НАИМ при БАН
На 2 декември изтече вторият и последен мандат на доцент д-р Людмил Вагалински (декември 2010 – декември 2018) като директор на Националния археологически институт с музей при БАН.
На свое заседание, проведено на 8.11.2018 г., Управителният съвет на Българската академия на науките избра за нов директор на Националния археологически институт с музей при БАН доц. д-р Христо Димитров Попов. Неговата програма за управление и развитие на НАИМ бе одобрена с убедително мнозинство от Общото събрание на НАИМ при БАН на заседание, проведено в края на м. септември 2018 г.
Доц. Христо Попов има магистърска степен по история, специализации по стара история, палеобалканистика, тракология и археология от СУ “Св. Климент Охридски”. В периода 1996-2000 г. е бил редовен докторант в Секция за тракийска археология на НАИМ при БАН. От 2001 г. е доктор, с тема на дисертацията „Урбанизация във вътрешните райони на Тракия и Илирия през VІ-І в. пр. Хр.“ и научни ръководители доц. д-р Мечислав Домарадски † и проф. д-р Петър Делев. Бил е стипендиант на Австрийската програма за академичен обмен през 1999 г., със специализация по темата на дисертацията в Института за класическа археология на Виенския университет (научен домакин проф. д-р Вернер Йобст). През 2003-2004 г. е стипендиант на фондации Херти и Александър фон Хумболдт (стипендия за млади учени “Роман Херцог”); специализация по археометалургия в Семинара за пра- и ранна история на Вестфалския университет, Мюнстер, Германия (научен домакин проф. д-р Албрехт Йокенхьофел) и в Немския музей за минно дело, Бохум.
Доц. Попов работи в Секцията за тракийска археология от края на 2000 г. През 2001-2002 г. е бил секретар на секцията, в периода 2004-2005 г. е бил зам. научен секретар на НАИМ при БАН, а в периода 2006-VI.2007 г. и.д научен секретар на института. В периода 2004-2005 г. е бил и.д. пом.-директор на НАИМ при БАН. От 2012 г. е доцент в НАИМ при БАН, в Секция за тракийска археология. През 2015 г. е назначен за зам.-директор на НАИМ при БАН.
Доц. Попов е специалист по селищна археология и археология на минното дело и използването на минерални ресурси през различни исторически периоди.
Основните му публикации са свързани със селищните модели, закономерностите в развитието и характеристиките на селищното устройство на тракийските територии, както и с добива и обработката на метали в древността. Бил е научен ръководител на проучванията на различни археологически обекти – разкопките на ямното поле от ранната желязна епоха и селище от ранното Средновековие при с. Капитан Андреево, община Свиленград в периода 2005-2007 г., на селището от късната бронзова и ранната желязна епохи в м. Куш кая при с. Вълче поле, община Любимец през 2005-2007 г., проучванията на следите от античен рудодобив и металодобив в района на с. Вълче поле, община Любимец през 2005, 2008 и 2009 г., проучванията на антично селище в землището на с. Скобелево, община Сливен в периода 2008-2010 г и др. През последните години основната му научна работа е свързана с широкоплощно геофизическо изследване на селищни обекти от различни исторически периоди, както и с регистриране и изследване с помощта на различни интердисциплинарни методи на древни рудници на територията на Родопите и Средна гора.
Доц. Попов бе научен ръководител на проучването на древните рудни разработки от периода на късната бронзова епоха на западните склонове на Ада тепе, община Крумовград през 2005 г. От 2008 г. е научен ръководител на българо-немски археологически екип, който работи на територията на Източните Родопи и прави нови открития по проект, подкрепен от немската научна фондация „Александър фон Хумболдт”. От 2010 до 2015 г. е ръководител на пълното спасително проучване на стария златодобивен рудник на Ада тепе – най-големият проект за проучване на отделен археологически обект в България, финансиран от частна фирма. В хода на проучванията е установено, че златодобивът на Ада тепе датира още от средата на II хил. пр. Хр. – времето на Микена и на Троя, което прави Ада тепе най-ранният известен до този момент златодобивен рудник в Европа.
