Крушунските водопади срещу Деветашката пещара или една умна vs. една алчна управа

Иво Райнов

Понякога чувам упреци, че повече критикувам, отколкото да давам алтернативи. Затова в тази статия ще ви припомня, че алтернативите са по-близко, отколкото си мислим и въобще не са нужни стратези за да ги открием. Достатъчна е една креативна общинска управа.

Ловеч и Летница са съседни общини. Едната е голяма, значително по-развита и многолюдна. Другата е малка, бедна и безработна. Приличат си само в едно – даровете на природата. 

Летнишка община има все по-известните Крушунски водопади, Ловешка община разполага с неповторимата Деветашка пещера. И за двете общини природните феномени са неоценими туристически атракции. Разбира се и единият, и другият кмет разчитат на сериозни приходи от тези атракции.

Летнишкият кмет елегантно, по европейски, с отговорност към природата и грижа към туриста. Ловешкият – алчно, мърляво и с пренебрежение към туриста.
 Група холандски гости миналата събота посетихме и двата феномена. Всички бяхме впечатлени от невероятния контраст в организацията и поддържането на атракциите. До водопадите се стига по добре поддържан път, а местната управа е уредила охраняеми паркинги за повече от сто автомобила. В подножието на водопадите са разположени няколко заведения за хранене и обширна пикник зона. Оставям настрана приказно красивите гледки и се концентрирам върху умно проектираната и отлично изпълнена система от мостчета, която осигурява чудесна достъпност до най-високата част на водопада и същевременно предлага сигурност за туристите. По цялото трасе са изградени беседки и пейки за отдих и развлечения. С информационни табели са отбелязани всички по-важни природни и исторически забележителности, чак до пещерата „Водопада“. Особено впечатляващ е фактът, че цялата пътека е осветена с лампи, които акумулират и ползват слънчева енергия!Така посещенията стават възможни и в часовете на смрачаване.

Туристът не може да открие почти нищо от споменатото около  Деветашката пещера. До пещерата се стига по тесен, обрасъл с растителност път, който по никакъв начин не позволява разминаването на две коли. Паркинг липса и колите буквално се наместват в поочистените от храсти пространства от двете страни на импровизирания път. Тъй като с мъка се събират до 30-40 коли, влизането и излизането в т.н. паркинг е мъчително и бавно.

Неугледен фургон служи едновременно за портиерна, стая на охраната и павилион  за продажба на билети. Запознатите са наясно, че до пещерата се стига по мост, подарен от Силвестър Сталоун и холивудска филмова продукция. Сам по себе си този факт би бил занимателен и привлекателен за туристите, стига да можеха да го научат. По въпроса, обаче, и липсва каквато и да е информация или табелка. Най-голямото ми разочарование се оказа самата пещера. Познавам я добре още от времето, когато достъпът бе неограничен и по един проект я пребродихме почти навсякъде. Днес достъпът до пещерата е само във входната зала. Безспорно импозантна със своите размери и забележителни „окна“ на тавана.

Проникването към мократа галерия е ограничено от дървена преграда с пояснителна табела, че влизането е забранено до края на март. Въпреки, че е средата на май преградата не допуска придвижване към водната галерия. Така за туриста остава пълна енигма какво точни има в тази част на пещерата, както и фактът, че там започва  дълга няколко километра галерия.

Отправяме се към сухата галерия, но се оказва, че можем единствено да се покатерим върху антропогенно изградената „крепостна стена“. Сухата галерия също е затворена с преграда, пак от грижа за размножителния период на прилепите. Спомням си каква битка водеше екипът на музея, воглаве с бившия му директор Иван Лалев, за управлението на пещерата. С аргумента, че тук археологическите разкопки са доказали изключително ценни исторически пластове и находки. Иска ми се да ги покажа на холандците, ама няма нито знак за тяхното местонахождение, камо ли информация. Оставам с впечатление, че пещерата е в плен на екофундаментализма.

Бил съм в много пещери в България, но подобна грижа за прилепите и рестрикция за посетителя не съм виждал. Като прибавим и фактът, че пещерата въобще не е благоустроена и осветена, направо се чудя, какъв точно продукт предлага Ловешка община за 3-те лева входна такса? Само за сравнение входът за почти перфектния парк „Маарата“ с Крушунските водопади е левче по-малко.

Съгласно бюджетните отчети само за 2013-та и 2014-та година събраните от входна такса за Деветашката пещера средства надхвърлят 140 000 лева. Ако прибавим приходите за първите четири месеца на тази година сумата вероятно ще приближи 200 000 лева.Тъй като съм невероятно любопитен колко от тези средства са вложени в пещерата и как са похарчени останалите, още през следващата седмица ще отправя питане до кмета, чийто отговор публично ще оповестя.Ясно е, че таксата от пещерата може да финансира не малко благоустроителни мероприятия.

Нямам идея колко пари носят годишно Крушунските водопади, нито каква част от тези пари се връщат при природния феномен. Видимо е, обаче, че там пари се влагат и паркът изглежда по европейски.

Същевременно е видно, че за алчната ловешка управа Деветашката пещера е просто касичка за средства, които вероятно запълват всевъзможни бюджетни дупки.
Разликите са видими и не зависят нито от мащабите на общината, нито от финансовите им ресурси. Всичко е в главите на тези, които управляват. Опира до капацитет и интелект. Управлението на пещерата е умален модел на калпавото управление на общината. Всичко за продан, всичко за джоба, нищо за благото на общността, гражданина, госта.
Тези дни си мислех, че би било полезно избирателите на Минчо Казанджиев да посетят Деветашката пещера преди да пуснат глас за неговия четвърти мандат.

Да платят три лева и да се разходят из входната зала на пещерата.

Убеден съм, че бързо ще разберат, „че са дали „money for nothing”. Може би тогава ще разберат, че тяхната бюлетина в урничката на Минчо е точно толкова безсмислена, колкото и левчетата в деветашката му касичка.