ЗА ПОКРИТИЯ МОСТ С ЛЮБОВ И ОТГОВОРНОСТ

Д-р арх. Петко Еврев

Преустройството на Покрития мост в Ловеч, подложено на обществено обсъждане през април 2015 г., развълнува ловчанци и показа, че те не са апатични към съдбата на символа на града им. На обсъжданията бяха заявени мнения за и мнения против преустройството и промяната във външния вид на моста. Не е ясно доколко обсъждането е било представително, дали изразява мнението на ловчанското общество или само на някои по-активни граждани. Не е ясно кои мнения, за или против, са повече. Но фактът, че има мнения против преустройството, изисква да им се обърне сериозно внимание и да се прецени готови ли са ловчанци за предлаганата промяна.

Много граждани, особено по-младите, не са запомнили предишния облик на моста отпреди 35 години. Те с основание се притесняват, че ще се появи някакъв непознат и според тях неавтентичен образ.Тези, които го помнят, също имат поизбледнели представи за неговия предишен образ,вече са свикнали със сегашния му вид и затова не е ясно каква позиция ще заемат.

Има и други сериозни аргументи, които битуват в главите на хората – това ли е най-необходимият за града проект? Няма ли други, по-важни и жизнено необходими подобрения на градската среда? Защо широкоекранното кино тъне в забрава и се руши? Защо се рушат и други обществени сгради? Не е ли по-важно усилията да се насочат към тяхното укрепване и възстановяване? Или да се насочат към усвояването на терена на казармата, който преди година беше предоставен на общината, за публични градски нужди? Всички тези въпроси имат своето основание, но все пак Покритият мост е символът на града. Неговото състояние също е тревожно и е необходимо преустройство, подобряване на микроклимата и топлоизолацията и въобще на условията за работа в неговото пространство. Необходимо е също и преосмисляне на съдържанието му, което трябва да се освободи от евтините и кичозни произведения на сувенирното „изкуство“ и да заживее нов, смислен живот, обвеян с духа на автентичното и духовно-културното начало и да се превърне в достойна съвременна среда за богатото културно минало на града.

Дебатът за преустройството на моста върви на фона на следните факти, които не говорят много добре за информираността на широката аудитория:

Първо: Много хора от страната, а дори и някои от гражданите на Ловеч все още не са наясно, че сегашният покрит мост не е мостът на Кольо Фичето. За съжаление и в някои рекламни материали се сочи че това е мостът на Фичето, дали от незнание или съзнателно и тенденцеозно от търговски подбуди, но това е некоректно от всяка гледна точка.

Второ: Още повече от гражданите не знаят, че преди моста на Кольо Фичето на същото място в Ловеч е имало други покрити мостове. За тях има исторически свидетелства. Значи Покритият мост е местна традиция, запазена марка на град Ловеч. А мостът на Кольо Фичето не е първообразът, а е само един, макар и най-сполучливият, от серията покрити мостове в града.

Трето: Повечето от гражданите не знаят, а е важно да знаят, как беше осъществено преустройството на стоманобетоновия мост през 1981г., с намерението той да заприлича на моста на Кольо Фичето и дори с намерението да бъде наричан „моста на Кольо Фичето“, което не може да бъде определено като коректно действие.

Затова си позволявам да представя тук информация по тези въпроси.

През 1836—1838 г. френският пътешественик Ами Буе посещава страната ни и пише за Ловеч, че е град с не по-малко от 12 до 15 хиляди жители и че „покрит и украсен с дюкянчета камен мост свързва двата бряга на река Осьм“. Значи още по онова време в Ловеч е съществувал покрит мост, дело на незнаен народен майстор. Този мост, е отвлечен от буйните води на реката, вероятно през 1848 г. В музея в Ловеч се пази една стара книга „История на Александра Велики”, на корицата на която с църковнославянски букви е написано, че през 1848 г. „придошъл Осъма и отнесъл моста заедно с дюкянчетата и стоката“.

