rojdestvo2412131Днес е един от най-хубавите празници, в който всеки от нас, заедно със своите близки сяда на празничната трапеза, събрала в уюта на своя дом най-истинското – семейството. “Ловеч днес” пожелава на вас и вашите семейства здраве, благополучие и щастливи мигове.

Нека в този светъл ден, да обърнем повече внимание на нашите близки. Нека във всеки дом Коледа бъде светла и весела, а добрият белобрад старец да донесе най-желаните подаръци на нашите деца.

Приказката, че по Коледа стават чудеса, не е никак случайна. Вярва се, че навръх Рождество Христово небето се отваря и за миг светва. Това обаче могат да видят само истински вярващите християни.

По Коледа желанията на хората се сбъдват и то не само за тези, които са предани към Исус Христос.

Затова, нека заедно прочетем “Молитва” на Иван Вазов:

Молитва
Иван Вазов

Дядо Господи, прости ме,
моля ти се от душа!
С ум и разум надари ме
да не мога да греша.

Запази ми ти сърцето
от зли мисли и неща;
всичко виждаш от небето,
зло на мен недей праща!

Дай на мама, дай на татя
здраве, сила и живот;
мир, любов на всички братя,
и добро на наш народ!

6 коментара

  1. Честито Рождество Христово! Бог е създал хората свободни и равни и еднакво противни на Бога са онези, които поробват, и онези, които търпят от страх; да се страхуваш, е позорно, защото, и цар да си, ако се страхуваш – ти си най-жалък роб, такъв народ, и насила да го освободиш- той пак ще си остане робски народ – като вола: разпрегнеш го, попасе, помучи на свобода и после пак сам си нахлузва шията в хомота… Пазите ли свята и чиста демократската република? С вишегласие ли решавате всичко в нея? Братя и равни ли сте помежду си? Ако някой злоупотреби със служебната си власт за своя изгода – чака ли го студената кама? Обичате ли онзи, който ви покаже грешките – или го считате за неприятел?

    http://lovechtoday.eu/wp-content/uploads/wppa/273.jpg?ver=1

  2. Честито Рождество Христово!

  4. “Страшно е как историята се повтаря. Страшно е колко еднакво поробени остават хората, без значение дали робството им е наложено отвън или отвътре. Страшно е как отдавна забравени думи, излизат отново наяве, като ехо от един отминал, но още толкова актуален свят. Точно такива са и думите на Атанас Буров.
    Някои от вас сигурно ще им се ядосат, а други ще заклатят глава и ще осъзнаят с още по-голяма сила безизходицата на тази държава. Държавата, в която без сопа и въже не може да вирее, държавата, в която всеки живее сам за себе си, държавата, в която журналистите следват само принципа на нагаждачеството, държавата, в която хората са стадо…
    И може би никакви протести и революции не могат да ни превърнат в нещо друго. Защото ние просто сме си такива.
    „Хората се раждат неравни – и по социално положение, и по дарби и по всичко. Как ще бъдат равни? Не могат да бъдат равни. Никога. Човек е създаден да се бори за хляба си, за място под слънцето, за жени, за пари, за обществено положение. Кой ще победи? По-умният, по-силният, по-храбрият, по-безочливият, по-грубият, по-нахалният.
    Хората не се променят, не се превъзпитават. Те само чистят мъничките, сухи клонки по стъблото на вековния дъб, а големите клони и дънера си остават същите.
    На българина всичко трябва да му се дава отмерено и никога да не му се плаща много високо. Защото като забогатее, той се забравя. Удря го на грабеж, разгул, разврат, покер. Става злобен и завистлив. Губи човешки образ. За него няма нищо свято на този свят. Парите отприщват пороците му, слабостите и злобата му. Българинът прощава за всичко, но не и на преуспяващите. Или на тези, които стоят над него. Българинът с пари се смята за много по-умен от този, който ги няма.
    Какво е трудолюбието? Глад, страх от утрешния ден, жажда за пари – това са пружините, това са моторите, които тласкат шайбата на трудолюбието. Не е вътрешната потребност. Казват, че българският народ бил трудолюбив. Народ, който има по календар 169 черковни и официални празници не е трудолюбив. Черквата в България, колкото и добро да е направила, разврати този хубав наш народ, направи го хайлазин.
    Народът е с всеки, който държи калъча.. Народът е стадо. Той слуша само гласа на пастира, който държи сопата и който храни кучетата. Това е народът.. Народът се лута, чака някой да го поведе и да му каже „свободен си”. Световната практика е такава – няма управия без сопа, въже и остен.
    Българският политик неминуемо свързва властта с пържолата, бута, жената, парата, златото. Парата е символът на властника в България. Той иска пари, пари, пари. Иска злато, злато, злато. Иска къщи, къщи, къщи. Иска вили, вили, вили. Иска коли, коли, коли. И не за своя сметка – а за сметка на партията си, на държавата си, на народа си. Това властогонство е бясна болест – който е ухапан веднаж от нея – умира цял живот, като бесен. И е бесен за власт – срам и позор, но е така.
    Политиката има свои закони. Тя не търпи интелигентните на трона си. Тя иска полуинтелигентни. Полудипломати, полуполитици.
    Хората, които трябва да осъществяват хубавата идея, се покваряват само за половин година. И най-хубавата идея може да се провали, когато няма кой да носи знамето. Знаменосец става не човекът, който крои дълбоки планове и мънка, когато говори, а който решава бързо, смело и говори сладко.
    Аз като не съм добре, целият свят да е добре – това не ме радва. Аз ще се радвам, ако целият свят е зле като мене. Това е човекът, това е същността му.
    Българският интелигент е готов да се примири с всяка власт, стига той да е добре. На него да е добре. Той да остане жив. Него не го болеше за нацията, за народа. Него не го интересува как ще се развиват нещата занапред – важното бе той да оцелее. Той да е добре. Угодничеството, нагаждачеството са като че ли най-ярките национални черти на българската интелигенция.
    Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество – винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава.
    Но аз не съм песимист. Аз съм дълбоко убеден, че каузата на България не е загубена, и бих желал да вдъхна във вас същата вяра, да повдигна вашите сърца, да ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия, а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото, за да търпи, да се надява и да действува…”
    Фрагменти от „Срещи с Буров””

  5. ЗА МНОГО ГОДИНИ И ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО, ЛОВЕЧ !!!

Comments are closed.