Павлин Иванов
На днешният ден преди 27 години избухна пожар в АЕЦ “Чернобил” и причини най-тежката ядрена катастрофа досега. Точно на този ден през 1986 година, аз, както и много от учениците в ловешките гимназии бяхме на военен лагер в местността „Липака“.
За да разберат и по-малките, ще припомня, че през онези години, всички ученици от гимназиалните класове ходехме на тъй нареченото „военно“. Там се учехме да маршируваме, малко да стреляме, да се научим и на друг вид ред. Но не това е важното.
При експлозията в четвърти реактор на 26 април 1986 година, когато ние, децата на Ловеч бяхме на военно, голямо количество радиация се е освободило в атмосферата. Площ от 160 000 квадратни километра е била силно замърсена. Радиацията е стигнала в по-ниска доза и до западна и югоизточна Европа.
Близо осем милиона души са станали жертва на катастрофата в Украйна според статистиката. Много от тях са се разболели от рак в последствие от облъчването.
След трагедията на 27 април радиоактивен облак се изля в България във формата на дъжд около първи май.
Тогава, през 1986-та, няколко дни след инцидента, когато радиоактивният облак е бил над България, нас децата на Ловеч, ни свалиха изненадващо от „Липака“ , без обяснения и ни пуснаха да се приберем при родителите си. След няколко дни, без значение от опасността за здравето ни, нас децата, а и всички ловчалии, ни изведоха на празнична Първомайска манифестация.
Днес, регистрираните в България случаи на заболели от рак след 1986 година са около един милион, по информация на БНР.
“Точно на този ден през 1986 година, аз, както и много от учениците в ловешките гимназии бяхме на военен лагер в местността „Липака“.”
Точно на този ден, а и в следващите месец и половина, бях на около 90 км южно от централата. Явно получената тогава висока доза радиация е причина за днешната ми идиотизация.