Иво Райнов

Преди седмица рухна моста „Моранди“ в Генуа и отне живота на над 40 души. По-малко от месец по-рано по същия мост влязохме в Генуа. Предишния ден се разхождахме по Promenade des Anglais, крайбрежната улица на Ница, където през 2016 година при кървав терористичен акт загинаха десетки хора. Късметът да не си на грешното място в грешното време. Така би помислил всеки. И въпреки това да пътуваш или да се разхождаш някъде, където най-неочаквано са загинали много хора е стряскащо и отрезвяващо.

Животът винаги е кратък.

Понякога по-кратък от планираното, мечтаното, чаканото. А късметът не е нищо друго освен намигване свише. Напомняне, че часовникът, дето отброява дните ни може и да цъка с бясно темпо. В такива случаи обикновено се сещам, че няма как да зная какво си е наумила съдбата. И не мога да съгласувам моите планове с нейния тайминг. Хрумва ми, че много често прахосваме времето, дори дните в дребни теми, несъществени занимания или най-обикновено лентяйство.

Замислям се, че всяко сутрешно събуждане е още едно намигване свише и шанс да оставим една диря. По начина, по който всеки умее най-добре. Диря в нечие съзнание или сърце, диря със сторено добро, с казани или написани думи, диря със създаване на нещо, което ще остане след нас.

Неповторимият Стефан Цанев, в едно от най-въздействащите си стихотворения, ни съветва да носим новите дрехи днес, да бъдем щастливи, честни, смели. Днес. Да не казваме утре ще бъдем. Защото утре никога не е сигурно. Сещам се за тези негови думи винаги, когато действителността цинично ми напомни, че всички сме временни. Подсеща ме, че времето за любовта, мечтите, надеждите е днес. В края на краищата щастието е в радостта от малкия успех, споделената любов с близки хора, подареното добро, дребната благодарност… Мечтите, любовта и надеждите не бива да бъдат отлагани.

Генуа и Ница са само напомняне. Да, всеки ден загиват хора в атентати, инциденти или катастрофи, но това е някъде по света, на милиони места и градове, където никога не съм бил. Но когато това се случи на място, което съм видял с очите си и усетил със собствени емоции си давам сметка, че съм толкова уязвим, колкото хората имали лошия късмет да бъдат на грешното място и в грешното време. Тогава внезапно се сещам, че животът е за осмисляне, не за прахосване.