Доц. Попов е ръководител от българска страна на партньорски проект с Института за източна и европейска археология при Австрийската академия на науките (OREА-ÖAW) в областта на европейската археология на бронзовата и ранната желязна епохи за районите на Средиземноморието, Егея и Югоизточна Европа. Като основа за проекта се вземат резултатите от проучванията на Ада тепе през последните години.
Бил е куратор на изложбата „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа“, представена при изключителен интерес в Музея за история на изкуството във Виена през 2017 г., а също така и куратор на изложбата “Злато и бронз. Метали, технологии и контакти в Източните Балкани през бронзовата епоха” в НАМ, която бе една от най-мащабните изложби, които НАИМ при БАН е организирал в последните години. В периода 2016-2018 г. той е организатор, научен ръководител, вкл. и куратор на по-важните изложби, които НАИМ при БАН е организирал.
Член е на редица организационни комитети за провеждането на важни научни конференции, като XIII международен конгрес по тракология „Древна Тракия: мит и реалност”, проведен през м. септември, 2017 г. в гр. Казанлък.
През 2016 г. доц. Попов беше избран за член-кореспондент на Немския археологически институт.
Професионален опит
От 2005научен сътрудник І ст.
2004 – 2005и.д. пом.-директор АСВ на Археологически институт с музей – БАН
От 2004зам. научен секретар на Археологически институт с музей – БАН
2002 – 2005научен сътрудник ІІ ст., Секция за тракийска археология – Национален археологически институт с музей – БАН
2002 секретар, Секция за тракийска археология – Археологически институт с музей – БАН
Образование и допълнителна квалификация
2003 – 2004стипендиант на фондации Херти и Александър фон Хумболт (стипендия за млади учени “Роман Херцог”); специализация по археометалургия в Семинар за пра- и ранна история – Вестфалски университет, Мюнстер, Германия (научен домакин проф. д-р Албрехт Йокенхьофел)
2001доктор по история, Национален археологически институт с музей – БАН; тема на дисертацията Урбанизация във вътрешните райони на Тракия и Илирия през VІ-І в. пр. Хр.; научни ръководители ст. н.с. ІІ ст. д-р Мечислав Домарадски †, доц. д-р Петър Делев
1999стипендиант на Австрийската програма за академичен обмен; специализация по темата на дисертацията в Института за класическа археология на Виенския университет (научен домакин проф. д-р Вернер Йобст)
1996 – 2000редовен докторант в Секция за тракийска археология, НАИМ-БАН
1995магистър по история, специализации стара история, палеобалканистика и тракология и археология, СУ “Св. Климент Охридски”; тема на дипломната работа Пътна система и комуникации в Тракия от началото на ІV в. пр. Хр. до края на ранноелинистическата епоха; научен ръководител доц. д-р Петър Делев
1990Гимназия с преподаване на чужди езици “Ернст Телман”, гр. Ловеч; немски език
Чужди езици
немски, руски – писмено и говоримо
английски – говоримо
Сфера на научните интереси
селищни структури от периода на късната бронзова епоха до ранната римска епоха; урбанизационни процеси през желязната епоха; античен рудодобив и металодобив от късната бронзова епоха до римската епоха; металургия на желязото през І хил. пр. Хр.; група на т.нар. “македонски бронзове” на територията на днешна Югозападна България
Археологически разкопки и проекти
2005Куш кая, с. Вълче поле, община Любимец; селище от късната бронзова и ранната желязна епоха; научен ръководител
