Миналата седмица в креслото на заместник-областен управител седна човек, чиято политическа кариера е градена върху симбиозата с олигархията , мафията и тяхната безусловна подкрепа. За областният управител, господин Недялков, няма нищо скандално да споделя власт с хора от софрата на мутрите. Казва, че е политическа сделка. Само, че не е ясно с кого БСП прави далаверката – с коалиционна партия или коалиционна групировка! Нагло ще премълчат отговора на този въпрос, защото никой не протестира.
Господин областният управител и до днес бълва възмущение за избора на бившия председател на общинския съвет (Корнелия Маринова). Според него след брутален натиск от местен олигарх. Слаба и жалка позиция, като се има предвид, че настоящият областен е дългогодишен съветник, че и председател на местния парламент. А архивите са надеждни свидели, че в тази си битност е подкрепял не един каприз на същия олигарх. Място за притеснения от миналото няма, защото нали никой не протестира.
В началото на годината кметът назначи за шеф на новосъздадена бюджетна дейност съпругата на общински съветник. И той коалиционен партньор и ценен глас за приемането и на най-безумното решение. Назначението е рецидив, защото в общинската администрация има редица примери за устроени роднини на общински съветници. При това на ръководни позиции. Фина сделка за купуване на съветническа съвест срещу, която никой не протестира.
Моя позната ми разказа за наскоро проведен конкурс за главен експерт регионално развитие в местната областна администрация. Нагласен като всеки конкурс в Ловеч. Като се започне от факта за изискуемо икономическо образование (не регионално развитие) и се приключи с пояснението, че комисията подбираща експерт регионално развитие се състои от хуманитаристи и инженери. Просто такива са назначавани. Всеки конкурс е бил за съответния човек. Последният не прави изключение – избрали са когото трябва и за когото са съставяли изискванията. Но и срещу разставянето на посредственост и роднинство по етажите на властта никой не протестира.
Преди 10 месеца полицай застреля младо момиче. Оказа се, че цедката, през която подбирали хора за органите, размахващи оръжие била твърде едра. Не знам дали нещо се е променило и дали убиецът няма да бъде спасен, чрез освидетелстване на невменяемост. Колко му е да се случи, защото вече никой не протестира по случая.
А дали в действителност никой не протестира? С Венко Лачев се знаем от първи клас. Бяхме съученици, още сме приятели. Страстен велосипедист и чудак. В началото на 90-те години Венко замина за Германия и престоя там почти четири години. После обстоятелствата го накараха да се върне и близо две десетилетия се опитваше да се устрои в Ловеч. Първо поработи в новосъздадена леярна на чуждестранен мошеник. След фалита на леярната се отдаде на сглобяването на велосипеди – в западащата легенда „Балкан“. Години наред работи за смешна заплата, получавана с дразнещо закъснение. Превърна се в жива реклама на завода, кръстосвайки с местен велосипед страната и съседните държави. Накрая не издържа в мизерията и напусна. След година на борса се прости с илюзията, че ще работи за родния Ловеч и замина пак за Германия – с велосипеда и след едномесечна езда. Наскоро ми писа, че се устройва бързо и успешно. Засега е еколог на“ частна практика“ – събира стъклени и метални опаковки от храни и напитки и ги „предава „ на съответните автомати. Изкарва достатъчно за да живее по-добре от Ловеч. Разбира се търси по-сериозна работа. Венко е един от стотиците, които всяка година напускат Ловеч. Свикнали сме с това, че младите заминават невъзвратимо . Само, че по пътищата на България и света поемат все повече зрели хора. Десетки са колегите, познатите, приятелите, които с целите си семейства избраха да живеят другаде. Не и в Ловеч. Тези хора са най-яростните протестиращи. Не искат да харчат нерви и време от накъсяващия живот, за да чакат промяна в нравите и нормите на справедливост. Те стягат куфарите и казват простичко „Майната ви, задници“. После заминават да събират опаковки, да гледат възрастни хора, да берат портокали. Тук остават тези, за които са писани или живеят с примирението да се впишат в псевдоправилата. А, да и шепа наивници, които се надвикват в пустинята.
Един местен всезнайко ме светна каква била разликата между турските и българските протести. В Турция се борели да запазят светската държава с проевропейски принципи на управление. В България – да премахнем комунистическите принципи на управление и справедливост и да отворим път на европейските. В Ловеч тази дилема отдавна е приключила. Тук тези, които можеха да протестират избраха по-лесния път – да отидат при европейските принципи вместо да прекарат живота си в напразното им очакване. А до Европа вече се стига толкова лесно. Венко показа, че става и с велосипед.