Иво Райнов
Тя е млада и респектиращо интелигентна жена, но за мен е едно пораснало момиче. Съдбата ни запозна още във времето, когато бях съвсем млад учител, а тя ученичка в един от онези носталгично незабравими, великолепни езиковски класове. Затова за мен е момиче, израснало донякъде пред очите ми. Беше литературна гордост на гимназията от времената, когато с лекота катерехме най-високите стъпала на националните олимпиади. После се отдаде на психологията и започна подобно на мнозина кариера далеч от Ловеч. Но никога не отмести поглед от своя град. Искрено тъгуваше за неговия упадък. Понякога ми пишеше за някой делничен проблем или просто за да подкрепи моя обществена кауза. Тя е сред тези, които мечтаеха за промяната и неуморно се връщаха за да се случи. След местните избори ме потърси с желанието да помогне за обществената реабилитация на гузно премълчавания отрязък от историята, през който край Ловеч съществува зловещ концентрационен лагер. Не след дълго представи цяла концепция за поредица от събития, с които да бъде разбулено общественото мълчание и да започне обществен дебат за едно от големите престъпления на комунистическата власт и историческата рана, останала в една кариера край Ловеч. Калина получи подкрепата на местната власт, но беше моторът, който доведе редица значими личности и даде шанс да бъдат казани с висок и ясен глас доскоро неудобни истини. Снощната прожекция на филма „Дом на терора“ и последвалата дискусия с режисьора Стойчо Шишков, днешната кръгла маса, посветена на паметта и свидетелствата за лагера „Слънчев бряг“ не биха се случили без нейното съдействие. Заслушан в нейните предложения и идеи, добих впечатлението, че иска да започнем едно доскоро немислима дискусия, която да бъде нашето покаяние. За времето, когато сме мълчали, за годините, в които сме се страхували, за думите, с които сме потъпквали морала и историческата справедливост.
Калина изглежда перфекционистка и сигурно изпитва доза разочарование, защото реалността неизбежно коригира плановете и предварителните представи. Но има всички основания да бъде горда, защото ни даде шанса да направим голяма крачка към морала и историческата истина. Инициираните от Калина събития доведоха до безпрецедентното обединение на всички власти. Всички събития от двудневната програма бяха уважени от Народно събрание, Министерски съвет, Областна управа, Кмет и Общински съвет. За пръв път в демократичната история на Ловеч всички власти мислят в една и съща посока, че за да излекуваме раната трябва да признаем, че сме ранени. За пръв път държавна и местна власт декларират общото желание там на онази кървава кариера да бъде изграден монумент, който да напомня на поколенията историята. По ирония на съдбата днес думи на признати и осъдени престъпления звучаха в тържествената зала на бившия окръжен комитет на БКП! Истинска детонация в храма на лъжата, която надявам се бавно ще отеква в съзнанието на цялата ловешка общност. Вчера Ловеч имаше шанса да види на „кинолента“ зверствата на комунизма. Днес чу публично, че те са се случвали на няколко километра от неговия център. Оглушително признание, след което никой не може повече да мълчи и да се крие зад оправданията, че не знае. Момичето наистина разбуди историята. С таланта на добър психотерапевт Калина ни освободи от бремето на премълчания грях. Сигурен съм, че това е много повече от планираното.
Пътят към покаянието ще бъде дълъг и труден, но боязливите първи стъпки са направени. Ще мине време, докато в Ловеч заговорим спокойно и с еднаква оценка „лагерната“ история. Без срам и със смирена почит към жертвите. Началото бе днес, денят, в който разбудихме забравената история. Благодарение на Калина Йорданова, която ни показа един млад поглед към позабравените понятия обществен морал, историческа справедливост и човешка почит.