Не може да се каже кога точно след това наводнение мостьт е бил възстановен. Но вторият, известен за нас вариант на Покрития мост, е описан от Феликс Каниц. През 1871г. този мост е бил в твърде жалко състояние и Каниц пише, че неговият “дървен калдъръм и дупки” без малко щели да станат съдбоносни за коня му, а единствената добра страна на моста била прохладната сянка, която „неговият надвиснал и клатещ се дъсчен покрив” давал на минувачите и продавачите против жегата. За този мост пише в своите спомени и Иван Драсов: В деня 3 август 1869 г. го извикали да отиде при Марин поп Луканов, за да се срещнат с Левски. Драсов описва драматично случката: “като вървях по моста, тогава изпорутен, дървен изненадейно падна една греда и се изхлузи отвесно по гърба ми, тъй щото, ако без да ща се не бях поместил една педя, щеше тая греда да ме лиши от живот преди да видя избавителя на България и да му стана сътрудник.”

Съдбата на втория покрит мост, дело също на неизвестен майстор, е била подобна на първия. Повреждан многократно от наводнения, накрая и той е бил отнесен от буйните води на реката през 1871 г. В сборника „Ловеч и Ловчанско” в статията на Гено Иванов „Наводнения в Ловеч и причинени пакости — XIX век” са цитирани и други бележки, написани върху кориците на стари книги: “1848 година юния 25: занесе водата моста”, „1871 година юлия 25 па(к) занесе водата моста“. За наводнението, отвлякло втория покритмост, стари хора са разказвали как придошлите води са вдигнали моста през нощта, фенерите му светели и той “се понесъл като вапор“. А цяла седмица след това чираците и калфите събирали по реката отнесената стока. За наводнениятана река Осъм има и стара ловешка песен: „Заваляха дъждовете,   дъждовете през май месец. Че валяха два дни, три дни, три недели, че придоде голям Осъм, че отвлече мостовете, мостовете, горни, долни, средни”.

През 1874 г. е построен Покритият мост на Кольо Фичето с активното участие на цялото население от града и околните села, което е събирало средства и материали. За него Феликс Каниц пише, че на мястото на срутения стар мост „се дигна един мост, построен от майстор Никола из Дряново, на седем каменни дирека украсен с левове и други дялани фигури, всичко от песъчлив камък от близкото село Радювене“. В един рапорт на ловешкия градски управителен съвет от 23 юни 1878 г. се дават сведения за моста в отговор на запитването на руския губернатор в Търново по това време. В него се казва, че през 1871 г. мостът се е разрушил и понеже настоятелят му отказал да го възстанови, ловчанлиите се отнесли до валията в Русе, който им позволил да го построят на свои разноски. Майстор Кольо Фичето е дал сметка на каймакамина в Ловеч колко ще струва построяването на новия мост, ако е с дървени устои, и колко, ако е с каменни устои. Бил възприет вариантът с каменни устои. Покритият мост на река Осъм в Ловеч, построен от големия майстор през 1874г., е бил изключително оригинална и изящна творба, надхвърлила обикновените характеристики на градоустройствено и архитектурно постижение. За съжаление през 1925 г. след 50 годишно съществуване Покритият мост на Кольо Фичето е изгорял и градът се разделя с тази своя гордост.

В духа на създадената традиция ловчалии бързат да изградят нов покрит мост, четвърти поред, вече не от дърво, а от стоманобетон! Така Ловеч запазва своя символ, своя Покрит мост. Стоманобетоновият мост е построен през 1931 г. по проект на арх. Ст. Олеков и инж. Цветков. Без да притежава изяществото на предхождащия го дървен покрит мост, той определено трябва да се оцени като сполучлива съвременна творба на архитектурното и инженерното изкуство, като успешна демонстрация на пластичните възможности и качества на новия материал – стоманобетона. Това е вече една нова интерпретация   на темата “Покрит мост”, ново развитие на традицията. В динамично развиващия се архитектурно-художествен образ на града през периода от 30-те до 80-те години на миналия век това беше мостът, който сполучливо свързваше две епохи в град Ловеч: възрожденската епоха, запечатана в прекрасните къщи и ансамбли на „Вароша”, и следосвобожденската капиталистическа епоха, представена от архитектурата на главната градска улица на другия бряг на реката. Този мост със своята белота, както правилно изтъква през 1981 г. проф. арх. Г. Стойков от БАН, добре свързваше осъвременената архитектурно -градоустройствена среда от двата бряга на реката и вярно отговаряше на съвременния градски образ.

