим е да си подредим къщата. С работа в полза на Ловеч, загърбили партийни интереси, човешка алчност и икономически зависимости. Тогава поканата би имала смисъл. Стига да не е 20158 година.