Обмените са силно преживяване. Заради свободата и щуротиите, новите гаджета или неочаквани приятелства. Такъв е зарядът на тийнейджърската емоция. А обмените се случват точно заради тях – момичетата и момчетата, които трябва да видят света в неговата пъстрота и различия. Един от плодовете на демокрацията и европеизацията. Свободата да пътуваш навсякъде, нещо недостъпно в ученическите години на моето поколение. Да докоснеш хилядолетна култура, да усетиш историята, да видиш с очите си нещата, за които учиш в учебниците.
Вкусовете се възпитават и култивират точно в такива дълги пътешествия и междукултурни обмени. Искрено се надявам, че четиринадесетте дни по пътищата и градовете на Европа са оставили и спомени извън салоните на KFC и McDonalds, марковите щандове в моловете или вечерните купони. Защото пътят беше дълъг, но пълен със събития, забележителности, история и култура – античната Арена ди Верона, величествените катедрали Duomo di Milano и Stephansdom, вековете история и култура в експозициите на Kunsthistorisches Museum и Schloss Schönbrunn, най-старият германски университет в Хайделберг, където още отекват стъпките на Хегел, Макс Вебер, Хелмут Кол, Петър Берон, Васил Радославов и цели 8 нобелови лауреати, най-старата в света, но изглеждаща повече от съвременно зоолгическа градина във Виена, грандиозните инжинерни съоръжения край Маеслант, където се затварят морските врати на Холандия или спиращите дъха мащаби на алпийския тунел „Сен Готар“, ротердамското пристанище и франкфуртското летище, все рекордьори в своите категории. И още, и още, и още…
Надявам се да са видели, че ние българите сме по-скоро близки, отколкото различни с другите европейски нации. Минахме през девет държави, а видяхме толкова сходни неща. Глобализацията ни прави все по-близки. Еднакви търговски марки, еднакви вкусове, почти еднакви тийнейджъри, влюбени в junk foods, смартфони и маркови дрешки.
Хората пият с еднаква наслада кафе по улиците на Амстердам, Милано, Нюрнберг. Пазаруват в едни и същи вериги във Виена, Хайделберг, Кечекемет. Дори пресичат на червено в Утрехт, Загреб, Верона… И обичат бира, навсякъде. Въпреки това са по-богати, по-подредени и по-спокойни. Защото спазват правилата, уважават хората и следват национални каузи и визии. Там парите се виждат – в удобните автомагистрали, в големите авто или велопаркинги, в чудесните градски паркове, в чистите речни корита, в съхранените исторически паметници, в интерактивните музеи. Парите са вложени в полза на хората, а не в джобовете на хора.
Преди няколко дни, връщайки се от обмена, написах статус, че основната разлика с проспериращия европейски свят е липсата на визионери. Защото, когато има визия има и движение. Да, темпото зависи от парите, но има стъпки, които искат просто усилия и малко повече обич, но не към парите, а към хората, страната и родните места.
Десетки пъти виждахме неща и някак спонтанно се питахме с колегите „Нима това не е възможно в България и Ловеч“. Странно, но когато се изкачвах с хайделбергския фуникулер (влакче с въжена тяга), когато карах колело в холандския парк De Hoge Veluwe, когато се разхождах в приказния кът на Ефтелинг или виенската зоологическа градина си мислех за „Стратеш“, който би могъл да приеме елементи на всяка от изброените атракции. Нашите ученици докоснаха безплатно историята и културата на Арена ди Верона, миланския замък Сфорцеско и виенския музей на история на изкуството, но трябва да плащат за да посетят ловешката средновековна крепост. Там всичко е образование и обучение – в правила, история, разбиране на природата, изкуство…
Нима това, което аз съм видял в Европа е останало непознато за национални и местни управници? Идеите се „купуват“ без пари. Парите идват сами, когато има хубави идеи и визиите към бъдещето. Ето затова казвам, че ни липсват визионери и може би мъничко любов – към хората, страната, историята, културата. Дано и това са видели децата. Защото, ако в България се появят визионери, те все още търкат чиновете в някоя класна стая.
Дано са научили и онази толкова повтаряна от холанците сентенция: „Господ създаде света , а холандците Холандия“. Дори да не е истина в нея има много възпитание. Както всъщност в целия обмен.