Този мост просъществува също половин столетие до 1981г., когато възникна идеята “да се реставрира” мостът на Кольо Фичето!? Успешното реставриране на старите къщи в АИР „Вароша“ даде самочувствие на специалистите да лансират тази идея. Тогава нямаше обществени обсъждания и възможност за споделяне на повече мнения. Идеята бе подкрепена от местните власти, от Националния институт за паметници на културата (НИПК) и от Комитета за култура, макар че всички съзнаваха, че не се реставрира мостът на Кольо Фичето. Плахите опити да се противопоставиш на такова намерение, да посочиш, че не е коректно да се нарушава естетиката на белия стоманобетонов мост и да се прави фалшива реставрация на дървения мост на Кольо Фичето,бяха обречени на неуспех, защото идеята беше благословена от най-високо място. Преустройството беше реализирано по проект на арх. Хр. Златев, арх. Паланков и инж. А.Малеев. Върху стоманобетоновата конструкция от елегантни дъговидни рамки с горно осветление беше поставен двускатен покрив, а стените на моста отвън бяха облечени с дърво. В интериора на моста бяха направени чувствителни подобрения и той заживя своя нов съвременен живот, поддържайки традицията на покрита търговска улица с магазинчета и кафенета.

Но отвън мостът не постигна по-добро оформление и за съжаление загуби своята благоприятна белота. Не беше коректно и необходимо да се преустройва и облича с дърво една елегантна стоманобетонова конструкция, а още по-малко да се лансира тезата, че се възстановява мостът на Кольо Фичето? Очевидни бяха различията между моста с два устоя и стоманобетонова конструкция на Олеков и Цветков и моста с пет устоя и дървена връхна конструкция на Кольо Фичето, за да се твърди, както се твърдеше, че с преустройството „мостът се е доближил до оригинала, до първообраза”. Истинският първообраз на Покрития мост в Ловеч, както стана ясно, се губи някъде далече назад във времето, а мостът на Кольо Фичето е безспорно най-сполучливият от поредицата строени покрити мостове на река Осъм в Ловеч, за съжаление останал само върху стари гравюри и фотографии, в които е запечатано неговото изящество и елегантност.

Предлаганото сега преустройство изисква заемане на отговорна гражданска и професионална позиция. Аз го подкрепям по принцип по следните причини и съображения. Според мен осъществяването на преустройството през 1981 г. не беше коректно както спрямо стоманобетоновия мост, така и спрямо моста на Кольо Фичето. С преустройството мостът загуби безспорните качества на стоманобетоновия бял мост, но не можа да постигне качествата на дървения мост на Кольо Фичето. Това, разбира се, не беше възможно и не мога още да си обясня защо професионалистите специалисти тогава си го позволиха. Добре все пак, че в интериора на моста са запазени елегантните стопанобетонови арки. Те допринасят най-много за качествата на този сполучлив, според мен, интериор, макар и лишен от горното осветление. Отвън обаче мостът загуби много. Неговият двускатен покрив просто го прихлупи. Това се усеща най-вече при входните фасади. Вижте ги в предишния стоманобетонов мост, колко са елегантни и как вярно отговарят на конструктивното решение, а сега са фасади като на стопанска постройка. Вижте и дългите фасади от север и от юг колко са леки изящни при стоманобетоновия мост. Как сполучливо са разнообразени с двете уширения в средата на моста. А сега са облечени с дърво открай докрай, под което издайнически се показват стоманобетоновите надлъжни носещи греди. Скриването на същинската конструкция нарушава естетиката на моста.

 

 

 

 

 

 

 

 

Изгледи от входната и страничната фасади на стоманобетоновия бял мост (вляво)                     и на същия преустроен и облечен в дърво мост (вдясно)

 

За съжаление при предстоящото преустройство с цел да се подобрят качествата на моста вътре и отвън и неговата цялостна среда, осъществените преди промени не позволяват напълно да се възстанови предишният образ на моста. Това прави задачата трудна и много отговорна. Това трябва да се има предвид, за да не се стигне отново до неискрен образ. Предложените решения от колегите архитекти, които аз подкрепям, вероятно могат да бъдат още подобрявани и усъвършенствани. Но към това следва да се пристъпи само, ако има граждански консенсус за тази належаща промяна. Ако гражданите не са готови за такава промяна, тя трябва да се отложи и да се постараем да ги убедим в правотата на намерението с такт, умение, откровеност и с цялата любов и отговорност, каквато изисква Покритият мост, този символ на град Ловеч.

 

Предложение за преустройство на моста от архитектите Емилия Христова и Сергей Денчев: