Днес е поредно обсъждане на стойност 500 000 лева обществени пари, похарчени за съмнителен резултат!
Павлин Иванов
Да, след няколко часа ще се проведе поредното обществено обсъждане за „новата“ визия на центъра на Ловеч, Зоопарка и Младежки дом. Бих адмирирал намеренията за справяне с катастрофалното настояще на тези обекти, но има няколко важни момента, които всеки жител на Ловеч трябва да е наясно преди да даде своето мнение ЗА или ПРОТИВ предложенията по картинки.
- На Община Ловеч са отпуснати близо 500 000 лева, с които да изготви проекти за реконструкция на полуразрушените, но иначе значими обекти. Повече от чудесна новина!
Парите са разпределени между няколко архитектурни фирми, които по направено от Община Ловеч задание, трябва да направят предложение за визията, което след това да превърнат в конкретен проект.
- Посочените обекти са в трагично състояние, за което вина безспорно носи както 12-годишното безхаберно и разрушително за града управление на Казанджиев, но и целият подбран от него екип – зам. кмета Ертан Хасан, зам. кмета Пламен Петков, зам. кмета Пламен Петков, бившият зам. кмет Илинка Печева и др.
Наблюдавах реакцията на Казанджиев при предишните две обсъждания. Когато архитекта, преди да представи на картинка поредното „чудо“ обясняваше, че конкретният обект е занемарен, зле поддържан и полуразрушен, ловешкият кмет несъзнателно навярно, кимаше утвърдително с глава в потвърждение на негативните констатации и факти.
- На базата на отпуснатите пари и факта, че центъра на Ловеч, Зоопарка и Младежки дом са в трагично състояние поради тоталната безстопанственост (в нормални страни за това се лежи в Затвор) и пълна визия за тяхното добро управление, се случват тези обществени обсъждания, на които трябва да се представи новото лице на Ловеч.
От тук насетне, започват (продължават) пълните недомислици на Казанджиев и неговият екип, подготвили заданието, и архитектите, които по един или друг начин искат да си свършат работата срещу огромните суми, платени им за цветни картинки и бозави филмчета.
Ще ви обърна внимание на няколко основни въпроса, които до сега нямат отговор и точно заради това правят скъпото начинание да изглежда като много евтин кметски ПиАр с оглед идващите местни избори.
За да бъда конкретен, трябва да отбележа, че когато правиш проект, например за Зоопарка, трябва да разполагаш с достоверна статистическа информация за ред неща, като посещения, пропусквателна възможност на инфраструктурата и др.
От друга страна, трябва да имаш поставена цел, т.е. след като вложиш много милиони, какъв резултат очакваш – брой посетители, приходи, удовлетвореност, работни места и т.н.
Предварителен анализ просто НЯМА! Няма и поставени цели, няма и критерии за измерване на ефективността от вложените средства.
Например, според картинките за новата визия на ловешкия Зоопарк, има два варианта – евтин и скъп. Евтиният в размер на 15-на милиона (по най-ориентировачна оценка на архитекта, с уговорката, че точно стойност не може да бъде дадена в момента), атракционна на Стратеш ще бъде реновиран, но ще бъде далеко от съвременността.
Скъпият вариант, около 20-25 милиона (със същата условност за неточност на цифрата) ще преобрази коренно Зоопарка и той може да се превърне в едно съвременно и притегателно място.
Хубаво!
Но на въпроса, който поставих – за какъв туристопоток е направен проекта, отговорът беше, че не могат да кажат в момента!!!
Защо е важно да знаем къде сме днес и къде искаме да стигнем утре?
Много просто – ако днес има 40 000 посетители годишно, а след инвестицията и ремонта те станат например 400 000 хиляди, тези хора трябва да има къде да спрат (паркинги и инфраструктура), от къде без да чакат 3 часа на една каса да си купят билет за вход, къде да пишкат, къде да пият кафе или да хапнат и все в този ред на мисли неща.
Определено, отговор на въпрос за кого го правим цялото упражнение НЯМА!
Не искам да влизам в детайли, но подобно е положението и с останалите обекти. Архитектите представят едни цветни картинки и една готина анимация, а на нас хората, жители на Ловеч, трябва да ни паднат ченетата от възхищение!
Освен въпросите за кого правим всичко това и колко ще струва, които нямат отговор, разбира се, има още един много важен въпрос, на който никой няма отговор също!
