Младите хора не искат хартиени програми, а основания за да останат в Ловеч.

Иво Райнов

Ловеч е тревожно застаряващ град. Близо четвър от децата от всеки випуск напускат града преди да достигнат училищна възраст, в началните или прогимназиалните класове. Със семействата си, които по презумпция са също млади хора, някъде около 30-те. Всяка година 200-250 абитуриенти заминават да учат във висши училища. 90% от тях не се завръщат след абсолвентската вечер.

Застаряващата общност има незавиден статут – на затихване. Социално, икономическо, културно и прочие. Тенденцията не е от вчера, тя е десетилетна.  Проблемът е , че безразлично я съзерцаваме. Една официална статистика на местната администрация сочи, че във възрастовите групи между 15-29 години са 6845 младежи, а в тези от 0-14 само 5590 деца! Ужасявам се като си помисля, че когато завършат училище от тези деца няма да останат и 2000 в родния град. Нямам идея колко други се ужасяват, но ако впрегнем ужаса в идеи  и смислени усилия можем  да обуздаем  устрема на неприятната тенденция.

С подобни очаквания приех анонса, че ще бъде разработена  „Програма за младежките дейности в Община Ловеч“.  Документът е факт от  около месец. За съжаление, обаче, оставя убеждението, че е поредното формално написано „домашно“ на администрацията. Само, защото трябва да бъдат изпълнени национални изисквания за съставяне на такава програма.

В дългата аналитична част на програмата са записани, но в никакъв случай  подчертани,  три жестоки проблема пред младежката общност на Ловеч – снижаващ се фертилен контингент и респективно раждаемост, висока младежка безработица и плашещо нараснало ниво на зависимост от наркотици. Просто констатации за демографска криза, таблички за безработните младежи и статистика за употреба на наркотични вещества. Хей  така между другото, сякаш за да пълнят страници и придават дебелина на документа. А програмата е с дълъг хоризонт от 2014 до 2020 година.

Разбирам пестеливостта на плана за изпълнение на тази програма. Той е в тясната рамка на 2014-та година и очевидно не може да си поставя амбициозни намерения.  Но недоумявам как е възможно да хвърляш  мост към 2020-та и да не запишеш в конкретните  цели, приоритетите и очакваните резултати мотивираната амбиция да спреш  младежкото обезкръвяване на Ловеч чрез  планирани въздействия върху най-силно потискащите фактори – липсата на професионална реализация и демографското пропадане! Не разбирам и упорството на ресорно отговорния заместник-кмет да внесе програмата в зала след  джентълментско споразумение с комисията по образование и култура  да бъде оттеглена за  съвместно доработване. Чест прави на кмета, че поправи деструктивната неотстъпчивост на своя заместник.

В крайна сметка преработената програма предстои да бъде приета от Общински съвет. Надявам се с корекциите, нанесени на съвместното заседание между администрация и комисията.  Хубаво е, че настойчивото ми искане да запишем  амбициозни цели и приоритети бе посрещнато  с одобрение. Поне казваме ясно, че ще положим усилия за стимулиране на раждаемостта и репродуктивните проблеми при младите хора,, насърчаване на младежката заетост и сериозен  отпор на растящите зависимости сред младежите.

Несъмнено програмата може да бъде доста по-силна и целенасочена.Само, че липсва време за пълна ревизия на един вече подготвен  документ. Коригираната рамка дава посока и открива възможности. Например възможността да изработим  ефективни политики, насочени към „лекуване“ на  най-острите младежки  проблеми,  Кеато например набелязване на конкретен комплекс  от социални , икономически и административни мерки за за повишаване на раждаемостта и подобряване на репродуктивното здраве на младите хора. Като цялостна политика за повишаване на младежката заетост и снижаване на младежката безработица под националните нива. Тук ще се наложат стратегически промени в професиите и специалностите, предлагани от местното образование, съвместни програми с местния бизнес за обучаване и привличане на млади специалисти, активна административна подкрепа за младежки икономически инициативи и стартиращ  бизнес, търсене на възможности за местни преференции за бизнес начинанията на младите хора, отваряне на административния сектор за млади високоподготвени специалисти. Ангажирана политика за създаване на необходимата инфраструктура и културни центрове за задоволяване интересите на младите хора в общината. Решителна промяна в досегашната политика и насочване на инвестиции в изграждане на разнообразна, функционална и достъпна спортна инфраструктура.

Тези ангажименти трябва да бъдат приети присърце още от този общински съвет и да се превърнат във водещ приоритет в политиката на следващия, който на практика ще изпълни докрай младежката програма. Никой от нас не държи пръчката с магии и не може да реши със замах жестокото младежко обезкървяване. Можем да поставим началото на постепенното забавяне на негативните процеси и задържането на повече млади хора в Ловешка община.

 

За мен  това е възможната отговорна политика. Пасивното съзерцание е съучастие в социалната и икономическа маргенализация на Ловеч.