Иво Райнов
Матурите имат вече повече от десет годишна история. С непроменен формат, но с все по-ниско ниво на изпитно съдържание. Същевременно резултатите колебливо, но упорито спадат. Представям графика на средните резултати по години за най-масовия задължителен изпит по български език и литература. О
чертаната тенденция показва категорично, че не е постигнат напредък в качеството на образователния процес. При това броят на зрелостниците е намалял с ¼. Казано в числа близо 73 000 зрелостници са постигнали 4,42 (2008), а през 2017 година 52 000 зрелостници са дали среден резултат 4,13.
Сходни са тенденциите и по втория избираем изпит.
Какво всъщност се случи през това десетилетие? Нищо съдържателно. Огромна част от усилията на МОН бяха насочени към търсене на лек срещу преписвачите и изтичането на предварителна информация. Въвлечен бе огромен финансов и човешки ресурс. Армия от квестори, камери, мобилни групи, постоянен контрол.
Мерки със съмнителен успех и до момента.
Истинска пушилка около техническата организация на изпитите и нито една промяна в тяхното съдържанието и форма. Така матурите се превърнаха в скъпо занимание, което тъжно прикрива растящата неграмотност и семплите знания на голяма част от зрелостниците. По този начин зрелостните изпити се превръщат в благословия за слабите и несправедливост към усилията на подготвените.
Няма да бъде пресилено да се каже, че изпитите се съставят и организират по начин, който да позволи и на неграмотния да стигне до заветна тройка. За целта се прилага и усъвършенства разнообразен инструментариум.
На първо място всяка година се снижава трудността на поставените задачи. Слага се акцент върху лесни факти, а се отбягва включването на задачи с аналитичен или креативен характер.
После се работи с една унизително ниска скала, която не е променяна от старта на матурите. Само 23% от общия брой точки са достатъчни за тройка. Същевременно дори 90% от тези точки не достигат за пълно отличие.
В допълнение върху оценителите се оказва силен натиск за да бъдат максимално либерални и да приемат недопустими отговори за верни. Така ситото се оказва прекалено едро и пропуска както знаещи и можещи така и хора граматически и функционално неграмотни. Оценителите трябва да приемат безкритично очевидно преписани или подсказани отговори.
Напоследък постоянно се говори за засилване на практическите умение в учебната работа. Същевременно задачите от изпитите почти не проверяват умения, а изобилстват от знания и зазубрени факти. Разбира се със съмнително житейско приложение.
Ясно е, че при всички тези обстоятелства резултатите от матурите не могат да бъдат нито надеждни, нито пък убедителни. Съдържанието на изпитните варианти не съответства на модерните и динамични модели на образование, характерни за по-напредничавите страни.
Оценките се проектират върху недостатъчен минимум от знания и умения и не могат да представляват адекватен вход за сериозните висши училища. Често се изтъква, че въвеждането на зрелостните изпити е стъпка за синхронизиране на българското средно образование с философията на образователните модели от водещи европейски страни.
Истината е, че родният изпит се доближава до тях само по отношение на внедряването на съвременните технологии в процеса на оценяване на работите. В съдържанието и философията ги разделя пропаст.
Десет години са достатъчно време за всяка образователна практика. Достатъчно за да бъдат открити слабостите и недостатъците. За това време вече трябваше да бъдат нанесени корекции и да жънем по-добри резултати. Вместо това ние се занимаваме с търсене на хитрости, които хем да замаскират незадоволителното качество, хем да осигурят образователна легитимация за зрелостници с изключително ниска писмена и функционална грамотност. А това със сигурност ще донесе печални последствия за цялото общество. При това съвсем скоро.