Иво Райнов
В Ловеч изтече още една година. Свикнали сме да наричаме местното време монотонно, скучно и безинтересно. Тази година, обаче, беше различна. Не се наемам да кажа кои събития вдигнаха повече глъч. Факт е , че имаше от всичко – радост и надежда, гняв и тъга.
Годината ни подари безброй моменти. Колко от тях запечатахме в паметта си? Кои ще запомним с радостни емоции и кои оставиха един слой горчилка? Успехите и гафовете на годината, всеки си има своите фаворити.
Аз ще представя моята класация, подредена така както видях и почувствах годината. Редно е да изпратим годината с усмивка и надежда. Затова в първата част на моя обзор ще представя гафовете на отминаващите дванадесет месеца. За да мога в последната годишна статия да припомня на моите читатели само хубавите моменти. И така гафовете на годината, подредени в обратно броене.
10. Злополучната премиера на туристическото влакче.
Съществена част от атракциите по един от туристическите проекти, спечелени от доскорошния екип на Минчо Казанджиев, влакчето се оказа голяма далавера, която тепърва ще бъда разплитана. Регистрирано като товарен автомобил във Варна и продадено за стряскащата сума от 330 000 лева превозното средство така и не пое по разписания в проекта туристически маршрут. Тъй като КАТ отказа да го допусне за движение като автомобил, бившият кмет го маскира под бавно подвижно средство тип каруца и като такова абсолютно незаконно направи няколко тигела по булевард „България“ преди да бъде прибрано за дълго в бившата казарма.
9. Най-голямото ловешко училище попадна в криминалнита хроника, след като бе разкрито, че доскорошната счетоводителка е източила над 100 000 лева в продължение на няколко години. Скандалът обиколи медиите, а компетентните органи започнаха разследване. Остава съдът да въздаде справедливо наказание.
8. Инвеститорите започнаха да си тръгват.
В първите редици се оказаха търговските вериги. И ако „Пени“ се оттегли напълно от България, „Пикадили“ напусна само Ловеч. Някак „по терилици“ и зад предлога, че започва ремонт. Остава да гадаем, дали Ловеч вече не е прекалено малък за четири големи вериги.
7. През годината ловешките улици се превърнаха в арена на тежки катастрофи с няколко жертви и тежко ранени. Дори Общинският съвет проведе извънредно заседание по темата, кметът обеща редица мерки, но не изпълни почти нищо преди да бъде отстранен на есенните избори.
6. Футболният „Литекс“ пак беше водеща медийна тема с произход Ловеч, но този път новините бяха направо гротескни. Гриша Ганчев замина в ЦСКА и цяло лято мълвата сливаше ловешкия тим със закъсалия софийски отбор. Накрая „Литекс“ бе изваден от дербито с „Левски“ в зрелищен опит да се самоубие. Дали бъдещето е гибел или ренесанс знаят само няколко влиятелни чиновници в БФС и дългогодишния благодетел на отбора.
5. Младежкият дом почти бе харизан на историческия музей.
Бившият кмет дори възложи проектиране и излезе с предложение за извеждане на младежките форми от сградата. И сигурно щеше да успее, въпреки несъгласието на общинските съветници, ако беше получил четвърти управленски мандат.
4.Заводът за автомобили практически спря работа в края на годината.
Най-голямата индустриална инвестиция на ловешка земя се оказа сапунен мехур. Заводът, за който така и не стана ясно, доколко произвежда и дали „препира“ внесени китайски автомобили остана далеч от прокламиринатие 2000 работни места и не успя да се пребори на автомобилния пазар.
3. Схемата на Казанджиев за продажба на ловешката стоматология на близък приятел предизвика голям обществен скандал и улични протести и се провали тотално след гнево и категорично обществено обсъждане.
2. След като администрация и прислугващи архитекти обявиха пред цяла България, че Покритият мост няма нищо общо с Колю Фичето, Ловеч загуби част от историческата митология.
За радост не изгуби сегашният вид на моста, проектиран като реплика на шедьовъра, построен от легендарния майстор. Мостът не стана бял, въпреки мерака на кмет и архитекти. Още един нокдаун за кмета, преопределил изборния нокаут.
- Задлъжнялата болница изпадна в много тежко финансово състояние, а лекарите започнаха панически да напускат. Въпреки, че бе управлявана от двама прокуристи оздравителен план така и не започна. Не беше сменен и борда, който продължи да води лечебното заведение надолу към бездната. А сред гражданите често се коментираше слух, за преднамереното съсипване на болницата в полза на частни интереси.
Така видях неприятните събития от годината. Може би пропускам нещо, вероятно пресилвам някъде. Но съм сигурен, че изброените събития развълнуваха мнозинството от гражданите на Ловеч.