Tекст и снимки д-р Дарина Петрова
В топлия, златен октомври на 2016 ТД”Стратеш”, Ловеч проведе една, събудила голям интерес, Зелена неделя в античните градове на Централна Северна България: Хоталич, Никополис ад Иструм и Античния керамичен център край Павликени. Участие взеха 57 туристи от 9 до 76 години.
Първата ни цел беше средновековния град – крепост Хоталич разположен на 4 км северозападно от Севлиево над пролома на река Росица върху естествено укрепена хълмиста местност наречена Крушевска планина. Възникнал през V-VІ век като римско военно укрепление, през Х век е възстановен от българската държава за защита срещу варварски нападения от север и
от Византия на юг. Стоял е между средновековните градове Търново и Ловеч.
Днес Хоталич е една добре консервирана крепост с удобен достъп, посетителски център и екип квалифицирани екскурзоводи. Проучена е площ от 60 декара. Разделен е на цитадела или горен град, и долен град, състоящ се от четири квартала с около 600-700 жители, със собствени укрепления и входове. Досега са разкрити 86 добре запазени каменни жилища, работилници, 3 църкви и некрополи. Поради наклонения терен къщите са били полувкопани с входове на юг и изток. Три от тях днес са напълно възстановени и в тях е разположена интересна експозиция от съдове, облекло и оръжия представяща бита на средновековните жители. Имахме щастието да разгледаме града в мистично мъгливо – слънчево, есенно утро. От цитаделата на върха на хълма затаихме дъх пред безкрайната гледка чак до върховете на Централен Балкан. Разкопките и проучванията продължават. Хоталич събуди интереса ни за бъдещи посещения.
Следващата ни дестинация беше изплувалия от времето насред Дунавската равнина Никополис ад Иструм – античен римски град, разположен на 18 км. северно от Велико Търново, основан през 102 г. от император Траян в чест на римската победа над даките. В превод името му означава „Град на победата при Дунав“. С удивление крачехме по многобройните антични улици, планиран по т. нар. Хиподамова система (улиците се пресичат под прав ъгъл и имат посоките на света) Настилката им е от огромни каменни блокове, разглеждахме тротоарите, централната улична канализация с ревизионни шахти в настилката и др. елементи на античното градоустройство. Интересно е, че освен с водопровод и канализация, градът е разполагал и с хипокауст, и дори е имало открита пътека за разходки, която се е отоплявала през зимата и около която вероятно е имало екзотични растения. В града са отглеждани пауни. С вълнуващата беседа на младата ни екскурзоводка въображението ни издигаше във въздуха околовръстната йонийска колонада на централният градски площад (агора), конната статуя на императора в центъра, сградите около площадното пространство: булевтериона (градски съвет), гражданската трикорабна базилика за обществени нужди – търговски сделки, правораздаване, уникалната сграда”термоперипатос” с магазини и отопляема зала за разходки – един древен първообраз на мола, сцената и каменните пейки на одеона (малък театър за камерни спектакли), голямата обществена баня (терми), портите на укрепителната система. Руините са автентични и няма никакви възстановки.
Градът е сякъл собствени монети. Открити са близо 1000 вида бронзови монети с различни изображения на сгради от Никополис ад Иструм. Тук са живеели хора с различни религии, което обяснява и разнообразните погребения, открити в района. Предполага се, че Никополис ад Иструм е унищожен в началото на VII век при нападение на аварите.
За нас, като ловешки туристи, беше интересно да научим, че на мястото където е разположен, се пресичат два от важните пътища в Долна Мизия. Единият започва от Одесос (Варна) и през Марцианопол (Девня), Никополис ад Иструм, Мелта (Ловеч) и Сердика (София) се свързва със западните римски провинции. Другият започва от Нове (Свищов) и през проходите на Хемус
(Стара планина), Кабиле (Ямбол), Византион (Истамбул) и през проливите осъществява връзка с малоазийските провинции на империята.
Напускаме уникалния град, но не и епохата и се отправяме към Античния керамичен център край Павликени. Водач ще ни бъде лично най-добрия познавач на историята в този край, директорката на Исторически музей – Павликени, Нели Цонева. Неделя е, но си имаме топла връзка, Нели е възпитаничка на известната Немска гимназия в Ловеч. Срещаме се в импозантната бяла сграда
на музея и в кратка, но чудесно поднесена беседа научаваме интересната история на региона и знаковите му личности. Разглеждаме и най-ценния експонат – Вечният календар на Матей Миткалото, единственото запазено доказателство за самородния гений на отеца революционер. Изографисан върху външната стена на Българското народно взаимно училище в с.Михалци през 1870 г. днес той е пренесен и съхранен в Музея. Прототипа на вечния календар Миткалото направил от дървени летви, докато бил в Атон. Сред богатите манастирски библиотеки на Света гора монахът, освен да чете религиозни книги, се занимавал с математика и физика.
Античния керамичен център на 5 см.северозападно от Павликени е световно известен сред археолозите обект, но малко популярен и рядко посещаван от туристи у нас: “Тук историята започва така: Навръх Нова година през 1971, група павликенски иманяри решават да ровят из нивите с трактор. Само, че тракторът пропада в грънчарска пещ на 20 века…” започва беседата си историчката Нели Цонева. Археологът Богдан Султов, заедно с траколога Александър Фол
започват разкопки там и откриват вила на тракийски земевладелец. В съседство с вилата е открит най-големия в Югоизточна Европа античен керамичен център за художествена, битова и строителна керамика с множество грънчарски работилници и пещи, открити са над 50. В някои от тях даже са намерени керамични съдове и инструментите на майсторите, които са ги изработвали. Богдан Султов още през 70-те г.
на миналия век превръща мястото в първия музей на открито в България.Възстановява се цялата последователност на античното керамично производство. Има възстановка на басейните за
пречистване на глината, грънчарска работилница и пещи, където съвременни грънчари показват на място технологиите на древните римляни. Видяхме в една от работилниците новата традиция, видни посетители от цял свят да оставят автографи и послания върху прясно формирани
тухли, които след изпичането им се вграждат в стените.За всички съвременни постройки са използвани парчета от антична строителна керамика, а за паната и декоративна. Днес Керамичният център разполага с експозиционна зала за уникалните находки и място за презентации. И
там проучванията продължават, макар и без финансиране, с труда на млади специалисти, доброволци.
В два от слънчевите почивни дни на октомври 27 туристи от ТД”Стратеш”проведоха поход до х.Амбарица намираща се в изключително красива местност на 1 503 м.н.в. по северните склонове на Троянския Балкан. Изкачен бе и връх Голям Купен ( 2169) един от най-високите и красиви върхове в Национален парк Централен Балкан. Радвахме се на топлото гостоприемство на хижарката Ема, златните букови гори, меките горски пътечки постлани с шума. До късно седяхме край огъня пред
хижата загледани в червените светлини на кулата на връх Ботев и едрозвездното небе.
На 20 ноември предстои “Зелена неделя” в манастири на Западна Ловчанска епархия: Етрополски манастир – Правешки манастир – Врачешки манастир – Чекотински манастир, на 26 и 27 ноември – Карнавал на хижа “Момина поляна” и на 10 и 11 декември – Поход до хижа “Дерменка”.
