Иво Райнов
Прочетох, че участниците в знаменателното шествие в памет на Левски за пръв път почувствали този ден изпълнен със съдържание. Е, на мен ми е за втори път. Първият беше миналата година, когато пак се включих във факелното шествие. Та още тогава видях колко е различно. Неподправено родолюбие и истинска признателност. Толкова контрастно с бутафорията на чиновническото мероприятие по обед, отблъскващо с протоколни кметски думи и заучени административни ритуали. Истината е, че още преди година момичетата и момчетата от „Ловчанци“ изпълниха със смисъл понятия като „памет“, „завет“, „родолюбие“, „потомци“. Липсваха само медиите, тогава улисани да отразяват само куртоазното поведение на общинската власт.
Е, снощи не липсваха медии и медийни думи на почуда. Никое прозрение не е закъсняло. Още повече това, че почитта към героите и уважението към историята не заслужават сквернословието на политиката. Снощи имаше само граждани. Много граждани. Колко хиляди няма никакво значение. Бяха повече отколкото може да събере друго публично събитие в Ловеч. Цяла седмица ученици разказваха на други ученици за Левски и славната история. Снощи младежи изведоха хиляди други младежи по пътя към една своеобразна Голгота. Защото там горе, в нозете на каменния Левски е разпната нашата национална чест и достойнство. Ето затова имаме нужда от такива ЛОВЧАНЦИ, за да извървим мълчаливо пътя към точно тези ценности.
Снощи Ловеч изглеждаше красиво. Озарен от километрова процесия от запалени факли и лумнали души. Едновременно смирен и пробуден. Смея да твърдя, че шествието към паметния монумент на Апостола бе най-значимото национално събитие в деня за памет към Левски. По-истинско от режисираното и натежало от ритуалика събитие в София. В Ловеч нямаше политически лица и официални думи. Всички бяхме граждани, а словото бе дадено на младите. Тези, които трябва да изпълнят дълга на истински следовници. Дори венците и цветята бяха положени тихо и смирено без почитта да бъде заявявана с имената на партии и обществени организации.
Най-големите аплодисменти са за „Ловчанци“ , положили толкова усилия в апостолското обикаляне на училища и детски градини, за смелостта да съберат и финансират чрез дарения едно внушително събитие, за стремежа да обединят ловешката общност около най-паметната личност за нашия град. Успяха напълно, стотиците факли и хилядите, осветени от тях лица го доказват.
Уважение и към жеста на общинската администрация, която се отказа от традицията да прави куртоазни събития и се включи в шествието на „Ловчанци“. Снощи всички бяхме граждани, бяхме заедно. Защото пред святата осанка на Левски всички сме равни и еднакво малки.
Снощи Ловеч бе граждански дух и човешка признателност. Както подобава на столицата на Левски!