КОГА ще се случи всичко това, независимо дали е за добро или за по-лошо?
Минчо Казанджиев безспорно е хитър и опитен играч. Печелил е цели три пъти и знае на какво „кълве“ народа – обещания и картинки (ако са цветни направо …). И този път подхода е неизменно същият, без изненада!
Представя се красивото ЕВЕНТУАЛНО бъдеще, като факт! Казанджиев е цар на тези работи. Факт!
Ако го попитате, кога ще оправи някаква улица, сграда или друга десетилетна язва, човекът ви казва: „Вижте сега, ще го оправим. Заложили сме го в Интергираният план“.
Обикновеният човечец си казва, „бах мамаму, верно ще го оправят“, а още повече щом кмета е обещал, няма начин да не стане!
Та този обикновен и неитересуващ се и непознаващ ситуацията в Ловеч, да го наречем условно бай Вълчо, по никой известен начин, не се сеща да зададе няколко прости въпроси:
- Кога
- Колко ще струва
- Имаш ли парите
Бай Вълчо тези подробности изобщо не го интересуват. За него е достатъчно, че разбитата му улица ще влезе в Интегрираният план и Вълчо и Вълчовица вече са сготвени в очакване на красивото евентуално бъдеще, представени като от факира на обещанията Минчо Казанджиев.
Мисълта ми беше, че довечера отново залата ще бъде изпълнена с незаинтересовани общини служители (за снимките), „експерти“ и няколко граждани, на които им е писнало от всичко, но правещи опит след опит да преборят поредните малоумия.
С две думи, питайте – КОГА, КОЛКО струва, има ли пари и откъде!
От целият материал интересно ми е само факсимилето от проектното предложение. Твърди се, че въпросът има исторически и технически аспект. Така е, но щом е строителство, къде се загуби архитектурният аспект?
Твърди се, че историческият аспект е почти изчерпан. Така ли е? Съмнявам се. Мостът описан от Ами Буе, всъщност е отнесен от реката (моста е пешеходен, транспортен, занаятчийско-търговски) . Затова е заменен от Моста на Кольо Фичето характерен с възрожденска архитектура, свързана със същата на квартал “Вароша” (моста е пешеходен, транспортен, занаятчийско-търговски) . Той пък е подпален и е изгорял. Заменен е от Белият мост в бароков стил свързан със същия на Бароковите къщи (моста е пешеходен, транспортен, занаятчийско-търговски). Той пък е амортизиран от автомобилният транспорт. Заменен е от сегашния (моста е пешеходен, занаятчийско-търговски). При него съвременни строителни материали са основата за доближаване до възрожденската архитектура и традицията завещана от Кольо Фичето и архитектурният стил на квартал “Вароша”. И какво излиза? Предишните поколения са променяли моста по необходимост-поради бедствия или аварии. Днешният мост очевидно не е отнесен от реката, не е изгорял или амортизиран. Даже много здраво си е направен от хората на Иван Куцаров. Със завръщането на занаятчиите пък отговаря и по предназначение-пешеходен, занаятчиийско-търговски. Тогава? Архитектурно в едни времена е възрожденски, в друго е бароков. Така е било защото архитектурата характерна за кварталите на двата бряга е различна. Кой от двата стила е в традицията на града (иначе в предложението се говори за коректност). Щом хората в града, в България и не само, го знаят като моста на Кольо Фичето е ясно коя. Пък и възможно ли в един мост да се примирят два различни стила, нещо, което се опитват да сътворят авторите на проектното предложение. Едва ли. Тогава?
Пак безхаберие от страна на т. нар. специалисти…..
Еее, голям артист се указа
mai po dobre da produlji da ne pravi nishto kmeta, ot kolkoto da misli 🙂 che shte razvali tova koeto e stroeno predi negovoto vuzcarqvane 🙂
Балки:ЦВЕТЕН ТЕЛЕВИЗОР!
Лари: Да, не си ли виждал цветен телевизор?
Балки:Виждал съм естествено, не ставай смешен! ..И синьоо!
Много добър анализ, пропускаш само да спомеш, че огромните инвестиции в инфраструктура предполагат и огромни суми за поддръжката им. Нещо което няма как за се случи с т.нар. балансирани бюджети и безхаберното отношение към общинската собственост. На гол г*з чифте златни пищови – което е издръжката на зоопарка сега, сравнена с бъдещата инвестиция и пропорционалното необходимо завишение на разходите по поддръжка.