Иво Райнов

Пловдив. Какво по-добро място за национална среща на най-добрите географи. Най-старият жив град в Европа. Пленително красив и топъл. Разбира се гостоприемен. Домакините се бяха постарали да предложат максимално добри условия за участниците. Комфортен хотел в близост до училището, определено да бъде арена за интелектуалните битки на младите географи. Стилно откриване в Пловдивския панаир следвано от обща вечеря и приятни изненади за участниците. За някои вечерта завърши с танци, за други с последен преговор в хотелската стая.

Разказвал съм и друг път за спецификата на олимпиадите по география. Всички участници преминават през четири кръга – общински, областен и още два на националната олимпиада – хартиен и мултимедиен тест. Най-добрите във всяка възрастова група завършват битката помежду си с последно състезание, което от тази година е решаване на казус.

Толкова кръгове няма нито една друга училищна олимпиада. Втората особеност е, че съдържанието още на областния кръг е далеч извън учебници и стандартни равнища на трудност. На националните кръгове тази тенденция се засилва допълнително. Географите-олимпийци обикновено са деца с изключително широка обща култура и с компетенции, импониращи на академичните издания.

За да се класираш на национална олимпиада по география не е достатъчно само да си усърден и паметлив, нужна е логика, съобразителност, бърза мисъл.

За добро представяне на националната олимпиада се добавят умения за изключителна концентрация, склонност към нестандартни решения, услужлива памет, наблюдателност, а за да покориш върховете креативност и характер.

Ако някому се струва, че преувеличавам да помисли добре върху тайминга. Първият тест включва 30 въпроса от всякакъв вид – затворени, отворени, анализ на диаграми, описание на снимки, разпознаване и обозначаване на карти. Всичко това за само 60 минути. Мултимедийният тест е … 20 минути и включва 20 въпроса – по минутка за всеки. Няма повторно показване, отговаря се веднага. Нещо като скоростна стрелба по движещи се мишени. Обяснявам всичко това за да стане ясно колко умни са децата, които се състезават на националните географски олимпиади. Двудневното общуване с тези млади ерудити е истинско удоволствие.

Ако има нещо, което не се хареса на тази олимпиада е отказът от практическия кръг, в който на-добрите географи представяха истинско шоу пред публика и комисия. Струва ми се, че това беше не само атрактивен завършек, но и обективна оценка за представянето на участниците, тъй като се случваше пред очите на една взискателна и компетентна публика. Сегашното решение публичният практически кръг да бъде заменен с писмено решаване на казус, оставя усещането, че победителите се определят зад спуснати завеси.

През последните години имам огромния шанс да работа със страшно талантливи деца. Благодарение на Ванката Борисов няколко за години името на ловешката езикова гимназия стана популярно сред географските среди. Неизменно сред най-добрите седем, два пъти бронзов медалист, лауреат от последната национална олимпиада. За съжаление и най-големите географи завършват училище. Тежката задача да продължи след една от най-големите звезди на училищната география се падна на крехко момиче – Белослава Симеонова. Запомнете това име, защото първите стъпки на Бела истински впечатляват. В Пловдив тя записа второ участие на национална олимпиада от два опита. Подобно на Иван се показа с класа над конкуренцията на областно и общинско равнище. Не успя да стигне финал, но направи гигантска крачка в тази посока. Преди две години Бела беше 15-та, онзи ден вече в топ 10 на най-добрите географи във възрастова група IX-X клас. Ако имаше отличие за най-бързо проспериращ състезател, Бела категорично би го завоювала за своя възрастов сегмент. По-добро класиране, повече точки и още повече амбиция. На тази олимпиада Белослава постигна най-предно класиране за Ловешка област и заедно с „ветерана“ и бивш шампион Краси Райковски достойно защитиха името на областта като една от най-силните в състезателната ученическа география. Географски дебют на тази олимпиада направи и Християна Цанова от училище „Христо Никифоров“, чието представяне също заслужава аплодисменти.   Смея да твърдя, че Белослава е човекът показал най-изумителен напредък за една година работа. И в още нещо Бела е изумителна. Тъкмо беше приключило състезанието и вместо да помисли за почивка девойката поиска да и оставя още известно време учебниците, да продължим ежеседмичните индивидуални занимания и започна да крои планове за лято, изпълнено с усърдна работа върху географската материя! Затова когато Краси Райковски нарече по-малките момичета наследници ми се стори съвсем уместно. Бела изглежда готова и повече от всякога амбицирана да изкачва стръмния път към върховете на географските олимпиади. Подобно на Иван и Краси. Дано вятърът бъде попътен.