Ловеч припомня делото и личността на митрополит Филарет

По повод 110-годишнина от рождението на ловчанския митрополит Филарет в Клуба на дейците на културата се състоя среща-разговор за делото и личността на българския духовник.  В мултимедийната презентация на  Пенка Чернева, ръководител на териториалното звено на Държавния архив в Ловеч, и Людмила Брънекова, учител по история в Гимназията за чужди езици, бяха припомнени делата на митрополита и неговия духовен облик. Спомени за Филарет разказаха  Найден Ангелов и Христо Халаранов, които смятат, че заслужават похвала и внимание усилията да се изрови от забвението личността на духовника. Те подчертаха, че Филарет е не само духовна личност, но и светски човек и книжовник. Найден Ангелов разказа любопитна история, свързана с неговия баща, който е бил свещеник. Призна, че митрополит Филарет е благословил пътя му на светски човек, отдаден на литературното и хуманитарното знание.

В презентацията, изготвена от Пенка Чернева и Людмила Брънекова, за ловчанския митрополит бе посочено следното:

 

         Митрополит Филарет е роден със светското име Атанас във Варна  на  26 октомври 1903 г. в будното и благочестиво семейство на Панайот и Мария  Атанасови. От малък е възпитаван в християнските добродетели и патриархалните ценности. Завършва богословие през 1928 г. в Софийския университет. На 30 януари 1932 година е постриган за монах, като приема името Филарет. През 1935 духовникът е изпратен на едногодишна специализация по канонично право в Страсбург, Франция.

         След кончината на Ловчанския митрополит Антим на 21 май 1939 г. в Ловеч е проведен каноничен избор за нов Ловчански митрополит. Избирателите посочват името на епископ Филарет.    В статия в ловешкия вестник „Стремление” от 10 юни 1939 г. наред с биографичните данни за новия ловчански митрополит пише: „Владее няколко модерни езици-френски, немски и др., сътрудничи в църковни и обществени вестници и списания“.

         Голямо внимание митрополит Филарет отделя на просветната и социалната дейност на църквата. В няколко десетки документа във фондовете на Държавен архив – Ловеч, е проследено откриването и дейността на Детски дневен дом в Ловеч през 1941 г., неговия правилник, възпитатели, такса, храната, която е давана, сведения за изразходваните средства за отглеждане на 124 деца от 15 юли до 15 септември 1941 г.

Издейства 15 000 лв. от Св. Синод за подпомагане на пострадалите от наводненията през юли 1939 г. в Троянско. Дарява средства на женското дружество „Благодетел”, посещава най-бедните семейства в града, живеещи на ул. „Табашка” и осигурява плат за дрехи на децата. Не са забравени и затворниците, които са посещавани на празници и са им дарявани дрехи и храна.  Наред с това митрополит Филарет подарява походна църква на 34 Троянски пехотен полк с всички свещени предмети, необходими за извършване на  Света литургия. Назначен е за временно управляващ Охридско-Битолската епархия с градовете: Битоля, Дебър, Кичево, Костур, Крушево, Лерин, Охрид, Прилеп, Ресен и Струга., след като България се включва във Втората световна война на страната на Тристранния пакт през 1941 г.

         На 22 май 1941 г. в Битоля му е устроено величествено посрещане от многохиляден народ начело с духовенството, войската и учащите се. В църквата „Св. Богородица” той отслужва тържествен молебен и водосвет и благославя гражданите на Битоля. На другия ден продължава към Охрид – „Българския Йерусалим”. Камбаните на църквата „Св. Климент” възвестяват пристигането на българския владика. Митрополит Филарет се покланя пред мощите на духовния учител и пръв епископ на българите св. Климент Охридски. След отслужването на вечернята архиереят изнася слово за духовната мисия на св. Климент и св. Наум като първи учители и просветители на българите. На другия ден – 24 май, в църквата на св. Климент се отслужва тържествена архиерейска служба, която завършва със слово на митрополита за апостолската дейност на Солунските братя св. св. Кирил и Методи.  

          Три и половина години митрополит Филарет изпълнява отговорно и със сърце задълженията си  и в Ловчанската, и в Охридско-Битолската епархия. С лични средства архиереят издържа много ловешки студенти и е обичан от епархиотите си заради своята непринуденост, ерудиция и любов. На 13 декември 1941 г. бъдещият ловчански митрополит Максим приема в параклиса на Богословския факултет монашески постриг от Ловчанския митрополит Филарет и под духовното старчество на тогавашния игумен на Рилския манастир архимандрит Натанаил. В периода 1943-1946 митрополит Филарет е избран и за наставник на Симеон II по религиозното образование, заедно със проф. Михаил Арнаудов, който се ангажира с гражданското образования на малолетния цар.

         В периода 1944 -1948 г. духовенството на Ловчанската епархия под ръководството на митрополит Филарет участва в  мероприятия на отечественофронтовската власт. Но това е време, когато редом с натиск над църквата като институция, оказван чрез законодателството, се осъществява и терор над духовенството. През 1946 г. в Ловчанската митрополия започва финансова ревизия, продължила до 1949 г. След няколко проверки  митрополит Филарет е задържан под арест в началото на април 1948 г. , но по-късно е пуснат.

         За времето на неговото светителство в Ловчанската епархия са изградени 11 храма, три от които в най-тежкия период на налагането на комунистическата власт. В Митрополитския  дом по решение на Епархийския съвет през 1960 г. е направена галерия от портретите на архиереите, заемали Ловчанската митрополитска катедра.

С благословението на митрополита са открити църковни магазини в Ловеч и Ботевград, електрифициран е Етрополският манастир „Света Троица”.

          На 28 юни 1960 г. в София неочаквано заболяване слага край на живота на Ловчанския митрополит Филарет. Голямата си любов към Ловеч и хората от епархията архипастирът паказва за последен път с избора си на своето „вечно жилище”. Погребан е в двора на катедралата църква Св. Троица” вблизост до външната стена на олтара.