Калина Йорданова
Основен инструмент за съхранението и предаването на паметта е разказът. Паметта за миналото обаче е съхранена и в места от пейзажа, белези по тялото, моменти, за които не се говори. Историкът Пиер Нора нарича тези не-езикови резервоари на миналото ‘места на паметта’, les lieux de mémoire, които винаги са в конфликт с официалната версия за историята.
Периодите на политическо насилие засилват напрежението между паметта, съхранена в пейзажа и тялото, и официалната версия за историята. Това е така, защото политическата употреба на историята се опитва да заличи паметта, тъй като тя може да възпрепятства ползите от употребата. Различните участници в историята не могат да се споразумеят около езика, с който да назоват събитията от миналото, понеже миналото има реални ефекти върху тяхното настояще. Ето защо истинската мисия на историята, казва Пиер Нора, е в това да разруши паметта или да лансира едни спомени за сметка на други.
Защо това е важно днес? Антропологът Виина Дас смята, че политическата употреба на миналото фрагментира историята, създавайки множество паралелни неини версии – на оцелелите, на преследвачите, на свидетелите и на неангажираните, а напрежението между тези версии довежда до повторение на историята, вместо до нейното приемане.
Лагерът за принудителен труд край Ловеч, използван за изтезание и убийство на политически противници през 50-те години на 20-и век, е пример за нерешено напрежение между официалния дискурс в историята на града и паметта на оцелелите и свидетелите. Липсата на обществен дебат и значимо събитие, което признава това място на паметта е свидетелство за системно отхвърлане на моралната реабилитация на убитите и оцелелите, както и неофициално потвърждение на приемствеността между извършителите и техните политически наследници.
Опитът на Чехия, Германия, Румъния и Унгария показва, че признаването на миналото реабилитира морално не само жертвите, но и наследниците на извършителите, защото така те могат да се освободят от мълчанието, което притиска собствената им семейна история. Ето защо, мотивирано от желание да интегрира маргинализираните с години аспекти от миналото на града ни и да покаже включваща, вместо изключваща политика, управлението на Община Ловеч в партньорство с Българския Парламент и организации, работещи в полето на травмата, желае да постави фокус върху деня в памет на жертвите, отбелязван в края на март.
Всеки, който се чувства свързан с паметта на своя град и готов да направи принос към една по-пълна версия за миналото на Ловеч, може да запише и изпрати история на оцелял или свидетел в редакцията ни. Тези истории ще бъдат съхранени и публикувани в датата на мемориалното честване.
98% глупости