Подготвено от Данчо Заверджиев
ПРОТОКОЛ “А” № 101 НА ЗАСЕДАНИЕТО НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП ОТ 5.IV.1962 ГОД.
Присъствуват другарите: Боян Българанов, Митко Григоров, Райко Дамянов, Тодор Живков, Иван Михайлов, Енчо Стайков, Георги Цанков, Антон Югов, Димитър Димов, Тодор Прахов, Борис Белчев, Тано Цолов, Живко Живков
ВЪПРОСИ НА ДНЕВНИЯ РЕД:
IV. Относно извършената проверка на режима в трудовата група край гр. Ловеч.
РЕШЕНИЯ:
- Осъжда като порочен, несъвместим със социалистическата законност и морал, режима, установен в трудовата група край гр. Ловеч.
- Трудовата група край гр. Ловеч /за мъже/ и в с. Скравена /за жени/ да се разформира.
Комисия с представители на Министерството на вътрешните работи и Главната прокуратура, под непосредственото наблюдение на отдел “Административни органи” на ЦК на БКП, да прецени най- внимателно кои хора, задържани в горните трудови групи, следва да бъдат освободени и кои закоравели престъпници ще се предадат на съдебните органи.
Партийните комитети и организации, органите на МВР и народните съвети да вземат мерки за настаняване на подходяща работа на всеки бивш въдворен и затворник, като се полагат усилия за тяхното превъзпитание.
3.Обръща най-сериозно внимание на бившето ръководство на МВР за това, че не е взело всички необходими мерки за своевременно пресичане на всякакъв възможен произвол в трудовата група край гр. Ловеч.
4.Налага партийно наказание:
а/ “порицание” с вписване в партийните документи на др. Мирчо Спасов за това, че не е реагирал остро и бързо на сигналите и фактите за произволните действия при прилагане на режима в трудовата група край Ловеч и не е видял вредата, която се нанася с това на Партията и народната власт.
б/ “порицание” с вписване в партийните документи на другарите Петър Иванов Гогов и Цвятко Горанов Цвятков – служите¬ли на МВР в трудовата група, Никола Симеонов Газдов – бивш работник на ДС, и Кирил Александров Николов – началник на окръжното управление на МВР в Ловеч, за допуснатите от тях сериозни политически грешки по работата на трудовата група край гр. Ловеч.
Другарите Петър Гогов и Цвятко Горанов да бъдат освободени от работа и да преминат на пенсия.
в/ На другите служители в центъра и по места особено проявили се във връзка със случая с трудовата група, да се наложат служебни и партийни наказания.
5.Задължава ръководството на Министерството на вътрешните работи да направи всички необходими изводи от случая с трудовата група край гр. Ловеч и вземе мерки за изкореняване докрай на порочните методи, за най-строго спазва¬не на социалистическата законност в страната от всички органи на министерството, за внасяне на още по-голяма партийност в работата на всички органи и служители на МВР.
6.Прави строга бележка на бюрото на окръжния комитет на Партията в Ловеч и лично на др. Дочо Шипков за това, че не са дали необходимата политическа оценка на сигналите и фактите за тежкия режим в трудовата група и на неблагоприятното отражение сред населението от провеждането на този режим и за това, че не са сигнализирали своевременно в ЦК, за да се вземат необходимите мерки.
7.Обръща внимание на Главната прокуратура и лично на др. Минчо Минчев за това, че не са сигнализирали своевременно в ЦК на Партията, за да вземе мерки за пресичане на извращенията на законността и социалистическия морал, допускани в трудовата група край гр. Ловеч.
“Вкараха ни в дълга барака с нарове на два етажа. Още първата вечер ни биха милиционери. На другия ден ни закараха на мястото на бъдещата кариера да къртим камъни и с бягане да ги носим на 150-160 м., където ги струпвахме на камари. При бягането минавахме по коридор от милиционери, които от двете страни ни биеха с тояги. Побоят командваше капитан Горанов, той също биеше…”
“Никога през живота си не бях виждал гнойни рани по телата на хората, в които имаше червеи. Единственото нещо, което можеше да се направи бе да помолиш близките да уринират върху раните по гърбовете, за да заздравеят, други средства нямаше…”
„Лагеристите не са имали възможност да говорят помежду си, да поддържат контакт с външния свят, да предявяват претенции и оплаквания, да запазят личното си достойнство и самочувствие на човешки същества. Още при постъпването в лагера, както и по време на целия престой в него, повечето от тях са били жестоко и в повечето случаи безпричинно бити с тояги и гумени маркучи… Условията на живот са носили известен белег на неоправдан садизъм…”
“Нормативни документи нямаше. Всичко се изпълняваше по устни заповеди на Мирчо Спасов. Здравен пункт се създаде през ноември 1961. Чакъров (Делчо Чакъров е началник на отделение “Въдворяване и изселване” при МВР, б. а.) от София ми се обади да не правим свиждания. Разрешавахме колети с храна до 2 кг и до 100 лв. на месец. Къпането ставаше в неделя следобед на реката – това бе заповед на Мирчо Спасов, устна по телефона. Той забрани болните да се изпращат в болница и разпореди труповете да не се връщат на близките.”