2005с. Вълче поле, община Любимец; проучване на следите от античен рудодобив и металодобив в района; научен ръководител
2005с. Капитан Андреево, община Свиленград; ямно поле от ранната желязна епоха и селище от ранното Средновековие; научен ръководител
2005западни склонове на Ада тепе, община Крумовград; рудни разработки от периода на късната бронзова и ранната желязна епоха; научен ръководител
2004община Любимец; теренни обхождания; научен ръководител
2004с. Малко Тръново; ямно поле от желязната епоха; член на екипа
2003Хайгер, Германия; проучвания на железодобив от желязната епоха и Средновековието (разкопки в рамките на специализация по археометалургия)
2003Людерих, Германия, проучвания на добив на сребро и олово от ранната римска епоха (разкопки в рамките на специализация по археометалургия)
2002с. Копривлен, община Хаджидимово; сондажни разкопки на селище от желязната епоха; зам. научен ръководител
2001общини Харманли, Любимец, Свиленград; теренни обхождания по трасето на жп линията Пловдив-Свиленград; зам. научен ръководител
1996 – 2001с. Копривлен, община Хаджидимово; селище от желязната епоха, ямно поле от желязната епоха; некропол от късната античност и ранното средновековие; член на екипа
1996 – 1998Пистирос, община Септември; гръцки емпорион V-ІІІ в.пр. Хр.; член на екипа
1999Пистирос, община Септември, сондажни разкопки на сектор Пистирос ІІІ, научен ръководител
1998община Септември; теренни обхождания в района на Пистирос; член на екипа
1994 – 1995с. Исперихово; могилен некропол от желязната и римската епохи; член на екипа
1994с. Исперихово; теренни обхождания; член на екипа
1992Деветашка пещера, община Ловеч; стажант
1989с. Смочан, община Ловеч; римска вила
Монографии
Попов 2002Х. Попов. Урбанизация във вътрешните райони на Тракия и Илирия през VІ-І в.пр.Хр. – София.
Рецензии
Т. Стоянов 2003Х. Попов. Урбанизация във вътрешните райони на Тракия и Илирия през VІ-І в. преди Христа. София, NOUS, 2002, 378 стр. с ил. – Археология, XLIV, 64-66.
Статии и студии в чужбина
Popov 2000Ch. Popov. Philppopolis – Archäologie und Geschichte. – In “Pistiros et Thassos. Structures économiques dans la péninsulae balkanique aux VII-II siècles avant J., Opole, 123-133.
Domaradzki †, Popov 2001M. Domaradzki, Ch. Popov. Strassen und Wege in Thrakien während der Späteisenzeit (6.-1. Jh.v.Chr.). In Michael Wendel (Hrsg.), KARASURA. „Untersuchungen zur Geschichte und Kultur des alten Thrakien“, I, 15 Jahre Ausgrabungen in Karasura, Internationales Symposium, Čirpan 1996, Weissbach 131-141.
Popov 2005H. Popov. Urbanisierungsprozesse bei Thrakern und Illyrern – Modelle der Stadtwerdung – In J. Biel, D. Krausse (Hrsg.). Frühkeltische Fürstensitze. Älteste Städte und Herrschaftszentren nördlich der Alpen ?. Internationaler Workshop zur keltischen Archäologie in Eberdinger – Hochdorf 12. Und 13. September 2003, Archäologische Informationen aus Baden-Württemberg, Heft 51, 71-77, 120-124.
Delev, Popov 2005P. Delev, H. Popov. Das antike Strassennetz im mittleren Mestagebiet.“ . – BAR International Series 1350, 103-107.
Статии и студии в България
Попов 1996Отново за тракийския поход на Александър ІІІ Македонски през 335 г. пр. н.е. – In Стипендианти на фондация “Отворено общество” 1995, София, 1996, 7-35.
Delev, Popov 2002P. Delev, Ch. Popov. The Ancient Road Network in the Middle Mesta Region. – In Koprivlen. Rescue Arcaeological Investigations along the Road Gotse Delchev – Drama 1998-1999, vol. I, Sofia, 57-63.
