hram2210143Иво Райнов

Ловеч категорично не трябва да приема бежанци. Аргументи има в изобилие. Повечето са икономически. Слаба икономика с верижно фалиращи промишлени предприятия. Ниско ниво на местно предприемачество със силна доминация на малкия бизнес. Недостиг на работни места, ограничено търсене на неквалифициран труд. Не е трудно да бъдат добавени и социално –културни аргументи. Ловеч е етнически хомогенен.

Процентът на хората от мюсюлманското вероизповедание е много малък. Образователната система няма капацитет да поеме деца, които нямат езикови познания по български език. Социалните служби не разполагат с експертиза за интеграция на хора от други етнически и религиозни общности. Ловеч е спокоен град, а криминалния контингент се наблюдава и контролира успешно от полицията.

Същевременно градът се опразва, има много свободни жилища, което крие риск от увеличаване на престъпността. Ловеч е епархийски център, а позицията на православната църква е добре известна – да не се приемат повече бежанци. Всички фактори показват, че не просто не можем, а не трябва да приемаме бежанци. Това е единствената отговорна позиция на местната управа и общински съвет. Знам, че тази позиция се споделя и ще бъде отстоявана от сегашния общински съвет до края на мандата.

Така написан горният текст със сигурност провокира напрежение и недоверие. Когато един общински съветник публикува подобни разсъждения, гражданите започват да се съмняват. Щом някой по- запознат с местните дела пише, значи има причина. Няма дим без огън. Така се заглождва съмнението, че пак нещо крият. Подозрението, че ни „къпят“, а зад гърба ни ще ни натресат нашественици. После идва фолклора, който за часове започва да настанява бежанци – я в казармата, я в някой запустяващо село. Класически пример как можем да смутим духа на гражданина без да има повод. Има човешки чувства, с които шега не бива. Без значение дали сме пред избори или лъскаме личната популярност. Публичните хора са призвани да внасят спокойствие. Заиграването с наивността и страховете на хората е сценарий с непредсказуем епилог. Недалновидно е да пълним главите на хората с напрежение и да сучем от страховете им фитили. Защото тогава само няколко горещи популистки слова носят пламъка на детонатор. Пожара ли търсим?

Експлоатацията на хорските страхове за собствена изгода е стар пропаганден трик. Факт е, че до момента няма и намек за разпращане на бежанци към Ловеч, нито пък интерес за заселване в града на хора от други етноси и религия (ако не броим постоянния поток на ромски заселници). Бежанците са остър проблем пред България и всяка местна общност. Отговорът е в общата политическа отговорност, а не в пропагандата, заредена с подозрения. Има само една отговорна позиция. Ловеч не трябва да приема бежанци. Поради горните, надявам се, рационални причини. Без фриволно предизборно политическо говорене.