“Това са най-непоправимите криминални престъпници. Те трябва да работят при най-тежък режим от тъмно до тъмно, при най-високо напрежение! Почивка само на обяд! Да работят до умиране!”
“Това, че съществуваше лагера в Ловеч се знаеше много добре от Политбюро на ЦК на БКП и от ръководните и партийни кадри в страната. Знам, че по същото време на партийни събрания имаше изказвания, че лагера в Ловеч е внесъл порядък в страната. От всички, включително и от Тодор Живков се знаеше, че режима в лагера е много строг, и бих казал суров. Указания за този режим се даваха от ръководството на МВР и от Политбюро. Тези указания се даваха директно на мен от министър Цанков.
Такъв тежък режим беше създаден за превъзпитаване на настанените в лагера престъпници. По това време се смяташе, че един голям криминален престъпник е и политически престъпник, и че взиманите спрямо него мерки са законни. Това беше виждането на ЦК на БКП. Аз законите не ги правех, аз бях само един изпълнител”.
„Аз лично съм присъствал на побой нанасян от Газдов и Горанов. Горанов ги биеше с бастун навсякъде, не гледаше къде удря. Много пъти съм му правил забележка да не бие хора, дори едни път му взех бастуна и го направих на парчета. Той после започна да бие с дъска. Газдов и той биеше комуто му падне, но повечето нареждаше на затворници да бият други задържани. Не съм констатирал дали след такъв побой е настъпила смърт на някой задържан. Окръжният началник на МВР-Плевен Георги Аргиров ми каза, че който умре – умре. Който остане жив остане и като излезе и види работник, да му сваля шапка. От него разбрах, че това указание е дадено от Тодор Живков, той го предал на Мирчо Спасов, който го казал на Аргиров, а той на мен”.
Събрани са доказателства за умишлените убийства на 14 души. Сред тях са убийствата на известния музикант Александър Николов – Сашо Сладура, търговецът Иван Карадочев, баща на Богдана Карадочева и бившия депутат от БЗНС “Никола Петков” Любен Боянов.
………………………………………………………………………
ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП налага партийно наказание:
„порицание“ с вписване в партийните документи
прави строга бележка
От рождението си с натикана голяма петолъчка в устата. А си я изплюл и си казал какво виждаш, а си поел по потайни нощни пътеки: я на изселване, я в затвор, я – на каторга в Строителни войски, я – на лагер. Ако се измъкнеш жив след арест или затвор – подписваш декларация за спазване на измислена от другарите тайна. Иначе – обратно! И няма „Искам – не искам”. Всички гимназисти и студенти през лятото се превръщат в безгласни впрегатни говеда по строежи и смрадливи консервни фабрики…
Интелигенция ли? Яж ми гъза, глезено копеленце!
Та ние, рокаджиите, гнилата интелигенция на социализма, наистина изгнихме… И физически, и психически. В собствената си родина, но в чужда държава. Които оцеляхме, вече сме проскубани, алкохолизирани идиоти. На по 50. С любимо занимание „Псувни по телевизора”. А в миговете „Все още жив и сред семейството”, наследниците те гледат с досада, насмешка и любезно отвращение. Неудачник, вампир, в реален фалит за всяко първо число на месеца. Че вместо към кредитни карти и чекове (като нормалните хора на неговата възраст) е развил страст към броене на жълти стотонки. И това не една и две, а цели 20 години… Демократ ли? Мърша!
Мърша, парцал, ама комсомолски…Идиот, лумпен, ама изграждан под девиза „Човек – това звучи гордо!”… Трансформирано днес: „Отрепка – това звучи гордо”.
Горда от това, че е пресована десетки години от колосална пропагандна машина. Богатирска и митологична – разкрачена между Северния ледовит океан и Черно море, между Японско и Балтийски морета. Охранявана от хиляди танкове, радари и самолети, от милионни армии и железни милиции. Горда с това, че все още помни наизуст налудничави маршове и записани глупости от идиоти – сифилистици, онанисти или алкохолици.
Така сме омотани от полупроводниците на феодалния комунизъм, че и кокалите ни са щамповани с петолъчки. От постоянните принуди и забрани пък главата ти е ръбеста, а не обла. Като череп на сиво искърско говедо след чук от касапин (имаше такъв сорт крава, селектиран от Развитото социалистическо общество). С години си брал страха да не застанеш на пътя на чука. От детскoто креватче до дипломата за иженер (или там каквото), от задължителната казарма до пенсия. Страх до видиотяване. Страх до умопомрачаване…
http://popovart-sofia.eu/?page_id=568