Popov 2002Ch. Popov. Strainers. – In Koprivlen. Rescue Arcaeological Investigations along the Road Gotse Delchev – Drama 1998-1999, vol. I, Sofia, 207-212.
Popov 2002Ch. Popov. Construction Ceramics. – In Koprivlen. Rescue Arcaeological Investigations along the Road Gotse Delchev – Drama 1998-1999, vol. I, Sofia, 227-231.
Делев, Попов 2002П. Делев, Х. Попов. Античната пътна мрежа в района на Средна Места. – В Копривлен. Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998-1999 г., т. І, София, 2002, 55-60.
Попов 2002Х. Попов. Цедки. – В Копривлен. Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998-1999 г., т. І, София, 2002, 169-170.
Попов 2002Х. Попов. Строителна керамика. – В Копривлен. Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998-1999 г., т. І, София, 2002, 186-190.
Popov 2004Zur Frage der Siedlungskontinuität bei den Stadtzentren in Thrakien und Illyrien während der Eisenzeit. – Archaeologia Bulgarica, 1, 13-24.
Popov 2004H. Popov. Gesetzmessigkeiten in der Konzentration und Besiedlung der Zentralorte in Alt-Thrakien während der Jüngen Eisenzeit. – In V. Nikolov, K. Bačvarov (Hrsg.). Von Domica bis Drama. Gedenkschrift für Jan Lichardus. Sofia 2004, 231 – 235.
Попов 2004Х. Попов. Археометалургия на желязната епоха в България – състояние и перспективи на проучванията. – Археология, XLV, 1-2, 33-42.
Попов 2005Х. Попов. Към проблематиката на строителната керамика от селищния обект при с. Копривлен, Гоцеделчевско. – В Heros Hephaistos. Studia in honorem Liubae Ognenova-Marinova, В. Търново, 345-355.
Попов 2005Х. Попов. Една ранножелязна находка от Кюстендил. – Известия на Исторически музей Кюстендил, т. Х, 51-62.
Попов 2005Х. Попов. Тракийски градове и римски градове. Има ли приемственост ? – In Stephanos Archaeologicos in honorem Professoris Ludmili Getov. Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis, Suppl. IV, 610-618, София.
Редактирани книги
Т. Стоянов, М. Тонкова, Х. Прешленов, Х. Попов. Heros Hephaistos. Studia in honorem Liubae Ognenova-Marinova, В. Търново,2005.
Преподавателска дейност
1996 – 2002, 2004 Софийски университет “Св. Климент Охридски”
2005Нов български университет, София
Участие в научни форуми
2005Международен симпозиум “Металургията в Югоизточна Европа от древността до края на ХІХ век”, Созопол. Доклад Находки, свързани с античната металургия от фонда на Исторически Музей Хасково
2005Научна конференция в чест на Мария Чичикова, София. Доклад Нови данни за употребата на кирпич в предримска Тракия (в съавт. с Даниела Стоянова)
2003Международен симпозиум Frühkeltische Fürstensitze. Älteste Städte und Herrschaftszentren nördlich der Alpen? Internationaler Workshop zur keltischen Archäologie in Eberdinger – Hochdorf, Хохдорф, Германия. Доклад Urbanisierungsprozesse bei Thrakern und Illyrern – Modelle der Stadtwerdung
2002Научна конференция в чест на Люба Огненова, София. Доклад Към проблематиката на строителната керамика от селищния обект при с. Копривлен, Гоцеделчевско
1999Международен симпозиум в памет на Мечислав Домарадски, Казанлък. Доклад Das antike Strassennetz im mittleren Mestagebiet (в съавт. с П. Делев)
1998Международен симпозиум “Пистирос и Тасос”, Септември. Доклад Philppopolis – Archäologie und Geschichte
1996Научна конференция в чест на проф. Иван Венедиков, София. Доклад Иван Венедиков и българската археология
Участие в редколегии
От 2004Известия на Археологическия институт